Д-р Нигяр Джафер: Вече се работи по създаването на регистър на болните от диабет

"През 2012 в България са отпуснати 110 милиона лева за борба с диабета. По-важното обаче е, че вече се работи по създаването на регистър на болните от диабет, с който ще може да се следи тяхното състояние в динамика, а не както до сега - в статично отбелязване на началото на заболяването".

Това заяви председателят на Комисията по здравеопазване към 42-то Народно събрание д-р Нигяр Джафер по време на семинара "Обединени срещу диабета".

Регистърът е изключително необходим, тъй като в България болните са около 577000, но само 425000 от тях са диагностицирани и е започнато тяхното лечение. Когато има подробна картина на състоянието на всеки пациент, всеки лекар ще може да се запознае с нея и ще може да предприеме адекватни мерки за поддържането на състоянието му в нормални рамки.

В семинара, който се проведе на 11 и 12 октомври, взеха участие специалисти, журналисти и диабетици, които разказаха как се борят с коварната болест.

Основният въпрос, вълнуващ пациентските организации, е какво се случва с така необходимите лентички, които са едни от най-големите разходоносители при болните, тъй като до 18-годишна възраст, на един диабетик се полагат 1100 лентички, а след тази възраст, броят им пада драстично до 150 на година. За да се поддържа правилно диабетът, преди всеки прием на инсулин, трябва да се измерва кръвната захар, което се прави преди хранене или на ден са необходими по 3-4 лентички за глюкомера, а това означава, че отпуснатите от касата бройки ще стигнат само за 1,5 - 2 месеца. През останалите месеци, болните ще трябва сами да си закупуват лентичките, които не са никак евтини (около 1 лев бройката, в зависимост от производителя).

Проблемите се крият и другаде... Държавата не отпуска средства за обучение на тези хора, а то е от не по-малка важност. Диабетиците могат да измерват кръвната си захар, но какво от това? Те трябва да знаят при дадените нива, как трябва да постъпят, каква храна да консумират, как да променят начина си на живот, за да не се достигне до уврежданията, които наистина усложняват сериозно нещата. Някой от типичните проблеми, които се получават в следствие на диабет са диабетна ретинопатия (водеща причина за слепота при възрастните), диабетна нефропатия (водеща причина за терминална хронична бъбречна недостатъчност), инсулт, сърдечно-съдови заболявания и диабетна невропатия (водеща причина за нетравматичните ампутации на долните крайници). Въпросът е: „Могат ли да се спрат усложненията, чрез вторична и третична профилактика?" До голяма степен това е възможно. Постигнати са доста висок ръст на справянето с усложненията, като при ретинопатията са 68%, а при нефропатия - 74%.

Много от научните разработки са свързани с откриването на аналогови инсулини, които да дадат възможност за по-добро регулиране на кръвната захар. Както можете да видите на снимката, постиженията в тази област са достатъчно добри.

Наблюдавайте как се движи нивото на инсулина при храненията при здравите хора (тъмносивата линия) - има рязко покачване, последван от бърз спад и образуване на остър връх при пика. Обикновеният, използван от широк кръг диабетици, инсулин (светлосивата линия) не може да достигне до този пик, неговото действие е по-бавно и по-продължително, като в действителност то продължава почти до следващото хранене. Новите аналогови човешки инсулини имат много по-добро действие (оранжевата линия).

"Те почти на 90% копират действието на инсулина при нормалните хора, което дава възможност на болните да се чувстват като "почти здрави", каза д-р Наталия Темелкова, от УМБАЛ "Александровска".

Какви са предизвикателствата пред всички нас?

Навременната диагноза е един вид гаранция за по-ранното започване на поддържането на болестта в разумни граници.

Как става това? Разбира се с редовно посещение на ендокринолог ( поне 1-2 пъти годишно). Незапознаването с целите и липсата на отговорно поведение е гаранция, че човек може да се разболее от диабет и да го усети в много по-късен етап, тъй като първоначалните признаци и симптоми са леки и на тях може да не им се обърне никакво внимание. При забавянето на лечението, когато в дълги периоди кръвната захар се задържи над 7-7,5%, метаболитната памет се задейства и се достига до точката на невъзвратимост. Възможно ли е да се повлияе на болестта след тази точка?

Да, но трябва веднага да се започне мултифакторно интензивно лечение, което може да намали общата смъртност с 46%, сърдечно-съдовата смъртност с 59%, сърдечно-съдовите инциденти с 59%, нефропатията с 56%, ретинопатията с 43%, слепотата с 49% и автономната невропатия с 47%.

Всичко това не е само задължение на лекарите. Пациентите са тези, които трябва да се грижат за своето здраве. С правилните медикаменти, адекватното обучение, знанията и активното поведение, диабетиците могат да увеличат своя живот и то не живот в болничното легло, а качествен и пълноценен живот.

Като цяло обаче, разходите за едно заболяване не са свързани само със закупуването на лекарствата за него. Когато има незадоволителни здравни грижи, това ще доведе до усложнения, които допълнително ще увеличат разходите за цялостното лечение. Ето защо, цялото общество трябва да се насочи към създаването на по-добри грижи, водещи до по-малко усложнения и до по-малко общи разходи. Отлагането на усложненията ще може да даде по-качествен живот на диабетиците, който ще бъде и по-продължителен.

Освен проблемите, които бяха изтъкнати от специалистите по диабета, в семинара говориха и някои от засегнатите от болестта. Доктор Елисавета Котова, чиято дъщеря е болна от коварната захарна болест, сподели, че задължително трябва да се промени длъжностната характеристика на медицинските сестри в училищата, тъй като тяхното оправдание при усложнение на някои от децата с диабет е, че тези деца не са тяхна грижа. А възрастта на заболелите пада с всяка изминала година и вече има дори бебета с диабет. Проблемите не са от днес и от вчера.

Вече 20 години неправителствените и пациентските организации се опитват да променят нещата, но 95% от труда им потъва в пясъците на бюрокрацията. Управляващите днес обещават да променят нещата, но когато утре бъдат сменени, започват отново молбите към тях. Липсва приемственост, а всички документи и молби потъват в архивите. Все пак нещата не са толкова черни. Една от молбите е удовлетворена и тя е за отпадането на задължителния срок за получаване на инсулина.

Не всички болни се нуждаят от еднакво количество от лекарството, което означава, че то ще свършва по различно време. А необходимо ли е да има ограничения и диабетиците, които се нуждаят от по-малко инсулин, просто да го складират в хладилника си, защото ако не го вземат на определената дата, то автоматично губят право на получаването му?

И като за финал...

Според Световната здравна организация, болните от диабет в света през 2030 година ще се удвои, в сравнение с 2010 година. Тази черна прогноза може да бъде променена само и единствено с по-добра чуваемост от страна на институциите за проблемите на болните, създаване на здравна стратегия за диабета, опит за превенция на заболяването с предварително обучение още от най-млада възраст и създаване на условия за избягване на болестта.

Асоциацията за борба с диабета е изпратила писмо до здравния министър д-р Таня Андреева, в което са направени и някои от исканията в тази посока.