Д-р Тодоров от Монтана спасява пациенти със скалпел и добра дума
Вандова била отчаяна от злощастната си съдба. Не й се живеело след трагедията, която я сполетяла.
На 20 февруари 2004 г. починал съпругът й, а на 3 март същата година убили единствения й син.
Почернената жена отказвала да се лекува, не искала да се изследва. Вземала само лекарства за високото си кръвно налягане и диабета. Постепенно се топяла - от 78 кг станала 48. Тогава вече под натиска на близки и съседи отишла на лекар. Направила си изследвания и те били с много лоши показатели. Последвала и диагнозата рак на дебелото черво.
На 7 ноември 2008 г. била оперирана от д-р Тони Тодоров. Прелели й три банки кръв. Операцията траяла дълго, но завършила успешно.
Възстановителният период минал добре благодарение на грижите на хирурга.
"За него нямаше разлика в пациентите. Отнасяше се еднакво към всички. Не правеше разлика българка ли е, или ромка, млада ли е, или стара. За мен той е спасител и докато съм жива, такъв ще остане - прекрасен човек, лекар с щедро сърце", казва оздравялата жена.
"Мисълта, че има лекар, на когото мога да се доверя, ме крепи", твърди бившата медицинска сестра Юлия Вандова.
И друга жена на 75 години с напреднал карцином е излекувана от хирурга. Дошла в последния, четвърти клиничен стадий. Освен това имала придружаваща жълтеница, тромбоза и пейсмейкър. Л. Д. също е сред тези, които са благодарни за спасения си живот. Сложното при нея е, че освен премахване на жлъчен мехур се наложила и анастомоза (съединяване) - две големи интервенции едновременно с една упойка. Сега се радва на добро здраве и дори от онкоцентъра във Враца й казали, че не се налага химиотерапия.
Успешна се оказала хирургичната намеса и при друг труден случай. 74-годишна бездомна жена от Монтана със сърдечно заболяване постъпила в отделението с аритмия.
"На 18-ия час бяхме принудени да премахнем почти всички тънки черва и да направим съединяване с останало около 40 см дебело черво, и то на фона на сърдечно заболяване. При такива случаи смъртността е над 75 процента", разказва д-р Тодоров. Сега жената е жива и здрава.
Освен че има златни ръце, докторът не иска пари на ръка, казват пациенти на Тони Тодоров. Някои от тях се консултирали в клиника в столицата и пак се връщали при него.
Д-р Тодоров не се блазни от работа в чужбина. Той чувства хирургията си като призвание и изпълнение на Хипократовата клетва. "Никой от колегите ми не е напуснал, имаме само един лекар от екипа, който работи и в Германия", казва медикът.
Таксите за избор на екип са въведени в болницата като предложение, но не притискаме пациентите, не ги задължаваме, пояснява той.
"При нас идват хора с различни съдби в критично състояние. Налагат се бърза реакция и хладнокръвни решения. Имах пациент, когото оперирах успешно, а след години почина от алкохолизъм", разказва хирургът.
Докторът си спомня тежък случай на 43-годишна жена с перитонит. Била с възпален апендикс и рак на дебелото черво.
След операцията ходила на гурбет, а когато се върнала, й открили тумор на яйчника. Тя настояла отново да я оперира д-р Тодоров. Възстановила се сравнително бързо.
"Привличаме и болни от съседни области, например от Видинско. Пациенти от Белоградчик, Руженци, Гюргич, Горни Лом правят избор в монтанската хирургия. От началото на годината са преминали около 1200 болни", казва д-р Тодоров.
Медиците от многопрофилната болница "Д-р Стамен Илиев" разполагат с модерна лапароскопска апаратура.
Коментари към Д-р Тодоров от Монтана спасява пациенти със скалпел и добра дума