Евтаназията - красивата смърт през съдбата на една обречена жена, Майя Кривошиева
Тя е на 50 години, от Хасково. В началото на прехода е директор на фоторепортерите във в.„Демокрация". Заради снимките си, компрометиращи депутатите в Народното събрание от онзи период, е принудена да напусне България, защото получава доста заплахи заради активната си журналистическа дейност. Точно тогава голямата й любов умира в катастрофа и вече нищо не я задържа тук. В края на 90-та година решава да напусне страната. От този момент нататък животът й постоянно лети от континент на континент. Когато напуска България отива в един от европейските бежански лагери. Оттам се прехвърля в Южна Африка, където работи няколко години. След това заминава за Щатите, където живее и работи до 2009г.
Постига успех след успех. Доказва се с труда си и успява да стане криейтив директор в голяма корпорация. Животът й е изключително динамичен. Заради самочувствието от постигнатото, заради натовареното ежедневие, заради разнообразието, което й предлага светът всеки ден, Майя така и не си поема дъх, за да направи свое семейство, за да има деца и съпруг. Днес, замисляйки се за това, казва, че когато човек е добре, все отлага и не мисли за тези неща.
Сега Майя не е добре. Преди няколко години започва да страда от особени здравословни проблеми, които нито един американски лекар не може да свърже в конкретна диагноза. Нещо повече - едно от последните й изследвания, правено в Щатите, показва, че е абсолютно здрава. За съжаление не е така. След като отвъдокеанските доктори не успяват да й кажат какво й има, Майя е принудена да се върне в България. През февруари 2009-а тя каца на летище София с един сак летни дрехи и отива директно във Военномедицинска академия. Там й поставят страшната диагноза „рак на панкреаса".
Днес Майя Кривошиева живее в Хасково заедно с родителите си, които са над 80-годишни. Заради заболяването си е със 100% инвалидност. Получава 170 лв пенсия и 30 лв добавка за „специални нужди". Трите пенсии, които влизат в нейното семейство не стигат за лекарствата й. Всяко ходене да аптеката й струва минимум 500 лв. „Дала съм хиляди левове за морфин, а дозата, от която имам нужда, се увеличи. Всеки стрес ми причинява болка. Случаят ми е безнадежден. Надявах се на операция след химиотерапията. Оказа се обаче, че панкреасът ми е станал толкова голям от тумора, че инвазия не е възможна. Оставена съм на Господ." Това знае Майя за себе си към момента.
Знае и още нещо - че трябва да бъде евтаназирана, когато настъпи подходящият момент за това. Желанието й е да умре с достойнство, както е и живяла. Единственото, което я спира към днешна дата, е това, че ще съкруши съвсем възрастните си родители, а те и без това са тотално сломени от заболяването й. Иска да им спести загубата на дете, преди те самите да са си отишли.
Иначе Майя е взела категоричното решение, че иска да бъде евтаназирана и е напълно наясно какво представлява това, защото мозъкът й още работи добре, макар тялото да не й служи вече. Адекватността й в тази ситуация личи и в твърдата й позиция против всички самоубийства от депресия или несподелена любов. Просто смята, че това е проява на слаб характер. На нея й се иска да умре, когато самата тя е готова да се сбогува с живота, а не когато панкреасът й реши.
ЩЕ СТАНЕМ ЛИ ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ?
В момента евтаназията в България не е разрешена. В последните седмици доста се заговори по въпроса за легализирането на „красивата смърт"* заради законопроекта, който депутатът от БСП Любен Корнезов внесе за обсъждане в Народното събрание. Той предлага евтаназията като „най-висша форма на хуманизма" да бъде легализирана у нас. Не се знае дали е запознат със случая на Майя отблизо или е гледал нейното скорошно участие в предаването „Карбовски директно", но така или иначе Корнезов мотивира предложението си с думите на Кривошиева: „Животът е благо, когато си полезен, а не когато го проклинаш!". В добавка към предложението си Любен Корнезов дава идея органите на евтаназираните да се използват за трансплантации. Самата Майя също има желание да дари напълно здравото си сърце на някой, който се нуждае от него.
Трудно е да се каже дали депутатът от БСП се е трогнал от историята на страдащата хасковлийка или се е ориентирал по световната тендеция за започване на по-активни обсъждания по темата „евтаназия". Едно е сигурно - човек избира как да живее и когато животът му излезе извън неговия контрол заради нелечимо заболяване, той трябва да има правото да реши кога да сложи край на съществуването си, което е останало единственият избледняващ спомен за това, че там някога някъде е живял истински и е бил полезен на себе си и околните.
Пак в последните месеци Тери Пратчет обяви, че иска да бъде евтаназиран, след като завърши последната си книга, тъй като страда от Алцхаймер. Самият той направи документален филм за страдащия от тежка форма на склероза Питър, който иска да замине за Швейцария, където да се възползва от услугите на местна организация, помагаща на решилите да умрат, да изпълнят желанието си.
Все повече хора по света тръгват на т.нар. „самоубийствен туризъм". В сравнително малко страни евтаназията е легална форма да приключиш живота си, но във все повече се говори за това. В по-голямата част от американските щати евтаназията е забранена със закон и тя попада в графата „убийства". Щатът Орегон обаче е приел Акт за достойната смърт, който защитава асистираното от лекар самоубийство и не го окачествява като престъпление. И макар само в Орегон да има официално постановление за това, често американското законодателство си затваря очите за смърт, предизвикана от свръхдоза болкоуспокояващи, стига лекарят зад този акт да остане анонимен. В САЩ има цели болници, известни с това, че в тях работят „ангели на смъртта" и все още никой не е взел категоричното решение дали тези хора са велики хуманисти, или престъпници.
В Европа евтаназията е разрешена в Швейцария, Холандия, Белгия и Люксембург. И там на теория асистираното самоубийство би могло да бъде определено като углавно престъпление, но лекарите и организациите, които го извършват, имат възможност да се измъкнат от ударите на закона, когато става въпрос за изключения. По тази причина хора, страдащи от нелечими заболявания, пътуват през целия свят, само за да стигнат да някоя швейцарска клиника, в която да прекратят живота си.
Докато светът се чуди дали е богоугодно сами да изберем кога да умрем, при положение че тялото ни вече отказва да ни служи, навсякъде се извършват асистирани самоубийства под една или друга форма. Те тежат на нечия съвест, а хората, които искрено вярват, че помагат, дефакто се превръщат в престъпници.
А болният човек - този, който е принуден да живее в кухата черупка на разяденото си от болести тяло, е сигурен в избора си. Избор, който все още никой не иска да зачете, защото сме свикнали да вярваме, че винаги има някаква надежда. Хората са прекрасни лъжци и най-хубаво лъжат себе си - истината е, че понякога надежда просто няма. Тогава се успокояваш и знаеш какво следва. И Майя знае. Свита на кравай, в тясното си легло, агонизираща от болки и разчитаща на 2 часа облекчение след поставената инжекция морфин. Тя знае какво иска. Майя иска да умре, защото това нейното е всичко друго, но не и живот.
*euthanasia - от старогръцки - „красива смърт"
Коментари към Евтаназията - красивата смърт през съдбата на една обречена жена, Майя Кривошиева