Електронното здравеопазване е мисия възможна, при това в обозримо бъдеще
За последните десет години са се случили много неща в тази област в България. Хубаво е да има приемственост в отделните политики на отделните правителства, казва д-р Костов. По думите му, ако има накъсване, тук говорим за проекти, които продължават с години, няма как нещата да се случат. Това е една иновативна сфера, гранична между медицината, информационните технологии и комуникациите. Трябва да се оптимизират бизнес процеси, които да бъдат разбрани и от ИТ хората, тези, които се интересуват от информационни технологии, така че в крайна сметка да се облегнем на един продукт, информационна система, която да е стъпила на съответния хардуер, съответните защити. Здравеопазването има много участници - пациенти, лекари, плащащите институции като НЗОК, държавни институции като министерството, тоест най-различни играчи. Идеята е да се създаде система, която да оптимизира връзките между всички тези участници, казва председателят на фондация „Електронно здравеопазване".
Идеята: Интегрирана система, в чийто център е пациентът
Разбира се, в центъра трябва да бъде поставен пациентът, това е идеята - всичко се прави в името и за пациента, а също така работата на лекарите и на всички други участници в системата да стане по-лесна с идеята да има прозрачност и контрол, коментира шефът на болница „Шейново".
Попитан след като основната критика е, че се работи на парче, дали онези неща, които са правени през годините на парче, са достатъчно съвместими, за да може в обозримо бъдеще да бъдат свързани в една система, защото това е смисълът, той отговори утвърдително.
„Това е погледът и на Министерството на здравеопазването - че трябва да бъдат свързани всички работещи и съществуващи модули в момента било то от касата, било от министерството, за да може да се получи платформа, която да бъде надграждана впоследствие. В касата има доста изградени модули, регистри. Знаете, там има информационна система, която беше създадена преди няколко години, която работи. Министерството също има няколко проекта, с които може да се похвали. Посоката трябва да бъде категорично интеграция с ясно дефиниране на отговорности от страна на институциите кой кой е в системата и не на последно място възможност за надграждане с необходимата защита на информацията, защото когато говорим за лични и за медицински данни, това е нещо изключително важно. За това, че България върви макар и бавно в правилната посока съм убеден. Каза го и еврокомисарят по здравеопазването, който преди два-три месеца дойде на една от конференциите, които организирахме", обяснява д-р Костов.
Според него за успеха на един такъв голям проект на първо място е организацията, на второ място, нормативната уредба. Не бива да забравяме, че имаме много важни пунктове, които трябва да бъдат дефинирани нормативно, трябва да има законова база и не на последно място трябва да имаме достатъчно експертен потенциал и от страна на държавата да се случват тези проекти, и разбира се, достатъчно финансов ресурс, защото без финансов ресурс не можем да говорим за съвременни иновативни, модерни решения, коментира д-р Костов.
Неслучайно д-р Костов споменава парите на последно място, когато говорим за бъдещата система на електронното здравеопазване у нас:
„Защото винаги в България започваме с това, че няма пари, но има ли смисъл да се гласуват и да се делегират бюджети, когато нямаме нормативната база, когато нямаме достатъчно експертен потенциал и идея как точно да направим системата, която искаме. Другото, което е важно, е, че трябва да има отворен диалог между всички, за да може в утрешния ден колкото и да е първоначално проста една такава интегрирана система, тя да бъде полезна. Всички трябва да бъдат доволни, за да може тя да се използва. Ако примерно лекарите бойкотират по една или друга причина една такава автоматична система, тя автоматично става неработеща. Тоест тя така трябва да бъде измислена, че всеки да вижда своя интерес, не говоря за финансов, а за това в работата, която той работи, тази система да намира приложение", обясни Иван Костов.
До месеци ще има яснота за платформата на Е-здравеопазването
Това трябва да бъде една платформа на свързаност между всички участници в системата, в центъра на която трябва да бъде пациентът с необходимата защита на медицинската информация, с ясно делегирани отговорности кой е собственик на системата, кой отговаря за поддръжката, колко струва, да се направи анализ на възвращаемост на инвестицията, защото тези системи се правят включително за това да се спестят ресурси, защото когато имаме една система, която вменява повече контрол, повече прозрачност, включително намаляване на корупционни елементи, това довежда в крайна сметка до спестяване на пари. Така че това е един сложен анализ. В същото време България има достатъчно ноу-хау, достатъчно знания. Ние можем и да се поучим от грешките на страни като Австрия, Словения, Германия, Франция, смята д-р Костов.
Запитан дали има готов сегмент от системата, шефът на болница „Шейново" каза, че има такъв и се работи усилено. „Екип на Министерството на здравеопазването с екип на здравно-осигурителната каса, с външни експерти, включително има и европейски средства, заделени през социалното министерство. Като цяло бизнес моделът, който се предлага, в най-общи граници и рамки вече е дефиниран. Доколкото ми е известно, Министерството на здравеопазването вече е внесло проектния фиш в Министерството на труда и социалната политика, откъдето ще дойдат, аз поне мисля, че проектът първоначално ще е около 10 млн. така че има съвсем ясна визия", разказа д-р Костов, като уточни, че това е стойността не само на техническата помощ, а включително и за съвсем реални стъпки по платформата.
Председателят на фондация „Електронно здравеопазване" е сигурен, че в следващите няколко месеца съвсем ясно и отговорно от страна на държавните институции ще бъде даден отговор на въпроса как точно и каква ще бъде системата, към която вървим, как ще изглежда тази интегрирана платформа.
Технологиите пестят време и нерви на лекари и на лекувани
Д-р Костов даде пример с болницата, в която работи - Втора специализирана АГ болница „Шейново":
„Като започнем с това, че може да се приложи, както ние имаме електронна регистратура например, тоест пациентът влизайки в болницата се регистрира, знае в кой кабинет отива, имаме достъп до неговите данни, проверяваме автоматично дали е здравно осигурен или не. Сега пускаме едно приложение - онлайн записване за детска консултация, което спестява време, нерви, чакане на пациентите. Лесно можете да проверите на нашия уеб сайт за последното денонощие колко бебета са се родили, на кои майки, момчета, момичета. Имаме онлайн анкети, непрекъснато сме в контакт с нашите пациенти. Знаем какво ги притеснява, от какво са недоволни. За радост получаваме повече похвали, отколкото критики. Но за една болница, тя е един организъм. Така че като започнем от електронната регистратура, минем през електронната аптека, с електронна заявка за лекарствата на пациентите, минем през склада, да не забравяме финансово-счетоводния софтуер, който ни позволява да видим колко ни струва точно един пациент, за да прогнозираме, планираме, да управляваме по-ефективно ресурсите, с които разполагаме. Не на последно място наличието на електронно здравно досие, което да се пази в архива на болницата спестява страшно много средства и усилия, така че от това са доволни и лекарите, и пациентите. Представете си, че пациентът или в случая тук при нас пациентката не трябва да ходи с една папка документи от болница на болница, ако трябва да си направи допълнително изследване примерно ядрено-магнитен резонанс. Просто отива във военна болница чрез интернет със съответната оторизация и парола местният лекар отваря нейния медицински файл, вижда за какво става дума. Технически тези неща отдавна са излезли от сферата на експеримента. Това са работещи решения, въпрос на политическа воля, като аз не се съмнявам, че я има, въпрос на организация, въпрос на нормативна база, въпрос на финанси, на експертиза, най-вече в държавните институции, защото експертиза има много в бизнеса, там хората получават повече пари. За жалост в държавните институции получават по-малко пари и е трудно и е голямо предизвикателство пред политиците да покачат експертността в служителите на държавни институции".
Електронната карта е „копчето" към все още липсващия „балтон"
Питам д-р Костов кога българинът ще стане притежател като пациент на електронна карта с всички нужни данни за лечението му. Според него електронната карта е фетишизирано понятие. Тя е на върха на системата. Дали пациентът или лекарят ще влезе в системата с електронна карта или с пръстов отпечатък, или с ПИН-код, или с баркод, няма значение, смята той. „Въпросът е да има отдолу тази свързаност, да има необходимите хардуер и сафтуер и тогава вече ще дойде време и за картата. Тя е копчето към балтона. Трябва човек да има балтон, за да си сложи хубаво копче. Дали след това копчето ще е златно, пластмасово, дървено или с диамант, това е вече въпрос на възможности", категоричен е председателят на фондация „Електронно здравеопазване".
Коментари към Електронното здравеопазване е мисия възможна, при това в обозримо бъдеще