„Зомби“ клетки след прекарана инфекция отключват синдром на хронична умора

Акценти

Учени от Южна Африка откриват, че при пациенти, прекарали дълъг COVID-19 или друга инфекция, специфичен вид клетки стареят по-бързо, отслабват имунната система и увеличават риска от синдром на хроничната умора.

Синдром на хроничната умора

Милиони хора по света, които са боледували от COVID-19, грип и инфекциозна мононуклеоза (жлезна треска), продължават да имат оплаквания дълго след като са се излекували. Те споделят, че страдат от хронична умора, мозъчна мъгла, намалена физическа издръжливост, замаяност, болки в мускулите и ставите и чревни проблеми. Много от тези симптоми се влошават след физическо натоварване или тренировка – феномен, известен като влошаване след физическо усилие. Медицинският термин, който ги обединява, е миалгичен енцефаломиелит или синдром на хроничната умора. Той е признат от СЗО като мозъчно нарушение.

Неразположението, болката и дискомфортът дълго след прекарана инфекция не са ново явление нито за лекарите, нито за пациентите. COVID-19 обаче задълбочи проблема. Близо половината от хората, диагностицирани с дълъг COVID, отговарят на критериите за синдром на хроничната умора. Предвид факта, че пандемията избухна през 2020 г., изчисленията показват, че случаите на дълъг COVID надвишават 400 милиона в световен мащаб.

Все още не е доказан механизмът, по който се развиват както дългият COVID, така и миалгичният енцефаломиелит. Затова екип от учени от Южноафриканския университет Stellenbosch решава да потърси отговор на този въпрос. Те изследват промените в кръвоносната и сърдечносъдовата системи по време на възпалителен процес, след което следят за поствирусни нарушения. Вниманието им е насочено най-вече към коагулацията на кръвта, възпалението и ендотелните клетки. Ендотелните клетки покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове и изпълняват ключови функции като например регулиране на възпалителните процеси, кръвосъсирването, разширяването и свиването на кръвоносните съдове. Целта на изследователите е да разберат как се отключват и развиват синдромът на хронична умора и дългият COVID и как се проявяват симптомите им в човешкото тяло.

Какво представлява ендотелното стареене

Според учените определени вируси предизвикват стареене в ендотелните клетки и ги превръщат в „зомбита“. Те спират да се делят, но продължават да отделят молекули, които активират и объркват имунната система. Това от своя страна води до образуване на кръвни съсиреци и в същото време пречи на тяхното „разбиване“, което увеличава риска от свиване на кръвоносните съдове и ограничаване на кръвотока.

От остра вирусна инфекция до „зомби“ кръвоносни съдове

Вируси като SARS-CoV-2, Епщайн-Бар, грип А и ентеровирусите могат да засегнат ендотелните клетки. Те ги атакуват директно и могат да причинят стареенето, описано по-горе.

Множество проучвания разкриват, че SARS-CoV-2 има способността да предизвиква стареене в различни видове клетки, включително ендотелните. Вирусни протеини от молекулата на SARS-CoV-2 например „саботират“ механизмите за възстановяване на ДНК и ускоряват стареенето на клетките гостоприемници. Колкото по-“стари“ са те, толкова по-лесно проникват в тях вирусните молекули. Тази реципрочност обяснява защо различни патогени накрая водят до едно и също хронично заболяване. Има научни доказателства, че грип А също може да състари ендотелните клетки.

„Зомби“ клетките сгъстяват кръвта и затрудняват снабдяването на органите с кислород

Екипът смята, че при превръщането си в „зомбита“ клетките на кръвоносните съдове отделят вещества, които сгъстяват кръвта и създават условия за образуване на съсиреци. Те забавят циркулацията й и ограничават кислорода, който трябва да достигне до мускулите и органите. Именно това е една от причините, поради която пациентите се чувстват уморени.

По време на физическо натоварване симптомите се влошават. Вместо да се отпуснат, за да осигурят нужния по-интензивен кръвоток, кръвоносните съдове продължават да се стягат. В резултат мускулите не получават достатъчно кислород, а човекът се чувства силно изтощен дори на следващия ден. Циркулацията на кръвта в мозъка също намалява, което води до мозъчна мъгла и замаяност.

Стареенето на ендотелните клетки засяга и функцията на червата. Тяхната обвивка изтънява, което улеснява навлизането на части от бактерии в кръвния поток и може да влоши възпалението. Тъй като кръвоносните съдове са навсякъде в човешкото тяло, дори миниатюрни откъснати частици от тези клетки „зомбита“ могат да причинят симптоми, характерни за дълъг COVID и миалгичен енцефаломиелит.

Изтощената имунна система не успява да се справи с причинените увреждания

Има клетки, наречени „естествени убийци“ – макрофаги и допълващи ги протеини, чиято роля е да откриват и убиват патогените. Тяхна е и задачата да унищожават остарелите клетки. Дългият COVID и синдромът на хронична умора обаче нарушават функцията на клетките „убийци“.

Стареещите ендотелни клетки могат също така да изпращат химични сигнали, които да отблъскват атаките на имунната система. По този начин „зомби“ клетките успяват да се спасят от унищожаване. Крайният резултат е самоподдържаща се система, в която остарелите ендотелни клетки оцеляват благодарение на имунната и сърдечносъдовата дисфункция.

В напълно здрав човек с нормално функционираща имунна система въпросните ендотелни клетки обикновено биват унищожени. Синдромът на хроничната умора се отразява негативно на имунната система и й пречи да се справи с тях, което води до влошаване на състоянието на пациента.

Бъдещи проучвания

В САЩ е регистрирано клинично проучване, насочено към стареенето на клетките при пациенти с дълъг COVID. Тестват се нови начини за идентифициране признаците на стареене в клетките на кръвоносните съдове. Един от тях представлява излагане на здрави ендотелни клетки на въздействието на кръв от пациенти, излекувани от инфекция, с цел да се провери дали здравите клетки също биха преминали в „зомби“ състояние.

Учени експериментират и с неинвазивна образна диагностика и флуоресцентни проби, които в бъдеще биха улеснили откриването на стареещите клетки в тялото. Впоследствие получените резултати от образното изследване могат да бъдат потвърдени или отхвърлени с биопсия на тъкан.

Членове на екипа поясняват: „Нашата основна цел е да намерим начин за откриването на стареещи ендотелни клетки в реални пациенти. Ако успеем, бихме могли да продължим с клиничното проучване, което означава, че има шанс да разработим терапия, насочена директно към тези клетки.“