Симптомите на Синдрома на войната в Персийския залив и Синдрома на хроничната умора са различни, твърдят експерти

Скенер на мозъка на ветерани със Синдром на войната в Персийския залив и пациенти със Синдром на хронична умора (понякога наричан миалгичен енцефаломиелит) разкрива, че мозъчната активност при двете заболявания след умерено физическо натоварване е необичайна, но и много различна.

Твърдението на учените от медицинския център към университета в Джорджтаун, че двата синдрома нямат общо помежду си, би могло да повлияе в положителна посока на лечението на ветерани от войната в Персийския залив. Откритието на експертите бе публикувано на 6 август 2020 г. в списание „Brain Communications.“

Според статистиката от синдром на хроничната умора страдат едва 0,2-2% от американското население, а от синдром на войната в Персийския залив – между 25% и 30% от почти 700 000 военни, взели участие в нея през 1990-1991 година.

Сходства между двата синдрома

При двете заболявания се наблюдават немалко сходни симптоми, включително когнитивни нарушения, затруднения при запомняне (определяни и като „бяло петно в мозъка“), болка и силна умора, дори след леко до умерено физическо натоварване. Някои медицински организации, като Американската агенция по въпросите на ветераните, определят хроничната умора като симптом на синдрома на войната в Персийския залив (или хронична болест с разнообразни симптоми, свързвана с участието във войната в Персийския залив).

Стюарт Уошингтън, автор на изследването, споделя: „Нашите резултати доказват, че двата синдрома представляват две съвсем различни по своя вид нарушения на мозъка, така че хроничната умора не може да се разглежда като симптом на синдрома на войната в Персийския залив. Ако приемем, че става дума за едно общо заболяване, бихме навредили много на пациентите.“ Уошингтън е част от екипа в лабораторията на Джеймс Баранюк, професор по медицина към университета в Джорджтаун.

Функционален ЯМР разкрива различия в мозъчната дейност

Функционалната магнитно - резонансна томография в проучването показва, че мозъкът на ветераните от войната в Персийския залив и този на пациентите със синдром на хроничната умора се характеризират с различна активност, когато им е поставена задача да запомнят дадена информация, непосредствено след умерено физическо натоварване.

При ветераните от войната в Персийския залив са наблюдава понижена мозъчна активност в две области - периакведукталното сиво вещество, зона, разположена в продълговатия мозък и отговаряща за обработката на сигнали за болка, и в малкия мозък, който отговаря за контрола на фината моторика, когнитивните умения, болката и емоциите. От друга страна, при пациентите със синдром на хронична умора се наблюдава повишена активност в периакведукталното сиво вещество и в части от мозъчната кора, свързани с полагането на усилия и концентрацията.

За справка, при здрави хора тези области от мозъка не претърпяват никакви промени.

Предишно проучване на екипа също твърди, че двете болести са различни. И тогава те забелязват, че физическата дейност води до различни промени в молекулния състав на ликвора (гръбначно-мозъчната течност) при ветераните от войната в Персийския залив и пациенти със синдром на хронична умора.

Баранюк пояснява, че след като вече е станало ясно, че при двата синдрома се променят различни части от мозъка, тези зони могат да бъдат много по-задълбочено анализирани, за да се открият други прилики или различия между заболяванията. А когато това стане факт, поставянето на диагнозата и лечението за всеки от синдромите ще бъдат с много по-голяма прецизност и ефективност.