Синдромът на хроничната умора може да се дължи на вирусна инфекция

Точните причини за миалгичния енцефаломиелит, познат още като синдром на хроничната умора (състояние, което се характеризира с продължителна и изтощителна умора), не са напълно изяснени, поради което се смята за сложно и многофакторно заболяване. Няколко теории и фактори са считани за потенциално допринасящи, но нито една не е окончателно идентифицирана. Скорошно проучване, публикувано в списанието PLOS Pathogens, обаче предполага, че заболяването може да има вирусен произход.

Фокусирането върху вирусните инфекции е интригуващо изследване, тъй като вече има много състояния, свързани с миалгичния енцефаломиелит, сред които аномалии на имунната система, генетични фактори, нарушения на централната нервна система и потенциални фактори на околната среда, като токсини, стрес и травма. Последните проучвания разкриват проблеми с клетъчния енергиен метаболизъм, особено с участието на митохондриите, което води до умора и понижена издръжливост. Хормоналната дисрегулация и/или чревната микробиота също могат да играят роля, което означава, че списъкът с потенциалните причини е значителен.

>>> Синдром на хроничната умора – как да се движим, без да се преуморяваме

Проучването

По време на проучването проф. Морийн Хансън от Катедрата по молекулярна биология и генетика към Университета „Корнел“, САЩ, изследва няколко хипотези, свързани с причините за заболяването, както и исторически огнища на миалгичен енцефаломиелит и връзката им с ентеровируси и други патогени.

Според изследователите някои вирусни инфекции са по-вероятни от други, включително:

• Инфекции с вируси от семейството на ентеровирусите. Тази хипотеза се основава на исторически огнища на миалгичен енцефаломиелит, съвпадащи с огнища на заболявания, причинени от ентеровируси, както и на доказателства за хронична вирусна инфекция при някои пациенти със синдрома.
• Човешки херпесни вируси (HHV), като вирус на Епщайн-Бар и HHV-6 (човешки херпесен вирус 6). Редица пациенти с миалгичен енцефаломиелит съобщават за остра инфекция с HHV в началото на заболяването, като реактивирането на тези вируси може да допринесе за състоянието.
• Поствирусни синдроми, включително усложнения на COVID-19. Те са включени в нововъзникваща област на клинично изследване. Някои хора с лек или асимптоматичен COVID-19 по-късно развиват заболяване, което споделя симптомите със синдрома на хроничната умора. Това повдига въпроси относно връзката между други по-малко известни или по-малко очевидни инфекции и поствирусни синдроми и миалгичен енцефаломиелит.

Проф. Хансън е категорична, че няма доказателства, че абсолютно всеки патоген може да причини синдром на хроничната умора. Според нея тази хипотеза се основава на прекомерното тълкуване на данни от предишни изследвания, при които първоначалният тип инфекция е или пропуснат, или непотвърден, а в някои случаи проучването на симптомите не включва критерии за определяне на миалгичен енцефаломиелит.

Преди пандемията от COVID-19 способността на РНК вирусите да се задържат в тъканите за дълъг период от време е до голяма степен игнорирана. Признаването, че ентеровирусите са потенциална причина за развитие на миалгичен енцефаломиелит*, предполага необходимостта от провеждането на подходящо разследване на това разнообразно вирусно семейство.

Липса на универсално ефективно лечение

Понастоящем няма специфичен диагностичен тест или универсално ефективно лечение за синдром на хроничната умора, което го прави предизвикателство за лекарите. Лечението обикновено се фокусира върху управление на симптомите, като се опитва да подобри качеството на живот на пациентите чрез традиционни лекарски съвети за редовни упражнения, правилно хранене и пълноценна почивка. За хората, които следват съветите, но не успяват да облекчат симптомите, ситуацията може да бъде много разочароваща.

*Hanson Maureen et al. The viral origin of myalgic encephalomyelitis/chronic fatigue syndrome. PLOS Pathogens. 2023.