Често срещани вируси могат да повишат риска от сърдечносъдови заболявания

Метаанализ свързва няколко често срещани вируса, включително тези, причиняващи грип, COVID-19, ХИВ, хепатит С и херпес зостер, с драстично по-висок риск от сърдечносъдови заболявания. Констатациите, публикувани в Journal of the American Heart Association, предполагат, че предотвратяването на вирусни инфекции чрез мерки като ваксинация може да бъде критична стратегия за защита на сърдечносъдовото здраве.

„Добре известно е, че човешкият папилома вирус (HPV), вирусът на хепатит С и други вируси могат да причинят рак. Връзката между вирусните инфекции и други незаразни болести, като сърдечносъдови заболявания, обаче е по-слабо разбрана.“, коментира водещият автор Косуке Кавай, доктор по медицина в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Вирусните инфекции като рисков фактор за сърдечносъдови заболявания

Въпреки че е добре проучена, ролята на вирусните инфекции при развитието на сърдечносъдови заболявания често се пренебрегва. Пандемията от COVID-19 обаче извежда на преден план този потенциален рисков фактор. Предишни проучвания както върху животински модели, така и върху хора разкрива точния механизъм – при нахлуване в организма вирусът предизвиква интензивна възпалителна реакция.

Това системно възпаление може да увреди деликатната лигавица на ендотелния (вътрешния) слой на кръвоносните съдове и да доведе до повишено съсирване на кръвта. При хора с атеросклероза (заболяване, свързано с натрупването на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове) тази остра реакция може да причини разкъсване на плаката, което води директно до инфаркт или инсулт.

Въпреки че много проучвания свързват отделни вируси със сърдечносъдови заболявания, липсва всеобхватна, мащабна оценка, сравняваща рисковете при широк спектър от инфекции.

Какво показва метаанализът

Метаанализът включва 155 висококачествени проучвания, публикувани в периода между 1997 и 2024 г., които изследват връзката между вирусните инфекции и последващите сърдечносъдови заболявания. Данните от всички изследвания са обединени, за да се оцени връзката между специфични вирусни инфекции и основни сърдечносъдови заболявания, включително коронарна болест на сърцето, инсулт и сърдечна недостатъчност.

Метаанализът разкрива значими връзки между няколко често срещани вируса и основни сърдечносъдови заболявания, въпреки че силата на доказателствата варира в зависимост от патогените. Установено е, че както острите инфекции (грип и SARS-CoV-2), така и хроничните (ХИВ, вирусът на хепатит С и херпес зостер) повишават риска от сърдечносъдови заболявания.

Грипът повишава краткосрочния риск от инфаркт

Грипният вирус е свързан с четирикратно увеличение на риска от остър миокарден инфаркт и петкратно увеличение на вероятността от инсулт през първия месец след инфекцията. Установено е, че опасността е най-висока през първата седмица, когато рискът от инфаркт се увеличава над 7 пъти, но намалява рязко до 1,87 пъти до 14-ия ден.

COVID-19 предизвиква дългосрочни сърдечносъдови усложнения

COVID-19 е свързан по подобен начин с повишен дългосрочен риск от коронарна болест на сърцето и инсулт. Проучванията показват над трикратно увеличение на риска от инфаркт на миокарда през първите 14 седмици след инфекцията. В откритията се наблюдава значителна хетерогенност, което отразява методологичните предизвикателства, срещнати по време на пандемията.

Хроничните вирусни инфекции са свързани с продължителен сърдечен риск

Хроничните инфекции представляват дългосрочна заплаха. ХИВ е свързан с 60% по-висок риск от коронарна болест на сърцето и 45% по-голяма вероятност от инсулт. Човешкият имунодефицитен вирус е и единственият вирус със солидни доказателства за риск от сърдечна недостатъчност.

Вирусът на хепатит С пък е свързан с 27% по-висок риск от коронарна болест на сърцето и 23% по-голяма вероятност от инсулт, а при херпес зостер рискът от тези заболявания възлиза на съответно 12% и 18%.

Вируси като HPV, денга и чикунгуня показват връзки в единични проучвания, но изискват допълнително потвърждаване поради ограничени доказателства.

Ваксинация и превенция на инфекциозно обусловени сърдечносъдови заболявания

Ваксинацията се очертава като ключова превантивна стратегия, като преки доказателства от проучвания подкрепят ваксините срещу грип (34% намаление на риска от сърдечносъдови заболявания), докато препаратите срещу херпес зостер показват обещаващ косвен потенциал. Авторите на метаанализа подчертават, че продължават да съществуват пропуски в изследванията в недостатъчно представените региони и за недостатъчно проучените вируси.