Истини и митове за здравеопазването в Куба

Куба е пример за противоречие. Тя е единствената страна в Латинска Америка, която разработва не една, а две ваксини срещу COVID-19. Същевременно медицинските специалисти обвиняват правителството в апатия и предприемане на рисковани мерки по време на пандемия.

Неврохирургът Александър Пупо, който е един от най-острите критици на кубинската здравна система, разказва: „Ситуацията се влошава с всеки изминал ден. Сякаш епидемията от краста и повсеместният глад ни бяха малко. С разпространението на коронавируса броят на хората, които губят живота си или живеят в още по-голяма мизерия, се увеличава."

„Хаосът е навсякъде. Здравната система е в колапс“, добавя акушер-гинекологът д-р Мануел Гера, който също не се притеснява да роптае срещу здравната политика на Куба.

Недостиг на медикаменти

Въпреки че островната държава се справи много добре с първата коронавирусна вълна, през последните дни тя е изправена пред поредното предизвикателство. Към 06.07.2021 г. новите случаи на заразени с коронавируса в страната са 3664 от близо 11 милиона население.

Според експерти причините се крият в препълнените изолационни центрове, все по-дългите опашки за закупуване на стоки от първа необходимост и прибързаното отваряне на границите за туристи.

Не бива да се забравя фактът, че Куба се намира в най-тежката икономическа криза за последните две десетилетия. Държавата страда от бюджетен дефицит и неспособност да извършва плащания по външния си дълг, а националният БВП за 2020 г. е спаднал с 11% от 1993 г. насам.

На фона на тежкото финансово положение, не е изненада, че има сериозен недостиг и на лекарства. Никога досега кубинците не са изпитвали толкова остра нужда от най-обикновени медикаменти и консумативи. Дори разпадането на СССР не успя да причини такава катастрофа. Д-р Гера допълва: „Възхваляването на Куба като велика сила в областта на медицината е пълна лъжа.“

Неврохирургът Пупо смята, че проблемите са много по-отдавна, а пандемията само ги е задълбочила. Според него „хората вече са отчаяни, защото трудно намират дори хапчета за главоболие по аптеките.“

Правителството оправдава недостига на лекарства с наложеното от САЩ ембарго през 1962 г. Не така мислят обаче експерти, според които липсата им се дължи на пренасочването на средства към репресивния апарат на Куба.

Парите се инвестират в репресивните политически сили за сметка на местните фармацевтични компании, които покриваха нуждите от най-обикновени медикаменти до момента. Те обаче срещат все по-големи затруднения, което възпрепятства производствения процес. 359 от класифицираните като основни лекарства в страната се произвеждат от биотехнологичната компания „BioCubaFarma“.

Панамериканската здравна организация разкрива, че повечето суровини, резервни части и средства за производство на лекарствени препарати се внасят от Азия, която в момента не може да гарантира внос заради тежката ситуация с коронавируса.

Разработване на ваксини срещу коронавирус в Куба

Недостигът на медикаменти контрастира ярко с постиженията на научните екипи, които разработват две ваксини срещу COVID-19. „Abdala“ достига ефективност 92,2%, а „Soberana 02“ – 62%. Близо 2,6 милиона кубинци са ваксинирани с някой от двата препарата, които очакват разрешение за спешна употреба от кубинските регулаторни органи. Ако това се случи, те ще бъдат първите ваксини срещу коронавирус, създадени в Латинска Америка.

Усилията в тази посока също будят подозрение. Според Гера и Пупо единственият мотив зад разработването им е „да се окаже политическо влияние.“ За двамата лекари е недопустимо да се инвестира в създаването на препарати срещу коронавирус, когато страната страда от недостиг на важни медикаменти от първа необходимост. Те са повече от скептично настроени към мотивите на правителството за създаване на ваксини, предвид тоталната липса на независимост на регулаторните органи и нездравите интереси на правителствената пропаганда.

Д-р Гера прави много важно уточнение: „Резултатите, свързани с ваксините, бяха оповестени публично само ден преди ООН да гласува за или против наложеното от САЩ ембарго. Политиците използват медицината просто като лост за упражняване на политическо влияние, нищо повече.“

Междувременно броят на инфектираните продължава да нараства. Лекарят е твърдо убедена, че ако не получат помощ отвън, ситуацията ще стане критична. „Не става въпрос за политически игри и стратегии, а за живота на хиляди хора“, завършва той.

Какво се случва, когато застанеш срещу управляващия апарат?

Да заявиш смело позицията си по отношение на кубинската здравна система, означава да си готов да понесеш сериозни последствия.

31-годишният хирург д-р Пупо е уволнен, но същевременно му е наложена забрана да напуска страната и е следен от разузнаването към правителството на президента Мигел-Диас Канел.

27-годишният д-р Гера също е преследван и, макар да не губи работата си, той веднъж вече е бил арестуван, а сега е под постоянно наблюдение.

Двамата млади кубинци имат амбицията да създадат независима кубинска медицинска асоциация. Повечето им колеги са заявили своята подкрепа, отчаяни от политиката в сферата на здравеопазването. Малкото, които се дистанцират, са политически обвързани с управляващите.

Борба за оцеляване

Един от начините, по които Фидел Кастро заявява своята готовност и желание да помага на други комунистически държави е като им изпраща лекари. Сега ситуацията е различна. Работата в чужбина вече е средство да избягат и да заживеят нормално.

За някои кубински здравни работници възможността да получат американска виза е единственият стимул да кандидатстват за участие в международна мисия. Визата е олицетворение на новия живот, за който те толкова силно мечтаят.

Лекарите като разменна монета в условия на принудителна изолация от света

Историята на кубинските специалисти, които виждат в мисиите възможност да променят живота си, не започва толкова скоро. Тя датира от 1962 г., когато латиноамериканската страна е изключена от Организацията на американските държави.

Изпращането на лекари на мисии в чужбина до известна степен помага на Куба да се справи с изолацията, в която принудително е поставена. През 1963 г. островната държава стартира своята първа дългосрочна международна програма за солидарност, като командирова група лекари в Алжир за 14 месеца.

От тогава нататък кубинските специалисти започват да работят по целия свят. По официални данни до 2014 г. 131 933 лекари вземат участие в международни мисии в общо 107 страни.

Мотивацията на кубинските лекари преди и сега

Мотивацията на лекарите не само в Куба, но и на тези в чужбина, е съвсем различна. Преди 50 години те са движени само от желанието да помагат на другите, днес – и от икономически интереси.

Серхио е пенсиониран лекар. Първата му мисия е през далечната 1974 г. до Екваториална Гвинея, последвана от други две в Хаити и Ботсвана. Самият той признава, че през 70-те години да получиш шанс да лекуваш по-бедните хора от други държави, е било привилегия.

„Видях толкова много мъка, толкова много нуждаещи се. До голяма степен се идентифицирах с онова, което бе цел на революционерите тогава. Всичко, което правехме, го правехме с любов и отдаденост. И малкото, което имахме, давахме на другите.“

Въпреки че управляващите предлагат някои материални облаги на завърналите се от мисия лекари като например възможност да си купят автомобил, основната движеща сила остава човешката солидарност и нуждата да помагат.

Разпадането на Съветския съюз и ефектът му върху икономиката на Куба

80-те години на миналия век са белязани с икономическа стабилност в Куба. Всичко се променя с разпадането на Съветския съюз. Завръщащите се от чужбина здравни специалисти са посрещнати от съвсем различна реалност.

Икономическите последици за островната държава са жестоки. Липсва храна, все по-често хората живеят без електричество, а оцеляването се превръща в самоцел.

Много лекари сами изявяват желание да участват в мисии, за да избягат от недоимъка.

През 21-ви век започват мащабни мисии в Южна Африка. Несъмнено лекарите там печелят повече, но не достатъчно, защото цените на стоките в Куба са много високи.

Как се отразява участието в мисии на кубинското здравеопазване?

Един от основните недостатъци на мисиите е, че оставят кубинския народ с много по-малко здравни специалисти. Хора се оплакват, че личните им лекари не са в страната и им се налага да търсят други варианти.

Негативно се отразява отсъствието на лекарите и върху техните семейства, което води до повече разводи.

Наистина ли е толкова добра здравната система на Куба, колкото всички твърдят?

Кубинската здравна система неведнъж е определяна като едно от най-великите постижения на Ел Команданте. Дали обаче е така наистина? Нека я разгледаме по-задълбочено.

Тя е плод на революционната социалистическа идеология в Куба. Неин основен принцип е, че всеки гражданин има право на здравно обслужване. Фокусът пада най-вече върху превантивната политика, като осигурява напълно безплатно както рутинни профилактични прегледи, така и сложни операции. Денталната грижа, лекарствата и дори домашните визити се покриват изцяло от държавата.

Статистиката на Куба сама по себе си ясно подчертава колко е нужна подобна здравна система, която да дава достъп и на най-бедните граждани. Детската смъртност за 2015 г. е 4,2 на 1000 раждания, сравнена с 3,5 на 1000 раждания във Великобритания. Продължителността на живота при мъжете е 77 години, а при жените – 81. За сравнение във Великобритания тя е съответно 79 и 83 години. В същото време на 150 души в Куба се пада 1 лекар, което е много повече, отколкото в голяма част от развитите страни. Във Великобритания например на 1000 души се полагат 2,8 лекари.

Малко средства, но висок професионализъм и голяма отдаденост

Дали всичко е резултат от пропаганда? Едва ли. Кубинците са научени да се справят с малкото ресурси, които имат. Все още водещи в работата им са професионализмът и скромността, а не заплащането, което е повече от шокиращо ниско – средно 52 паунда месечно, или около 120 лева. Тези, които са останали в островната страна, са претоварени, за да поемат пациентите на своите колеги на мисии във Венецуела и Бразилия. Те работят със сърце.

Условия на труд

Всеотдайността им сякаш е напук на условията, в които работят. Кубинските специалисти нямат щастието да се възползват от напредъка в медицината. Понякога чакат седмици наред, за да пристигне оборудване за извършване на конкретна процедура. Често работят без електричество и течаща вода. И все пак, те намират сили да продължат и да преодоляват безбройните предизвикателства по пътя си. Заслужават признание за това.

Заплащане

Правителството осигурява средно 300-400 долара за здравеопазване на човек за една година, а заплатата на кубинския лекар е 52 паунда. Приходите обаче от международните мисии са близо 8 милиарда долара годишно.

Работата зад граница продължава да привлича кубинските специалисти, защото остава добре платена въпреки факта, че 1/3 от заплатата им реално постъпва в държавната хазна. Здравната система на Куба е претоварена, а опашките пред болници и клиники – все по-дълги. Понякога на пациентите се налага да пътуват до съседна провинция, за да се консултират със специалист. Ето защо в страната се организират постоянни и масови обучения на медицински работници, които да покрият нуждите на всички граждани.

Окаяна инфраструктура

Някои от здравните заведения се нуждаят от основен ремонт. Липсва модерно медицинско оборудване. Електричество и вода често няма.

Разбира се, изброените проблеми не се дължат само на управлението на страната, но и на ембаргото от страна на САЩ, което имаше унищожителен ефект върху икономиката и търговията. То принуди Куба да внася апаратура чак от Китай вместо от съседа САЩ. Вероятно единствено благодарение на добрата превенция и първичната лекарска помощ здравеопазването все още поддържа добро ниво.

Кубинската здравна система издържа теста на времето. Най-голямото й предимство е, че не връща болен човек, само защото не може да си плати лечението. До голяма степен тя остава система, предназначена за обикновения човек. Поне в основата си.