Здравеопазване 2020 – пределната точка, след която настъпва хаосът

Вече започнахме да свикваме с тези новини. 60 изгубиха живота си за последното денонощие. Вчера бяха 42, а преди това дни наред надвишаваха 100. Какво значение колко са, след като това не сме ние. Не сме дори свидетели на тези смъртни случаи, освен в краткото време по новините и в личните истории в социалните мрежи. Хора, които седят по стълбите в болниците. Хора, които обикалят с линейки от една болница в друга. Хора, които умират. Затваряме страницата и сменяме канала. Днес не сме ние, а за утре…никой не знае.

Здравеопазване 2020 – системата е пред колапс

Системата не работи отдавна. Хората умират не защото им е дошло времето, нито защото лекарите са направили всичко по силите си, но болестта е надделяла. Умират, защото хаосът е превзел всичко и го е потопил в тъмнина. Помните ли как я определиха преди повече от година шепата медицински сестри, които дръзнаха да й се противопоставят, да застанат с лицата пред всички и да протестират? Нарекоха я здравеопасна! Дълго време нямаше проблем, имитираше се дейност, а пациентите се справяха сами.

Нужно беше само едно предизвикателство, за да се срути всичко. Дойде COVID-19.

Гневът ни е излишен, защото всичко е наред – твърдят политиците

Каквото и да кажем в последните дни все ще бъде недостатъчно. Гневим се на случващото се, защото е недопустимо да умират хора по този начин. Недопустимо е причината за една смърт да бъдат „логистични неуредици“ и липса на комуникация. Дори не разбирам как подобно нещо се изговаря.

Недопустимо е управляващите и министърът на здравеопазването да ни казват как всичко е наред – има легла, има лекарства, дават пари. Последното очевидно е от особено значение за тях и те са убедени, че колкото повече раздават, някак всичко ще се нареди от само себе си.

Недопустимо е да размахват пръст и да ни навикват, че ситуацията днес е такава, защото не спазваме мерките и се презапасяваме с лекарства.

Недопустимо, защото хаосът днес и смъртта, която вилнее, са резултат от управленски решения и политики в последните години. Защото да управляваш кризата се иска ум, воля, инициативност и кураж, а не PR акции и убеждаване всеки ден чрез медиите колко наред е всичко, как ще се справим, просто трябва да спазваме правилата.

Онези мъже, които видяхме на стълбите в пловдивската болница, спазваха правилата. И другите, които повикаха късно линейките – също. Това не ги спаси.

Умората на лекарите и на обществото – физическа и психическа

В последния месец и половина страхът и паниката ескалираха до степен, в която не могат да бъдат контролирани. От едната страна са хората- объркани от това, което чуват от управляващите и от онова, което виждат с очите си. От другата са медицинските служители – изтерзани, на края на силите си, масово заразяващи се, умиращи. Подобна е картината и сред учителите.

Само пет минути в социалните мрежи ще са достатъчни, за да си представите докъде е стигнала паниката. Хиляди лични истории за неразбория, безумни действия, бездействие, липса на координация, които водят до поредната смърт. Само че тя не е такава, каквато я виждаме изписана в сводките на МЗ - мъж на 67 с придружаващи заболявания, жена на 34, мъж на 50 и така до безкрай. Ако ви стигнат силите да четете подобен списък. Не, тя е лична, защото зад този мъж на 67 стои бащата, съпругът, дядото, колегата, приятелят. И тогава болката ни изгаря до степен, в която не е ясно ще успеем ли да преглътнем загубата, особено като знаем, че е било възможно тя да не се случи.

Една изключително силна жена, страдаща от множество заболявания, въпреки които не спира да се бори за правата и достойния живот на хората с увреждания се обърна към здравния и социалния министри и към премиера. „Години водя своите битки срещу Вашите неадекватни решения и срещу стъпките, с които погазвате правото на живот на всеки човек“, пише Павлина Григорова и накратко изрежда целия хаос. Припомня, че „доктрината на ликвидация на хората с увреждания започнахте още през 2007-а“. В силно емоционалното й обръщение следват примери за безхаберието и мълчанието на властта. Хората с миастения гравис умират, защото няма обикновен протокол за действие при подобна криза и няма механизъм, който да защити болния и да различи признаците на тази криза от дихателната недостатъчност при COVID-19.

„Бихте ли дошли долу, при нас? Бихте ли прогледнали? Защото за мен най-тежкото увреждане е Вашата слепота. Окървавени са Ви ръцете с нашата кръв. Моля Ви, спрете да ни избивате бавно и мъчително, нас, родителите ни и децата“, крещи върху белия лист Павлина Григорова.

Да, било е възможно. Ако системата беше реформирана, ако работеше както трябва, ако здравето беше не пари, а дълг и отношение към хората. Ако ставаше дума за болни и страдащи хора, а не за пациенти. Ако имаше работещо дигитално здравеопазване. Ако.

Крещим от болка. Въпрос е кога общите ни крясъци ще се превърнат в енергия? Енергия, която ще ни позволи да спрем да заравяме главите си в пясъка и да не се страхуваме да изречем на глас истината за времето, в което живеем? Или е по-лесно да приемем, че COVID-19 не съществува. Една част от хората вече упорито го вярват.

Може би има и нещо добро

И днес то отново е тук. Желанието да помогнеш, да подадеш ръка, да подкрепиш. За седмица 120 студенти са поискали да станат доброволци в различни болници. Стажант лекарите също отиват там, където има най-голяма нужда, което между другото е почти навсякъде. Инициативата „За доброто“ разгърна мащабна дейност и освен че започна осигуряване на топла храна за медицинските служители в COVID отделенията в София, предприе и кампания за събиране на средства за децата на починалите медици и учители. В много от градовете доброволци носят храна, осигурена от местния бизнес на работещите в болниците. Това е поредната нишка светлина, която е в състояние да ни изведе от тъмнината на хаоса. Колкото повече стават нишките, толкова повече се увеличава надеждата. Надеждата, която ни е толкова необходима днес. За да успеем да се преборим. Със заразата, със собственото си неверие, с примирението си и със страха. Чака ни борба и се нуждаем от промяна на системата. С ново мислене и действия. Просто не може да бъдем лъгани повече. Юмруците са стиснати.