Здравеопазване 2022 – възможна ли е реформата

Възможна ли е наистина реална реформа в здравеопазването, която да започне през настоящата 2022 г.? Възможна е, но при условие, че има политическа воля тя да се случи и ясно изразен обществен натиск процесите да започнат реално.

Няколко десетилетия сме свидетели на повтарящи се патетични и клиширани фрази колко е нужна реформа в сферата на общественото здравеопазване и как точно този екип на Министерския съвет е твърдо решен да я осъществи. В крайна сметка се оказа, че лицата на управляващите се сменят, обещанията претърпяват леки модификации както и фразите, чрез които посланията стигат до хората, но едно остава без промяна и това е липсата на реални реформи.

През годините се извършват козметични промени, които в повечето случаи имат ограничен ефект и в никакъв случай не обхващат цялата система, нито са създадени по начин, който не се ограничава до година, две или един управленски мандат, а чертае визия.

Здравната реформа като добре познатата политическа дъвка, която събира гласове

Факт е, че темата за здравеопазването и възможността то да се промени по начин, който удовлетворява и медицинските работници, и пациентите, е предпочитана по време на предизборни кампании. Тогава този вид политическа дъвка позволява създаването на невероятни по големина балони и разпъване до безкрайност на идеите за светлите бъднини на родната здравна помощ.

Проблемът е, че малко след като еуфорията от изборната победа премине и пластовете се наместят, някак естествено политиците спират да говорят за чаканите промени като си намират твърде удобни извинения, свързани, например, с липса на сериозно финансиране или с много по-важни и тежки за решаване проблеми.

Само един пример е достатъчен, за да онагледи ситуацията. Става дума за толкова жадуваното и чакано да се случи електронно здравеопазване. Години наред обещания, които не водят до нищо. И въпреки факта, че в последните две-три години ситуацията се промени, струва си да помислим защо десетилетия наред по темата само се говори, но действия почти не се предприемат.

Всъщност обещанията, които биват давани с охота и бързо забравяни, са сред най-сериозните дефекти в обществените отношения у нас. Трябва обаче да признаем, че вина за това имат не само даващите ги, но и и обществото, което нехае и не настоява обещаното да бъде спазено.

Здравеопазване 2022

Системата на общественото здравеопазване продължава да е над пропастта. Разбира се, COVID-19 ускори процесите на разпад, показа най-големите дефекти и невъзможността на управляващите да се справят с тях. Дали обаче вирусът, който се превърна в център на живота в света през последните над две години, ще бъде освен лакмуса, извадил наяве дефектите, и ракетата-носител за истински реформи?

Предстои да видим. Дотогава обаче трябва да признаем, че проблемите продължават и сега, през 2022 г., да бъдат подобни на онези през 2021-а, 2020-а, 2019 г. и така години назад.

>>>Здравеопазване 2020 – пределната точка, след която настъпва хаосът

У нас продължава да има много болници. Голяма част от тях са концентрирани в областните центрове. В същото време повечето общинските лечебни заведения едва кретат, а има райони в страната, където са лишени от тях.

Медицинският персонал намалява с всеки изминат ден. Факт е, че България е държавата, в която има най-малко медицински сестри. Освен всичко останало те са на предпенсионна възраст. Подобна е ситуацията и при лекарите. Има специалности, в които лекарите се броят на пръстите на едната ръка.

Големият въпрос е, какво се прави, за да бъдат задържани медицинските специалисти, защото в основата на наистина здравата и работеща система са точно те. Безсмислено е да се хвалим с това колко много болници, легла или високотехнологична апаратура за иновативни лечения има у нас при условие, че в един момента няма кой да работи с апаратурата и да върви по болничните коридори.

Защо в България години наред продължава да се поощрява болничното лечение и точно там да се наливат пари вместо в доболничната помощ, която освен че е по-евтина, но е в основата на профилактиката и предпазването на хората? Това със сигурност е другата голяма тема, която търси своите отговори.

Дори настоящото увеличение на средствата в бюджет 2022 за общопрактикуващите не е в състояние да разреши дълбоките проблеми, за които от години те алармират, но които бързо биват забравяни от управляващите или опитно бива обявявано как ще бъдат решени.

Достъпът до здравеопазване и до лекарствени терапии е другият сериозен провал. Оказва се, че и през 2022 г. има българи, за които достъпът до лечение е мечта. Въпреки множеството лечебни заведения не са малко хората, които няма как да стигнат до тях. Подобен е и проблемът с достъпа на хиляди болни до различни лекарствени терапии – те просто нямат такъв.

Светлина в тунела през настоящата 2022-а има сякаш по темата за електронното здравеопазване.

Министър Асена Сербезова определи дигитализацията като цел, която трябва да бъде постигната максимално бързо. Колкото по-скоро започне да действа системата му, толкова по-бързо ще стартира и овладяването на множеството кризи и решаването на проблемите.

И настоящото правителство обяви, че реформата в здравната система е крайно наложителна. Предложенията за това как точно ще изглеждат промените обаче, ще бъдат направени най-вероятно през юни. Дотогава се работи върху цялостен анализ, който да покаже и състоянието в момента, и основните дефекти на здравеопазването у нас.

За хората и системата

Екипът на кабинета „Петков“ направи заявка, че насочва усилията си към промяна. Промяна, която обхваща и сектора на общественото здраве. Очевидно е, че няма как това да се случи нито за ден, нито за месец-два особено като се има предвид, че тази система е проядена и е над пропастта от години. Докато управляващите действат, създават комисии, определят приоритети и си поставят цели обаче, у нас продължават с пълна сила процеси, които представят трагичното състояние на здравеопазването ни:

• България продължава да е страната с най-голяма смъртност. И тук не става дума само за COVID-19, а за летален край от социално значими заболявания, които са напълно предотвратими, когато обаче е налице профилактика. Профилактиката, която у нас е в края на веригата и смъртността е видната последица от това.
• В България продължава да намалява броят на медицинските сестри и специалистите. Една медицинска сестра, например, се грижи за 30-40 болни и работи на поне две места. Страната ни подготвя и образова стотици медицински работници, които бързат да я напуснат. И вероятно имат основателна причина да го направят.

• Здравноосигурените у нас доплащат за лечението си невъобразими суми. В това със сигурност сме отново на първо място. Всъщност, когато става дума за отрицателни тенденции ние определено оглавяваме всяка възможна класация.
• Да не припомняме проблемите, свързани с детското здравеопазване, Националната детска болница, майчиното здраве, огромният брой неосигурени българи ( от малко над 6 500 000 българи без здравна осигуровка са 2 000 000), проблемите пред малцинствените групи, хората с увреждания.
• Да не говорим, че до настоящата 2022 г. дори управляващите нямат поглед върху цялата картина. У нас липсват толкова много регистри и толкова много информация, че дори е странно как въобще се изготвят различните статистики. Факт е, че без истинското знание за състоянието на здравната ни система е невъзможно да бъдат предприети действия за промени. Ако настоящата власт успее да се справи с това, е възможно да видим поредната светлина в тунела.

И дано бъде прекратена порочната практика всеки нов министър на здравеопазването да започва отначало.

Липсата на приемственост в политиките е другият страшен проблем, с който страната не може да се справи.

Докато здравеопазването не се превърне в кауза и национален приоритет, системата ще се свлича в пропастта. Крайно време е да говорим за дългосрочна визия, която следва конкретни политики, изпълнявани от всеки министър на здравеопазването.

Най-важното обаче е в центъра на системата да бъдат поставени хората. Не леглата, апаратите, хапчетата, парите.

Едва когато човекът се превърне в най-важното, заради което съществуват и болниците, и разпределящите парите, и самите управляващи, едва тогава може да се говори за истинска реформа.

За действия, насочени към болния, който страда и има нужда не само от диагноза, рецепта или операция, а от хуманно отношение. От човечност. Ако не друго COVID-19 и това изведе на преден план и показа, че често съпричастността, топлотата, емпатията и човещината в отношението към страдащия са също толкова важни, колкото са бързата реакция на медиците, тяхната компетентност и професионализъм. Комбинацията между първото и второто спасява живот.

Как и ще бъде ли спасен животът на системата на общественото здравеопазване в България предстои да видим. Дано това не са поредните обещания, които бързо ще бъдат забравени или пренебрегнати заради нова криза, лобистки интереси, непрофесионализъм, некомпетентност или просто бездушие. Дано.