Застаряващото население поставя в риск гръцкото здравеопазване

Здравната система в Гърция е под сериозен натиск, в основата на който е застаряващото население. Сега шестима от 10 гърци над 65 години са със сериозни заболявания, а повече от половината възрастни хора имат множество хронични здравословни проблеми.

Прогнозите са, че до 2050 г. един от трима гърци ще бъде над 65 години. Това показва изследване на гръцки и международни експерти по здравна политика, публикувано в The Lancet.

› Докладът и неговото значение

› Предизвикателствата

› Здравната система сега

› Нужна ли е промяна

› Препоръките

Докладът и неговото значение

„Справяне с предизвикателствата пред общественото здравеопазване и здравна система в Гърция: приоритети за реформа“ е името на доклада, зад който стоят учени като проф. Ирене Папаниколас от Катедрата по здравна политика на Лондонското училище по икономика и политически науки, Великобритания и д-р Костас Атанасакис от Катедрата по обществено здравеопазване на Университета на Западна Атика в Атина, Гърция.

Здравните системи в света са изправени пред сериозни предизвикателства и под увеличаващ се натиск заради застаряващото население, хроничните болести, финансовите ограничения и усложненията в резултат на пандемията от COVID-19. Натискът се засилва допълнително от климатичните промени, множество огнища от инфекциозни заболявания, миграцията и геополитическата нестабилност.

„В Гърция много от тези фактори се натрупаха през последните 15 години, разкривайки структурни уязвимости и поставяйки на изпитание устойчивостта на здравната система“, пишат авторите на доклада в The Lancet и подчертават, че документът изследва ключовите и новите предизвикателствата пред здравната система в Гърция, но и показва усилията за реформи. И още открива пропуските, но и представя възможностите за укрепване на здравната система.

Предизвикателствата

Авторите са категорични, че здравеопазването в Гърция е изправено пред множество сложни предизвикателства, предизвикани от демографските промени, социалния и икономически натиск и новите заплахи пред здравето.

Населението застарява бързо, нивата на раждаемост намаляват. Прогнозите са, че до 2050 г. над 1/3 от населението ще бъде на възраст на и над 65 години, а 13% ще са над 80 години.

Тревога буди и увеличаващият се брой на хората с хронични заболявания. 59% от гърците над 65 години и 85% от тези над 85 години имат сериозни здравословно проблеми и са диагностицирани с различни заболявания от години.

„В сравнение с други страни с високи доходи Гърция се представя слабо по отношение на ключови поведенчески рискови фактори като тютюнопушене, физическа активност и затлъстяване. Процентът на хората с наднормено тегло и на затлъстяване сред възрастните и децата се увеличава постоянно от 90-те години на миналия век. По този показател е с най-високите нива в Европа. С наднормено тегло са 41% от децата на възраст между 5 и 9 години и 35% на юношите от 10 до 19 години“, показват данните в доклада.

За натоварването на здравната система роля има и увеличеният брой на мигранти, които през 2015-а надхвърлят 860 000 души. Данните показват, че едно от три бежански семейства има поне по един представител със сериозна нужда от медицински грижи, тъй като страда или от хронично заболяване, психично разстройство или е с увреждане.

Проблем са и екстремните метеорологични явления, например горските пожари, горещите вълни и наводненията. През 2023-а в Гърция има най-много смъртни случаи от Европа заради горещините. Страната е в черната статистика и по още един показател – антимикробната резистентност. „Повече от 68% от бактериалните изолати показват резистентност, а това е най-високият процент в ЕС.“

Сътресения и кризи като тези поставят на изпитание от устойчивостта на здравната система, но и подчертават нуждата от всеобхватни реформи, категорични са здравните експерти.

Здравната система сега

През последните 15 години в здравната система са осъществени няколко реформи, целта на които е да се справят с бързо променящите се предизвикателства пред общественото здраве.

Финансовата устойчивост е сериозен проблем. През 2022-а разходите за здравеопазване са 8,6% от брутния вътрешен продукт, което е приблизително 3000 американски долара на глава от населението. В сравнение с други страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Гърция отделя повече пари за болнично лечение, а в същото време по-малко за амбулаторни услуги, дългосрочна грижа и превенция. Доплащането също е много високо и е 34% от общите разходи за здравеопазване в страната.

Обединяването на фондовете за социално-здравно осигуряване в единен фонд с Националната организация за здравни услуги е един от начините за решаване на финансовите проблеми. Сега Националната организация осигурява покритие за по-голямата част от населението на страната.

Все още обаче няма ясни критерии по отношение възстановяването на разходите и договорите, които се сключват. Дължи се на недоразвитата дигитализация, все още ограничените данни и липсата на персонал. Проблем е и това, че Националната организация за здравни услуги не е автономна институция, а е под шапката на Министерството на здравеопазването и е изложена на политическо влияние. „В резултат на това Организацията работи като фонд за уреждане на искове, а не като активен купувач на здравни услуги“, констатира докладът.

Проблем е липсата на ясни критерии, по които се договарят лечебните заведения за първична помощ, а пациентите много често се налага да доплащат.

Все още не работи напълно и системата за диагностично-свързаните групи.

Лекарите в държавните болници получават заплати, но нямат стимули. Възнаграждението им не е обвързано с обема на пациентите, сложността на случаите и качеството на полаганите грижи. За да бъдат задържани лекарите в Гърция и доходите им да се повишат здравните власти правят промени през 2024-а. Те позволяват двойна практика за работещите в държавни болници включително и на специализантите.

Лекарите от първичната медицинска помощ получават заплащане според определена заплата от държавата, когато са публичния сектор, или на база такса за услуги, когато са в частния.

Проблем продължават да бъдат прозрачността и отчетността при обществените поръчки.

Нужна ли е промяна

„Моделът за предоставяне на здравни грижи в Гърция трябва да бъде променен, за да отговори по-добре на нуждите на застаряващото и все по-болно население“, убедени са авторите на доклада. Според тях ориентираното повече за лечение в болници здравеопазване не позволява превенция, координация на грижите и добър достъп. Тъй като системата на първичната медицинска помощ не функционира добре, пациентите търсят услуги като сами се насочват към клиники или спешни отделения, което ненужно натоварва пренаселените болници.

В същото време частният сектор за първична помощ е много голям. Включва частни поликлиники, 2766 диагностични центъра и над 25 000 частни лекарски практики. „Опитите за реформи и укрепване на първичната помощ се провалиха заради неадекватно планиране и финансиране, но и поради липса на кадри“, констатират изследователите.

 Важен извод в доклада е, че тъй като в исторически план Гърция няма всеобхватни политики за превенция и управление на незаразните заболявания, това води до фокусиране върху лечението, а не върху промоцията на здравето. Липсата на подобни политики прави възможно съществуването на фрагментарни услуги, а политики за справяне с основни рискови фактори се прилагат непоследователно.

Предизвикателство още е и дългосрочната грижа, която е крайно недофинанскирана и неефективна.

„В гръцкото общество е силно застъпено схващането, че грижата за възрастните е отговорност на семейството, а не на държавата. Затова дългосрочната грижа е поверена преди всичко на близките и на необучени социални работници под формата на домашна помощ, лична грижа и емоционална подкрепа.“

През 2025-а започва да действа Национална стратегия за качеството на грижите и безопасност на пациентите (2025 – 2030 г.), която има важно значение и се очаква да бъде ефективна и да промени дългосрочната грижа в страната.

Препоръките

В основата на проблемите стои фактът, че исторически общественото здраве заема второстепенно място в политическия дневен ред на Гърция, пишат здравните експерти и подчертават, че независимо от осъществените през последните десетилетия няколко амбициозни програми, липсата на оценка и визия прави въздействието им неясно и ги ограничава. А става дума за ключови области като управление на рисковите фактори, скрининг, антимикробна резистентност и реакции при бежански кризи.

Инициативите в бъдеще трябва да включват оценка, която е подкрепена от всеобхватни данни и стабилни методологични рамки, от отчетност, наблюдение и проследяване на напредъка.

Ключов приоритет е увеличаването на финансирането от публични източници. Сред мерките, които може да се приложат, са освобождаването от такси на специфични социални групи и ниски фиксирани доплащания.

Грижите за застаряващото население са другата важна политика, върху която да се фокусират управляващите. За да бъдат ефективни те, системата за първична медицинска помощ трябва да се разшири и да не се ограничава единствено до модела на личния лекар. Множеството специалисти в тази сфера могат да станат важна част от екипен модел на работа.

Другите предложения са свързани с преструктурирането на болничния сектор според епидемиологични и географски фактори, създаване на универсална и дългосрочна система за грижи, разработване на здравно-информационни системи за управление на данните и дигитална трансформация на здравната система.

Не на последно място по важност авторите на доклада поставят деполитизирането на здравната система и на структурите на общественото здравеопазване. Голяма част от провалените реформи се дължат на партийна политика, лични интереси, липса на политическа приемственост и двупартиен консенсус, който води до слабо управление и недостатъчно механизми за отчетност. В управлението на здравеопазването не бива са има политическа намеса, категорични са изследователите.