Ще има ли смелост „Прогресивна България“ да извърши реформа в здравеопазването

Въпросът дали „Прогресивна България“ (ПБ), която спечели извънредните парламентарни избори на 19 април 2026 г., ще има смелостта да извърши реформа в здравеопазването, е логичен. На първо място защото победата й дава възможността да състави самостоятелен кабинет и така да се избегне постоянната смяна на министри, на закони и правила, тоест коалицията на Румен Радев поема властта за следващите четири години. Въпросът е обаче дали ще има воля, смелост, визия, но и достатъчно подготвени специалисти, за да се захване със здравеопазването – сектор, който все повече затъва в блатото, въпреки че постоянно бива припознат от представителите на всички политически партии за изключително важен и дори за свързан с националната сигурност.

Защото по-ценно от здравето на нацията няма, нали? Оказва се обаче, че нацията е болна и най-вече недоволна от системата, която трябва да се грижи за здравето й. За жалост, от нея са недоволни и призваните да лекуват. И така години наред всички недоволстват и страдат. Парите за здравеопазване се увеличават също като проблемите. И да, случват се и смислени неща, има и добри примери, но те потъват в тинята на общото недоволство, в хаоса и в нестабилността. Два примера са достатъчни: десетилетия наред говорим за нуждата от Национална детска болница и тя продължава да бъде химера. Пак от години специалистите предупреждават, че ще дойде ден, в който ще имаме лечебни сгради, пълни с модерна техника, но празни, защото няма да има кой да работи в тях. И този ден наближава.

Затова въпросът дали „Прогресивна България“ ще има волята да започне реална и смислена промяна, е важен. Единственото, което в момента може да направим е да погледнем програмата на ПБ в сектор здравеопазване.

Програмата на ПБ в сферата на здравеопазването

Няма изненада в основната цел, посочена в програмата, която е да се изгради ефективно, прозрачно и социално справедливо здравеопазване, гарантиращо равен достъп до качествени здравни услуги за всички. Цел е и трансформация на модела от болнично лечение към профилактика и превенция. За всичко това се говори от години и рядко се постига в пълнота и завършеност.

Няколко са акцентите в програмата, които показват посоката, в която ще се движат политиките в сектора. Сред тях са финансирането на системата, детското здравеопазване, проблемът с кадрите, спешната помощ, болниците, лекарствата, профилактиката.

Финансирането

В основата е запазването на солидарния модел на здравно осигуряване, но от ПБ говорят и за поетапно увеличаване на публичните разходи за здравеопазване като процентът от БВП да достигне средните европейски нива. Тук се отбелязва още нуждата от публичен контрол върху бюджета на НЗОК. Важен акцент е идеята да има промяна в клиничните пътеки, а моделът на заплащане да бъде по-реалистичен и ефективен и да е свързан с качеството на лечението и с остойностяване на труда. Предвиждат се още намаляване на доплащането, централизирани доставки за скъпи лекарства и изделия, но и строги мерки срещу злоупотреби.

Достъпно здравеопазване

За реализирането на този приоритет бъдещите властници разчитат на създаване на специални програми за отдалечените региони и малки населени места, развитието на телемедицината и мобилни екипи, но и за финансови и социални стимули за лекари и медицински сестри за местата, където има недостиг.

Националната детска болница

Националната детска болница е определена като стратегически национален приоритет, като се отбелязва, че тя трябва да бъде публична и посветена изцяло на нуждите на децата и семействата им.

Приоритет е и детското здравеопазване, а сред мерките, насочени към него, са създаването на центрове за редки и тежки детски болести, подобряване на спешната помощ за деца и педиатричната грижа, но и инвестиции в профилактиката, ранната диагностика и училищното здравеопазване.

Кадрите

Справедлив механизъм за всички, който премахва огромните разлики в заплащането е едно от предложенията. Другото е за създаване на национална програма, която да задържи младите медицински специалисти, която включва единен национален изпит за зачисляване за специализация, промяна в Закона за академичното развитие, система за стимулиране на заплащането и точно дефиниране на длъжностите „Лекарски асистент“ и „Парамедик“.
Сред другите мерки, свързани с кадрите в системата, са по-добри условия на труд и намаляване на административната тежест, сериозна ангажираност на държавата за продължаващото обучение и специализациите и реални мерки за справянето с недостига на медицински сестри.

Спешната помощ

Тук се включват мерки като цялостна модернизация на системата, модерни линейки, по-добри условия и заплащане на работещите, по-добра логистика и координация, за да се съкрати времето за реакция, въвеждане на съвременни протоколи за действие. Специално внимание е отредено и на спешната медицинска помощ по въздух (HEMS).

Предложенията са за създаване на единен и работещ национален модел за управление и координация, интегриран със системата 112, допълване на медицинските стандарти за задължително използване на HEMS и помощ в рамките на така наречения „златен час“ при тежки произшествия, инфаркти, инсулти и инциденти.

Профилактика на общественото здравеопазване

На първо място от ПБ поставят профилактичните прегледи. Особено важна е мярката, насочена към промяна на модела на здравеопазване и неговата насоченост към превенция, профилактика с приоритет на майчиното, детско и училищно здравеопазване. Национални програми за борба със социално значими заболявания, активни политики за деца, възрастни, хронично болни. Впечатление тук прави идеята за превръщането на медицината на болестите в медицина на здравето, което може да стане с промени в съотношението между лечение и профилактика.

Болнична помощ

Идеите са за оптимизация на болничната мрежа, но не и закриване на структури, които са жизненоважни. Създаване на ясни критерии за откриването и финансирането на болници.

Извеждането на дейности от болничната в извънболничата помощ. Създаване на болници за продължително лечение и хосписи.

Лекарства

Отбелязва се колко е важен контролът върху цените на лекарствата и ограничаването на недостига. Включването в позитивния списък да става въз основа на фармакоикономически критерии за ефективност. Преговорите с доставчици на лекарства да бъдат централизирани, а българските производители на лекарства -подкрепяни.

Е-здравеопазване

Основните посоки по отношение на дигитализацията в програмата на „Прогресивна България“ са:

• пълноценно въвеждане на електронното здравно досие
• електронни направления и рецепти, но и контрол в реално време
• по-малко бюрокрация
• създаване на реално работещо и ефективно електронно здравеопазване

Управлението и контролът

В тази насока идеите са за публичност на всички ключови решения и договори в областта на здравеопазването, засилен и парламентарен, и граждански контрол, ясни индикатори за качество на медицинските услуги, създаване на диагностични и лечебни алгоритми.

Подчертава се още, че ще има нулева толерантност към корупцията, а контролът върху спазването на правилата за добра медицинска практика ще бъде постоянен. Не на последно място е и задачата да се преодолее негативното отношение към здравните работници и да бъде възстановен престижът на лекарската професия.

От идеите до реализацията

Това е програмата на „Прогресивна България“. Това са идеите за развитие, от които поне донякъде става ясна посоката.
Добре написано, без големи изненади или драматични промени, пожелателно, обещаващо, все още само на хартия. Повечето от посочените и приоритети, и мерки, са добре познати, повтаряни с години, част от тях се реализират. По своята същност програмата в сферата на здравеопазването по-скоро продължава и доразвива, което само по себе си не е лошо, защото започването от нулата е огромен проблем, доказал своята разрушителност.
В програмата обаче не фигурират начините, по които тези идеи ще се превърнат в реални действия. Тях предстои да видим. Както предстои да научим на кого ще гласува доверие Румен Радев да поеме здравното министерство. Това също ще бъде знак. А всъщност най-важното е написаното да се превърне в реални, смислени и целенасочени действия, но и да има волята те да се случат. И дано не решат да следват примера на предишните властимащи, които по-често замитаха проблемите под килима или гасяха пожари, вместо да направят възможното да не ги допуснат.