Кремена Кунева: На хората им писна да теглят кредити, за да лекуват децата си

Гласът й се чува отчетливо, когато става дума за здравеопазването, особено детското. За недъзите му, за начините, по които се управлява, за отговорността, но още за мъката, неудовлетвореността, липсата на хуманност. За всичко, което го прави еднакво неприемливо и за медицинските работници, и за обществото. И въпреки тежестта тя не спира да вярва, че доброто ще ни спаси, че е заразно.

Тя е Кремена Кунева. Жената, която премина през създаването на инициативата и по-късно фондация „За доброто“, води битка за истинска детска болница, призова да надникнем под леглото на детското здравеопазване и стигна до създаването на фондация „Даная“ и малко по-късно до Гражданската инициатива „Даная за живот“. В името на катастрофиралото детско здравеопазване се обединиха влиятелни личности, които настояват за няколко спешни мерки, сред които въвеждане на правила за добра медицинска практика, на задължително продължаващо медицинско образование, дигитална система на детските клиники в страната, гореща телефонна линия в подкрепа на родителите на болни деца.

Малко повече от месец Кремена Кунева и майката на Даная Ани Стоянова водят поредната битка. Тя е не просто за Даная и истината, а за всички деца. За да не се повтори случаят Даная. Всъщност, битката е за цялото общество, за възможността да живеем в нормална държава, в която правилата се спазват, а управляващите носят отговорност.

Да, Кремена вярва не само в доброто и неговата победа, но и в това, че добрият пример често е да бъдеш неотстъпчив и силен, да водиш битка в името на бъдещето, но тук и сега, да си безкомпромисен, независимо какво ще ти струва, да търсиш истината. Да имаш кураж! С нея разговаряме ден след заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване, проведено на 22 февруари 2024 г. Една от темите беше случаят Даная.

Междувременно протестите в името на справедливостта, истината и желанието системата на здравеопазването да бъде най-накрая реформирана продължават! В здравеопазването ни има адска машина. Взривът предстои.

Г-жо Кунева, бих искала да чуя мнението Ви за случилото се по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на 22 февруари 2024 г. и дали приемате това като малка стъпка напред?

Имаме огромна стъпка по отношение позитивния напредък на нещата, които могат оттук нататък да се променят за хората. Напредък е, че всички страни се обединиха и заявиха твърда позиция, че започват да работят за задължителното последващо медицинско образование, а то беше предпоставка за грешките в различни етапи от лечението на Даная. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Изпълнителната агенция по лекарствата потвърдиха наличието на проблем със скъпоструващите лекарства като Ново севън и са задействали процедура, която да регламентира техния път. Това е позитивното.

>>>За честта на съсловието и смъртта на Даная

По случая Даная обаче видях политическа незаинтересованост. Или по-скоро страх темата да бъде разплетена и да бъде понесена отговорност. За мен беше дълбоко разочароващо, че нивото на народните представители в здравната комисия е такова. И става дума за представителите на всички партии. Нито имаха въпроси, нито интереса да вникнат достатъчно добре в ситуацията и да кажат: „Ето това може да бъде решено оттук нататък по този начин или ние работим по това, така че този проблем да не съществува вече.“ Защото както Ани каза в началото на изслушването, не е дошла на лична изповед. Единствената причина тя да мине отново през тази история, беше да покаже от страна на реално потърпевшите как стои въпросът, който за тези хора представлява само една нормативна уредба. Когато спрем да гледаме в точките и запетаите, а погледнем в реално случващото се в здравната система, за да може после да оправим точките и запетаите, едва тогава ще има истински резултати. Тези хора бяха абсолютно незаинтересовани.

Това страх ли е?

Може да е страх, но може и друго, което често съм виждала, когато бях народен представител. Много често депутатите не искат да си създават проблеми, от които после може да ги е страх. Много разочароваща позиция. Ани изложи много факти. Голяма част от присъстващите се занимават с политики в областта на здравеопазването години наред и тяхна е грешката. И не става дума за конкретни имена, говоря за всички политици, които в последните години работят в този сектор, който е достигнал дотам, че представлява един разграден двор на процеси, стандарти, всички видове комуникация, на изключително дълбоки съмнения за зависимости, корупция, реекспорт, потенциално криминален, на скъпи лекарства.

Колко години тази процедура е факт? Да не би сега да разбират за проблема? В доклада на МЗ видяхме за двамата пациенти с 500 дози Ново севън, а това са над 3 500 000 лв. Това мълчание го разбирам или като страх, или като слабост и безсилие, или като удобно замълчаване, за да си върви каруцата по същия път, защото всички ние трябва ясно да си кажем, че няма как България да е първа по детска и обща смъртност в Европа, първа по корупция като здравеопазването е вторият най-корумпиран сектор в държавата, но никога нито една проверка от нито една институция да не установи това.

Вярвате ли, че поставените от Вас важни цели, създавайки гражданската инициатива „Даная за живот“, ще успее да събуди апатичното ни и страхуващо се общество?

Мисля, че ние вече го разбудихме. Успяхме да обединим в ГИ, и повярвайте ми не беше лесно, представители на различните сектори в обществото. Беше важно не просто да направим гражданска инициатива, подкрепена от хора, които са част от тази система – лекарите, а от всички – от обществения и културния сектор, от спортните среди. Защото трябва да спре да се говори за здравеопазването като процес, който има право да бъде управляван само от медици. То е политика, не е медицинска интервенция. Много удобно е заградено през годините от лекарите като нещо, върху което само те имат власт, а всъщност потребител на здравеопазването е пациентът.

>>>Кремена Кунева: Здравната ни система има нужда от незабавна реформа и модернизация

В България няма пациентски организации, които да работят за интересите на пациентите. Ужасена съм от факта, че вече близо 9 месеца нито една от тях не зае позиция, не направи връзка с нас и с майката на Даная, не предложи промени, които да гарантират, че друго дете като Даная няма да има. Защото прокуратурата и съдът ще се произнесат дали е имало медицински, лекарски грешки, но всички ние, цялото общество, виждаме как грешките на ниво процеси и удобните пропуски в нормативните уредби дадоха възможност днес да нямаме категоричния отговор на въпроса, можеше ли Даная да бъде спасена. Зад името й стоят много други деца, за които няма как да знаем дали можеха да бъдат спасени или не. Родителите на много от тях се свързват с нас, говорят, но нямат силата да излязат публично, нито възможността да платят на адвокати. Не вярват в правосъдната система. Гражданската ни инициатива се обедини около това, че трябва да покажем чрез различни хора в обществото с доказан авторитет, лидери на мнение, че обществото ни е достигнало нивата на крайна нетърпимост към този батак, в който е превърнато българското здравеопазване.

Като започнем от инициативата „За доброто“, минем през това какво има под леглото на детското здравеопазване и стигнем до Фондация Даная и Гражданската инициатива какво научи Кремена Кунева за българите и отношението им към самите себе си и света, в който живеят?

Научих, а и винаги съм го предполагала, че ние сме малко инертен народ, но не трябва да бъдем подценявани. Години наред сме държани в подтисничество, което продължава и в настоящия момент. Хората са толкова мачкани и убеждавани, че не са достатъчно компетентни, че не знаят, че нямат право да се месят, че са загубили увереността си. Ама чакайте малко, аз затова плащам, затова работя, имам правото да искам от държавата си, да се погрижи за детето ми тогава, когато има най-голяма нужда. Грижата преминава и през средата в болничните заведения. Когато преди 5 години започнах да се занимавам с това, видях толкова дълбоки проблеми. Това под леглото трябва да бъде изчистено, защото ако не го направим, отново ще има предпоставка за разрушени животи, човешки съдби. Трябва да решим основното – здравеопазване, социални проблеми, образование.

Как ще решим драматичните проблеми в здравеопазването като например, липсата на кадри, която ще е причина след няколко години да има прекрасни сгради, пълни с чудесна техника, но да няма има кой да работи там? Питам, защото Вие бяхте за кратко и от другата страна, на мястото, където би трябвало да се правят политики.

Трябва изключително силно политическо представителство в сектор здравеопазване, подкрепено от всички политически сили. Да изкарат ръцете си от канчето НЗОК и от всички пари, които се изливат там. Да предлагат политики сега, в този момент, а не след 5 или 10 години. Казвал съм го много пъти и пак ще го кажа. Политиците, които работят в сферата на здравеопазването, и се тупат в гърдите колко са добри в тази област, говорят едно и също години наред.

>>>Кремена Кунева: Крайно време е да погледнем под леглото на детското здравеопазване

И питам защо журналистите не поискат от тях да кажат, след като са поставили тези проблеми преди седем години, какво са направили да ги решат. Всички удобно премълчават истината, че младите лекари биват мачкани и репресирани по време на обучения и специализации. Има специалности, до които не смеят да припарят, защото те удобно се държат от затворен кръг, който после да има съответната власт, да се превърне в самоизбран Бог. Много е вредно. Като отидат в чужбина с тях се държат като равни, мотивират ги да бъдат по-добри, отговарят на въпросите им с уважение, а тук ако си отворят устата да попитат нещо или да изразят несъгласие, биват изхвърлени от системата. Затова всички тези прекрасни лекари и сестри, които имаме тук си заминаха от България. Махнаха се, защото не издържат на тази тиня. Някои се върнаха, видяха какво е и пак заминаха.

Как можем да противостоим на всичко това?

Проблемите да се осветяват, за тях да се говори. Да спрем да виждаме едната страна като единствен източник на информация. Непрекъснато да се изискват резултати от политиците, а не поредните празни стратегии, зад които не стои нищо.

>>>Детското здравеопазване в България – разминаване между приоритети и действителност

Защо у нас се говори само за болнична система и се дават толкова много пари за хоспитализации? Защо има толкова много болници? Какво става с доболничната помощ? Къде са инвестициите в развитието на кадрите? Говорила съм с млади лекари и специализанти, та те не могат да си платят допълнителните обучения. Защо определени болници биват превръщани в политически инструменти? Защо няма конкурси, които да са изцяло прозрачни, видими, с възможност да се проследи пътят на избора на даден директор. Сега всички питат защо искаме оставката на д-р Димитров и какво ще се промени с нея.

Ето и аз Ви питам. Защо?

Въпросът е принципен! Когато има проблеми в управлението на едно болнично заведение, трябва да се носи отговорност, която да послужи за пример на останалите директори на болници, които волно или неволно продължават да оставят и колегите си, и пациентите в блато. В блатото, в което или имаш връзки, или пари, за да оцелееш. Или понякога и двете няма да ти помогнат, защото, например, директорът е решил, че няма нужда по време на празници лекари да дежурят, защото те от своя страна може да му държат гърба. Абсурдно е, разграден двор е.

>>>Казусът „Пирогов“ като огледало за сгромолясващото се здравеопазване

Връщам се на основния въпрос – какво трябва да се направи? Ясна политическа воля и план за решаването на проблемите. А какво видяхме по време на заседанието на комисията на 22 феврури? Мълчание! Какво видяхме, когато проф. Габровски каза, че според него стандартите и протоколите няма да помогнат с нищо. Това сериозно твърдение ли е? Говорим за човешки животи. Тези протоколи трябва да ги има сега! Най-малкото, защото ще помогнат на лекарите да не допускат грешки. Всяка грешка в здравеопазването струва живот.

Малко променяме хода на разговора сега. Знак за какво е медицинският съвет, запис от който стана публично известен, и казаното там?

Недопустимо е, защото се знае на какво основание се свиква и какви теми трябва да бъдат дискутирани на него. В едно интервю заместник-председателят на БЛС каза, че хората така си говорят. Не, на медицински съвет и на официални срещи хората не си говорят така. На кафе и в ресторанта може. Макар че ние сме свидетели, че и правосъдието ни явно е в ресторантите, това така се е разляло, че май вече няма значение от формата. Просто беше потресаващо. Може би, защото лекарите са изложени на стреса, че всичко може да се разпадне, че някой трябва да носи отговорност! Призовавам ги да разберат, че проблемът не е личностен, не е вързан с Димитров, Иванов, Петков, принципен е! Една професионална и осъзната позицията не е, дайте да се защитим от тези, да им причиним болка, за да не посмеят повече да се занимават с нас. Напротив, трябва да подадат ръка, да кажат съжаляваме. Призовавам проф. Асен Балтов да има доблестта да се извини. Вярвам, че това би обърнало изцяло представата за принципната му позиция, защото аз дълбоко искам да вярвам, че това не е неговата принципна позиция, че е емоционална реакция.

Ако ние не виждаме и не признаваме грешките си, а просто искаме да се предпазим от тези, които ни казват къде грешим и продължим по същия начин, това не е отговорна позиция. Не е позиция на хора, които управляват част от системата на здравеопазването, защото „Пирогов“ е институция, една от най-добрите болници в България. Неговият медицински съвет трябва да бъде пример за всички останали. Какво прави на него един наказателен адвокат, който си позволява по изключително зловреден начин и с неверни твърдения да призовава присъстващите да бъдат агресивни към хората. Защо след като е там и чува как трябва да се причинява болка, не реагира и не казва, че така не се прави. Защо търгува с медийно време и с кои медии го търгува? Какво иска да покаже на обществото? И после да си зададем въпроса кой всъщност създава недоверието към лекарите? Ние ли, пациентите ли, които искат тази система да бъде по-добра и подкрепят лекарите. Лекарите, които искат да бъдат по-добри и да се изчистят пороците от системата или тези, които се държат по този начин, отричат проблемите и искат да наказват, да търгуват с медийно време, искат чрез титлата си отпред, професор, доцент или друга, при цялото ми уважение към знанията им, да кажат, че няма проблем. Ама как да няма? Цялото общество знае, че има. Излезте и кажете: „Да, има проблеми. Дайте да седнем и да ги решаваме.“ Ние сме готови да го направим. Проф. Габровски също го каза и се надявам да стои зад думите си, да ни потърси, за да може заедно да да решим проблемите. Да бъдат пример. Не чрез наказание за тези, които смеят да се изправят пред тази машина. Няма никаква разлика от това, което се случва в здравеопазването и в съдебната система. Съдия Цариградска се бори с адската машина, в здравеопазването също има адска машина.

Определението Ви за българското здравеопазване каквото го виждате в този момент.

Един разграден двор, в който дърпаш клечката и ако ти се падне късата – много жалко. Прекрасни лекари и сестри, немалко пари, но насочени неправилно. Превърнато е в касичка или по-скоро в една пробита кофа, от която изтичат пари, текат надолу към шепичките, които чакат да ги вземат. Инвестицията в оборудване не може да компенсира инвестицията в лекари, в морал, в етика.

>>>Здравеопазване 2022 – възможна ли е реформата

Позицията на БЛС по отношение на записа беше скандална. Те трябва да дават пример, да изчистят името си. Малко повече смирение трябва да има. Проф. Габровски няколко пъти говори за линч в социалните медии. Не е линч! На хората просто им писна. Да теглят бързи кредити, за да лекуват децата си, да търсят връзки. Писна им да виждат колко много пари се изливат, а те трябва да плащат непрекъснато за всички! И тези, които се занимават със здравеопазване и са върха му, трябва ясно да си дадат сметка, че търпението на обществото към бездействието е свършило. От БЛС признават, че са длъжници на обществото, а после казват, че то ги линчува. А какво да прави? Да хвърля боб дали детето им ще оцелее.

Какво най-много липсва днес на българското здравеопазване?

Хуманността и морала. Ако си ги върнем, то лека полека нещата ще започнат да се оправят. Знаете ли, в Африка има болници, които едва се крепят, кошмарни условия, липса на пари, лекарства, апаратура. Но там има едни лекари, които виждаш как буквално извън своите възможности намират тази хуманност да държат ръцете на пациентите, да са с тях, да им обясняват всичко. Тогава пациентът не насочва своята агресия към лекаря, а към системата и липсите. Давам примера не за друго, а защото няма да решим проблемите за месец или година, но когато започнем да говорим за хуманността, когато си върнем морала, когато започнем да признаваме грешките си с достойнство и без да се страхуваме от това, когато протегнем ръце едни към други и си кажем, че ще работим заедно, пациентите ще разберат и ще подкрепят още повече лекарите, които ще усетят силата си, спокойно и с любов ще изпълняват задълженията си.

В едно от първите интервюта, които направих с Вас, казахте, че добрият пример е много заразителен и обществото може да постигне целите си. Продължавате ли да вярвате в това?

Да. Добрият пример невинаги е, когато се смиряваш и търпеливо чакаш нещо да се случи свише, отгоре. Понякога добрият пример е да бъдеш малко по-радикален. В един момент много хора започнаха да ни обвиняват, че ставаме по-радикални и говорим за проблемите. Ето сега първите промени вече се случват и тези хора е добре да си дадат сметка, че понякога добрият пример е да покажеш сила и неотстъпчивост. Той не е просто да се усмихнеш, да премълчиш, да говориш сладки приказки, които нямат никаква стойност, а да имаш силата и куража да се изправиш и да покажеш, че повече не може така. Тогава хората сами и от едната, и от другата страна също започват да се борят. Това е правилният път. Призовавам хората да знаят, че тази радикалност, която твърдят, че имаме е всъщност сила и ясна позиция. Без това нищо не може да се промени. Колко години се опитваме со кротце и со благо? И докъде стигнахме? Трябва да започнем да си казваме истините дори да не ни харесват! Истината не е линч. Желанието да се промени една система, която е изгнила не е линч! Но когато определени хора не желаят да поемат отговорност, да се отдръпнат и дадат пример, визирам директора на „Пирогов“ д-р Димитров, тогава възприемат това като линч. И пак да кажа, че за нас никога не е имало значение как се казва директорът на Пирогов. Значение има примерът за носене на отговорност.