Д-р Емануил Найденов: Очевидно е бягството от политическа отговорност, а това ще се отрази зле на здравеопазването!

Той е неврохирург в Университетската болница „Свети Иван Рилски“. Посветен на битката с мозъчните тумори. Председател на дружеството по невроонкология и на Фондация „Остани“, чиято задача е набирането на средства за лечение на българите с мултиформен глиобластом чрез специфична имунотерапия. Цел, която въпреки трудностите, ще бъде постигната, защото се е превърнала в кауза. Той е д-р Емануил Найденов. През август 2020 г. заедно със свои колеги обяви създаването на организацията "Български лекари за ново здравеопазване". Аргументите са, че до момента така и не се чува гласът на редовите лекари. Специалистите не смятат да се конкурират с традиционната организация на медиците у нас – БЛС, но пък са убедени, че истините за българското здравеопазване трябва да бъдат чути.

Докато слушам д-р Найденов си мисля, че ако този е тонът, с който се говори и с болните, и в обществото, то ситуацията у нас би била много по-различна. Спокоен, овладян, топъл и предразполагащ. Няма и намек за припряност, още по-малко за агресия. Липсват високите октави. Глас, който внушава доверие. Специалист, който има желание да води диалог.

Д-р Найденов изпитва облекчение, че COVID-19 вече не е тема номер 1. Вероятно защото той и колегите му от "Български лекари за ново здравеопазване" са убедени, че общественото здраве е изправено пред много по-тежки и важни за решаване проблеми. Или защото констатира с тъга, че е очевидно бягството от политическа отговорност в момента. И все пак неврохирургът не е изгубил надежда, че нещата могат да се променят. Стига да бъдат чути всички смислени предложения и критики и най-накрая да стане ясно, че здравеопазването няма партийна окраска. То е най-важното, защото в центъра му е животът на хората и негово опазване.

Д-р Найденов, тези дни от "Български лекари за ново здравеопазване" се обърнахте към депутатите от новото 45-то Народно събрание. Казвате, че темата за реформи в здравеопазването е актуална винаги и не зависи от епидемичната обстановка. Вярвате ли, че този парламент и бъдещите управляващи ще имат политическата воля да започнат реформи в сектора?

Не, бягството от политическа отговорност е очевидно. Липсата на реална експертност в лицето на хора като Лъчезар Иванов и Мая Манолова – също. Извинявам се за директността, но усещането на част от колегите ни е, че живеем в абсурден театър.

Всъщност откъде трябва да се започне в сектора и какво трябва да бъде променено?

Всеки елемент подлежи на промяна, те са взаимно свързани. Идеален модел не съществува, необходимо е да се използват добрите практики от други, работещи системи. Например оптимизирането на доболничната помощ следва да е водещ приоритет, развитието на спешната помощ в отдалечените населени места – също. Методите на финансиране на отделните дейности също подлежат на преразглеждане. Като цяло така наречената „пандемия“ започва да се губи като точка 1 от дневния ред и това е очевидно.

Преди време заявихте, че финансирането на системата трябва да се промени незабавно. Защо и как да стане това, д-р Найденов?

Финансирането е недостатъчно, безспорен факт. Необходимостта от неговото оптимизиране – също. Доплащането няма как да бъде спестено, но е редно да се ограничи и да бъде при ясни правила.

Много често през годините съм чувала Ваши колеги да коментират, че един от най-големите врагове на гилдията е НЗОК? Според Вас така ли е и има ли нужда от промяна в правилата и начините, по които действа Касата?

Да, монополът е порочен елемент. В определени направления е редно да бъде запазена обществената солидарност, но като цяло без реална конкуренция при източника на финансиране в дългосрочен аспект не може да се очаква добър резултат.

Кои пробойни в здравеопазването показа отчетливо пандемията от COVID-19?

В световен мащаб няма система, която да функционира ефективно в условията на сериозна епидемична обстановка. За щастие, подобна до момента не се наблюдава, въпреки масовите внушения. От години съществува национален план за действие, а ефективните мерки са добре известни от десетилетия. Вярвам, че това ще се потвърди. Смятам, че е важно подобни теми да се дискутират от професионалисти. Крайно време е епидемиолози и инфекционисти да поемат нещата. Лично аз съм неврохирург и затова твърде рядко говоря по темата.

Защо според Вас управляващите не реагираха на продължилите повече от година протести на медицинските сестри, които и днес не спират да твърдят, че системата е здравеопасна?

Няма кой реално да отстоява интересите на специалистите по здравни грижи, на лекарите също. Така наречените „съсловни“ организации са част от статуквото, поне като действия. При желание резултати може да има. Вижте какво постигнаха синдикатите в областта на строителството.

Защо в последните години у нас се финансира приоритетно болничната помощ, а средствата за доболничната са в пъти по-малко?

Балансът е порочен и установен, трудно се променя. Това не го прави вечен. Заинтересованите страни могат и трябва да бъдат стимулирани за неговата промяна. Всъщност рано или късно това ще стане.

Д-р Найденов, когато създадохте организацията през август 2020 г., заявихте, че е крайно време някой да изрече на глас мислите на редовите лекари. Очевидно смятате, че съсловната организация – БЛС не е в състояние да го стори. Защо?

Съсловните организации доказаха с времето, че са част от статуквото. Не може да очакваме чудеса от тях, все пак са изградени от хора с доказани, лични интереси.

Как смятате да реализирате идеите си?

Гласността е форма на промяна, за което Ви благодарим! Може и да грешим, но въпросите, които поставяме са актуални от медицинска и човешка гледна точка. Само времето ще покаже дали сме били прави.

Позволете ми да насоча вниманието Ви към идеята за създаването на център за лечение на злокачествени тумори на мозъка. Има ли реален шанс това да се случи в България?

За съжаление, индикациите на европейско ниво са негативни. В момента единствената страна, която субсидира подобен тип лечение е Германия. Като се има предвид малкия брой пациенти с подобен тип заболяване, явно приоритетът не е на дневен ред. Иновативните подходи остават на заден план и това е тенденция, която не е характерна само за България. Честотата на заболяването го прави сираче и не фокусира обществения интерес към него. Факт е, че то не се приема като социално значимо заболяване в момента, но е въпрос на време да се случи.

Д-р Найденов, защото модерната медицина не се насочва по-активно към хората, страдащи от редки болести?

Въпрос на ресурс, който е ограничен навсякъде, защото няма система в света, която да разполага с неограничени възможности. И в развитите страни хората с редки заболявания по подобен начин имат проблеми. Може би се очаква, че в България ще се случи "някакво чудо".

Очевидно е, че животът на това Народно събрание ще бъде наистина кратък и предстоят нови избори. Да завършим разговора, като отговорите на въпроса как ще се отрази това на българското здравеопазване?

Много зле. Времето работи против нас. Твърде малко хора осъзнават, че здравеопазването няма партийна определеност. Конструктивните ни предложения и критики – също.