Здравеопазване: Затворено за неопределено време…

Медицинските сестри протестират седми месец. Разпънали са палатка пред здравното министерство, накичена с техните кратки, ясни и силни послания и искания. Предстои протест, организиран от синдикатите, от който обаче протестиращите в момента сестри се разграничават.

Протести, предизвестия за напускане, криза след криза, пожар след пожар, хаос.

След всяко поредно изригване министър Кирил Ананиев се втурва напред в опит да изгаси пожара, който той и екипът му са подпали. С действия или бездействия, с промени в закони и правилници, със замитането на проблемите под килима, с кухи, бюрократично-административни и лишени от дълбочина и смисъл изказвания, с вечното използване на бъдеще време. Бъдеще време, от което малцина имат нужда, защото трябва да бъдат лекувани днес, в тази минута и защото често забавянето е фатално. Фатално за здравеопазването, но фатално и за живота ни.

„Ако, веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже“. Много ми се ще тези думи на Макбет да се превърнат в действителност за нас. И най-накрая да се появи светлина в тунела. Някак непрогледният мрак, който цари около героя на Шекспир, се е настанил в системата на здравеопазването и пробивите от време на време не са в състояние да пропуснат светлината, която да заблести ярко.

В продължение на няколко дни помолих хора на различна възраст, с различни професии и социален статус, близки и непознати да ми кажат кое е първото, което им идва на ум, когато чуят думата „здравеопазване“. Резултатът е покъртителен и вероятно затова се сетих за Макбет и мрака, в който живее, след като се превръща в чудовището убиец.

Как отговориха тези повече от сто души? За десетина това е НЗОК, закони, система. Останалите използваха думи като хаос, липса, безумие, лъжа… Може всеки от вас да продължи изреждането. Два от отговорите ми въздействаха особено силно.

Единият на млада жена. „Здравеопазването е мит. Казват, че го има, но реално не съществува“. Другият на 80-годишна бивша учителка: „Страх“. Последва дълго мълчание. Едва ли някому се иска да продължи след това.

Но трябва. Независимо, че у нас от десетилетия се говори едно и също – реформа, електронно здравеопазване, национална здравна карта, модернизация. Проблемът е, че повече се говори и по-малко се действа или просто се имитира много сполучливо дейност.

Думата „страх“, с която възрастната дама асоциира „здравеопазване“ ме стъписа, изпитах страх, но текстът на колегата Ивайло Тончев „За здравната реформа като революция или в плен на клишетата…“, публикуван на 13 декември 2010 г. ме потресе. Защото се оказва, че нищо не се е променило, че за девет години нещата ни на йота не са се придвижили напред, защото и тогава е обявена нова насока на здравната реформа, както това се случи през настоящата 2019, защото и тогава, и сега липсват лекари и медицински сестри, но и защото и днес, девет години по-късно, важи един от фактите в статията – по-добре е да си санитар в Англия, отколкото специалист в България. Е, с малката разлика, че сега покрай Брекзита по-добре да замените Англия с която държава си харесате.

И затова е време да бъде сложен край. На имитацията, на клишетата, на лъжите и хаоса. Най-малкото защото става дума за живота ни и за да дишаме ни е нужен въздух сега, а не в бъдеще.

Ако не го направим, оставаме в очакване на чудо. Да се появи някой бог от машината, да пререже лентичка, да яде в стола на болницата и да ощипе главната сестра. А след това всички махат след кортежа от черни автомобили, обръщат се и слагат табелата: