Общността „Мостове“: Как точно новият модел ще реши ужасяващите проблеми в българското здравеопазване?

На 15 юли 2019 г. здравният министър Кирил Ананиев представи новия модел за здравно осигуряване. Той увери, че до края на 2019-а въпросите, които бяха поставени, ще намерят своите отговори. В края на тази първа дискусия стана очевидно, че много повече са неизвестните и въпросите без отговор.

От Общността „Мостове“ и националната гражданска инициатива „Система ни убива ВСИЧКИ“ попитаха публично министъра как точно „скелетът на новия модел на здравно осигуряване“, който уж дава посока ще реши ужасяващите проблеми на българското здравеопазване. Хората от общността призоваха българите да питат, защото темата се отнася до всеки един от гражданите.

Ще продължаваме ли да търпим геноцид, облечен в закони, питат още от „Мостове“.

Ето и тяхната позиция, изразена чрез коментари и въпроси към новия модел, представен от здравния министър.

Общност „Мостове“ пита:

• Как промените в здравноосигурителния модел ще подобрят финансирането на болниците, след като моделът на финансирането им остава същият?
• Наливането на един и същи ресурс, през два-три нови доставчика не го увеличава, напротив - този един и същи ресурс ще се редуцира с печалбата на частните дружества.
• Как ще се гарантира равнопоставено участие на хората с увреждания в избора на доставчик, след като за стабилността на осигурителните дружества има изисквания, които отчитат риска. Ако в момента застрахователните дружества отказват обикновена туристическа застраховка на хора с ТЕЛК над 50%, то как ще им излезе сметката при високорискови и високоразходни клиенти? Нищо не гарантира равнопоставеност в правото на участие в този модел! Коя частна каса ще застрахова онкопациенти, хора с редки болести и с тежки увреждания?
• Ако ориентираните към печалба дружества се насочат към платежоспособното, работещо население, то на плещите на НЗОК ще останат разходите за пенсионери, деца, хора с увреждания, т.е. приходите ще влизат в частните фондове, разходите ще останат за НЗОК.
• Как новият модел решава проблемите на здравеопазването изобщо? Къде е политиката за развитие на сектора в следващите 20, 50, 100 години? Къде са решенията на най-належащите проблеми в момента?
• Моделът не отчита паралелните плащания на населението за здраве. Не говорим за регулярните доплащания. Не говорим за нерегулярните доплащания. Говорим за милиардите, които събира населението чрез дарения за иновативни лечения и процедури, за трансплантации, за закупуване на елементарни лекарства, за които сме се превърнали в контрабандисти, на медицински храни, за да изхраним тежко болни с малнутриция, които буквално умират от глад. Продължаваме да правим кампании и да отупваме редовия милозлив гражданин като брашнен чувал, докато държавната машина е в щастливо неведение в розовия си облак, наречен "концепция", "рамка", "предложение".

Очаквахме конкретика, не рамка.

Наливането на средства в нереформирана система не решава никакви проблеми, а създава нови и задълбочава старите. Реформа в осигурителната система особено такава, която няма да доведе привличане на нови ресурси, но и редуцира наличните, преди да се реформират разходните механизми, контрола и адекватността на разходване на средства е безсмислено начинание и скъпо за обществото.

А за анализ на проблемите в дълбочина не е нужно дори да се търсят насоки - те са очевадни и алармираме за тях от години.

Ето в тези насоки да се наблегне и ще лъснат поне 70% от проблемите, част от които са:

• Има неглижирани онкопациенти, има вторичен мораториум над иновативните терапии, има хора с множествени увреждания, които "ние тука такива не лекуваме", има недофинансиране на клинични пътеки за рехабилитация, цялата генетична пренатална и постнатална диагностика е платена от пациента, всички услуги от логопеди, ерготерапевти, психолози и прочие специалисти са платени от пациентите.
• Има системно неглижирани пациенти с редки, включително и с редки генетични заболявания, има умиращи от кахексия и малнутриция (недохранване) с различни основни заболявания, на които специалните храни за медицински цели НЕ СЕ ПОЕМАТ от единствената и неповторима НЗОК. И хората измират, защото не могат да си купуват скъпите храни, докато са им необходими - на някои цял живот!
• Няма електронна здравна карта, няма синхронизация между различните здравни и социални институции, няма адекватен и публичен регистър на хората с увреждания, няма адекватен и публичен регистър на редките заболявания (има експертни центрове, които НЕ подават данни към сега съществуващия, а има и заболявания, които изобщо не се регистрират!), а в сега съществуващия регистър на редките болести дори не са описани патологичните мутации у пациентите.
• Липсват системно медикаменти от първа линия терапия за левкемия. От одобрените в света почти 10 вида генна терапия у нас се прилага само една - Спинраза за спинална мускулна атрофия.
• Няма национална детска болница, а в настоящата, която изпълнява функциите на такава, дори няма скенер и спешно отделение.
• Пациентите с муковисцидоза в България са подложени на късно диагностициране, масово непознаване на болестта, лошо терапевтиране и докарване на деца и хора в млада възраст до трансплантация и респективно загиването им в очакването на такава, която би следвало да е в чужбина, защото още нямаме обучени специалисти, които да правят белодробни трансплантации у нас.
• Батакът с трансплантациите е цяла отделна тема за дискусия.

Как "скелетът" и "посоката" на Ананиев ще адресират тези проблеми и как ще се проведе здравна реформа?

• Качеството на родилната грижа и скринингът на новородените, който е за едва 3 заболявания?
• Политиката за планирането, развитието и задържането на специалисти, от които всички ние, пациентите, имаме и ще имаме нужда.

Здравеопазването е в колапс и това е видно и от протестите на медицинските специалисти, и от масовите оставки на отделения и цели болници, и от безкрайните кампании за набиране на средства за спасяването на живота на деца и възрастни.

Реформа е нужна, и е добре да започне от правилния край!