Джевдет Чакъров: Здравеопазването има нужда от цялостна реформа, а не от мерки на парче

Доц. Джевдет Чакъров завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив. Специалист е по обща хирургия, а научната степен „доктор по медицина“ придобива през 2015 г. Научната му дейност е свързана с публикации в областта на хирургията, микробиологията, но още и социалната медицина и здравния мениджмънт. От близо четвърт век е част и от политическия живот в страната и като част от изпълнителната власт (министър на околната среда и водите от 2005 г. до 2009 г.), и като народен представител. В настоящото Народно събрание не е част от парламентарна група. Доц. Чакъров е категоричен, че здравната система се нуждае от цялостна реформа, а не от мерки на парче. Особено важно е, казва той, планирането и визията за най-малко двайсет години напред. Смята, че един от начините да се решат проблемите е изготвянето на национална здравна и аптечна карти, които ще дадат точните отговори.

Здравеопазването у нас е в криза и за съжаление така е от години. Някои от проблемите се решават, но с мерки, които са временни, други се замитат и забравят. Липсата на кадри е възможно най-тежкият и драматичен проблем, който е в състояние да срути системата. Години наред всички говорят за проблемите, идентифицират ги, създават се комисии, организират се кръгли маси и нищо не се променя, освен че същите тези проблеми нарастват лавинообразно.

Решихме да потърсим отговор на въпросите, свързани с проблемите пред здравната ни система и възможностите за решаването им от депутатите, защото в техни ръце е законодателството, което определя реално функционирането на системата. Отправихме едни и същи въпроси към представителите на всяка една от парламентарно представените партии в Народното събрание. Пръв своите отговори даде доц. д-р Джевдет Чакъров, който в този парламент е сред общо четиримата народни представители, които не са в нито една парламентарна група. 

Доц. Чакъров, липсата на кадри в здравеопазването е сред най-тежките проблеми, които вещаят криза. Какво е решението му?

Многократно съм подчертавал, че трябва да има планиране в здравеопазването. Трябва да се направи анализ колко и какви специалисти работят в сферата и в перспектива от 10 години да се изготви разчет колко и какви специалисти ще са необходими и съответно да се планират студентите по медицина държавна поръчка и специалностите. Необходимо е за специалностите, за които липсват кадри, да се въведат стимули и да се направят привлекателни условията за специализация. Според мен е редно студентите и специализантите по държавна поръчка да се обвържат с ангажимент след завършването си за определен период да работят в страната. Нужно е да се промени и отношението към специализантите, да им се дава възможност да работят равностойно и активно да се учат, а не да дават основно нощни дежурства. Редно е и заплащането за специализанти да се повиши.

Смятате ли, че е нужна промяна във висшето образование в България и каква да е тя?

Най-общо казано трябва да има по-тясна обвързаност между висшите учебни заведения и бизнеса, така че да се подготвят кадри, които са необходими на бизнеса в перспектива от минимум 10 години напред. А в медицината и 20 години напред, защото един лекар не се изгражда за няколко години. Следването е 6 години, следва специализация три-четири години и т.н.

Доболничната помощ е няколко нива под болничната, което прави профилактиката у нас неефективна. Как може да се реши това?

Този проблем трябва да се реши с бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Всяка година се залага един и същи проблем - близо половината от средствата от бюджета да отиват за болнична помощ. Залага превес на болничното лечение, вместо да се финансира профилактика и превенция в извънболничната медицинска помощ. Статистиката е повече от красноречива за огромната потребност от превенция и профилактика. За съжаление страната ни е с най-ниска продължителност на живот от страните в ЕС и с най-малка преживяемост при заболявания, които са предотвратими при скрининг и профилактика като инсулти, инфаркти и онкологични заболявания.

Напоследък излезе интересно изследване, направено в САЩ, според което за всеки долар, инвестиран в превенция и доболнична помощ, се спестяват около 10 долара в болничната помощ. Тоест при всяко едно заболяване, открито в ранен стадий печели пациентът, печели и системата, защото се пестят средства. В страните от ЕС бюджетът за болнична помощ е между 18% и 27% от общите разходи.
Висок е и процентът от общите разходи, който се залага за лекарства. Разходите за лекарства в бюджета на НЗОК са около 28%-30%, докато средствата за лекарства в страните от ЕС се движи от 13% до 21%-22%.

Болничните заведения са неравномерно разпределени. В няколко от районите са концентрирани голям брой лечебни заведения и специалисти, в други те буквално липсват. В едни райони леглата са празни, а в други няма въобще болници. Много от тях са и в тежко финансово състояние. Има ли решение?

Решението е национална здравна и национална аптечна карта. От години се говори, че ще бъдат разработени, но това не се случва. Чрез националната здравна карта ще се направи пълен анализ на всички здравни заведения, на заболяванията по региони и т.н. Въз основа на тези карти ще могат да се преструктурират общинските болници, като в тях ще останат да работят спешни отделения и такива, съответстващи на регионалните заболявания, ще се трансформират някои отделения в такива за долекуване, каквито у нас в момента няма. Трябва да се създадат по региони високотехнологични болници със съответните условия за бърз транспортен достъп на пациентите до тях - чрез специализирани линейки и вертолети.

Какво е мнението ви за онлайн търговията с лекарствени средства (включително и отпускани по НЗОК), както и за налаганата в момента възможност за вендинг машини?

Не съм привърженик и на двете, защото магистър-фармацевтите имат своето място в системата на зравеопазването.

Защо липсва ясен стандарт за качество на медицинските услуги, подкрепян от дигитализация и ефективна борба с корупцията и злоупотребите? Планирате ли конкретни действия и в тази посока?

Многократно съм изразявал позиция, че електронното здравеопазване ще реши проблема с контрола в системата на здравеопазване, но изграждането му продължава да се бави.

Кои са вашите 5 каузи, зад които заставате, за да промените поне нещичко в сектор "Здравеопазване"?

Системата на здравеопазването има потребност от цялостна реформа, а не от мерки на парче.

Нееднократно съм изразявал позиция, че здравната система е елемент от националната сигурност и реформата трябва да се разработи и реализира чрез надпартиен консенсус.

Българите масово не вярват на лекарите, както и на политиците. Бъркат ли?

Не мога да се съглася, че ние, българите, масово не вярваме на лекарите. Въпреки огромните проблеми в здравеопазването, които поставят сериозни предизвикателства и пред лекарите, и пред пациентите, хората вярват на лекарите. Проблем създава съществуващото доплащане в момента, което у нас 44%-45%, докато в ЕС е15 %. По данни на СЗО всички стари страни членки на ЕС покриват този критерий. Доплащане над 30 % се счита за критично ниво според световните здравни стандарти. Но за това доплащане вина нямат нито лекарите, нито пациентите, а нереформираната система на здравеопазване. При всичките проблеми в тази система у нас лекарите са достъпни, докато в много страни от Европейския съюз и не само там това не е така. В Германия, например, за специалист се чака по няколко месеца.
Факт е липсата на доверие у политиците, което се дължи на факта, че едно се говори по време на предизборни кампании, а след това обещанията не се изпълняват. Освен това липсва ефективен контакт между политиците и избирателите, поради което често дневният ред на политиците не съответства на дневния ред на обществото.