Критичната липса на медицински сестри застрашава здравната система

Липсата на медицински сестри е тежък и опасен проблем. Толкова драматичен, че заплашва реално съществуването на системата на общественото здравеопазване. Проблемът има своята дълга история, резултат от липса на смислени политики, от постоянно сменящи се правила, от неглижиране и замитане под килима на всяка трудност, от затваряне на очите при всяко изпитание с надеждата, че бързо ще отмине и още по-бързо ще бъде забравено. Но най-вече от липсата на визия за здравеопазването. Визия, която гледа поне десетилетие напред и представя ясна картина, визия, която не крие проблемите, а предлага начини за решаването им, визия, която не се променя и не зависи от това кой оглавява Министерството на здравеопазването.

Има нещо цинично в неистовия вой на депутатите от лятото на 2024 г., който доведе до решението им, с което задължиха служебния здравен министър да изготви и представи мерки, които целят системата на здравеопазването да бъде осигурена с медицински сестри и акушерки. Цинично, защото повечето от народните представители са част от властта от десетилетия и можеха да действат по този начин по време на множеството кризи, стачки и хаос. Не го направиха ясно и категорично, по-скоро действаха все набързо, някак предизборно и много клиширано, повтаряйки до безкрай колко е важно системата да бъде реформирана, но без нито те, нито здравните власти да посмеят реално да осъществят промяна. Промяна, която няма нужда от корекции през месец, два, нито създава хаос. Промяна, която поставя нещата по местата им и гарантира на българите истинска, постоянна и професионална грижа за здравето им, а на хората, които са поели кръста да работят в здравеопазването осигурява сигурност, високи доходи, спокойствие.

За съжаление нищо от това не се случи. Никой не е доволен от системата на общественото здравеопазване – нито пациентите, нито лекарите, медицинските сестри, фелдшерите, лаборантите, болногледачите. Никой. А това е ясен знак, че системата не работи, не опазва здравето, нито се грижи за него.

Стратегията

Сменете името

Мая Илиева за стратегията

Александър Александров

Становището на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи

Стратегията

Екипът на настоящия и пореден служебен здравен министър д-р Галя Кондева изпълни поръчението на депутатите. Стратегията е готова.

Заглавието й е: „Стратегия за предприемане на мерки и действия за подобряване осигуреността на системата на здравеопазването на Република България с медицински сестри и акушерки и за увеличаване най-малко с 30 на сто на броя на правоспособните медицински сестри и акушерки за периода до 2030 г.“

>>>Задължиха здравния министър да предприеме мерки за кризата с медицинските сестри

В документа се посочва ясно, че човешките ресурси са не само най-важният, но и елементът, който се осигурява най-бавно и е най-труден за управление и регулиране. Още в началото на стратегията е отбелязано, че предложените мерки и действия ще имат реален ефект едва след десетина година.

Основният проблем, констатират здравните власти, е критично ниският брой медицински сестри. Ако през 1990 г. системата разполага с 53 810 сестри при население 8 милиона и 700 хиляди души, то през 2023-а те са 28 570, а населението вече е 6 милиона 400 хиляди души.

Прието е, че за да функционира оптимално системата, съотношението между медицински сестри и лекари трябва да бъде 2 към едно. У нас то е 0,96 към 1. Авторите на стратегията изчисляват, че за стандарта 2 към 1 са нужни още над 29 000 медицински сестри.

И ако ситуацията със сестрите е критична, то не така стои въпросът с акушерките. През 1990-а работят 7544 акушерки, а през 2023 г. - 3253, тоест и в тази професия има спад, но като се има предвид застаряващото население и намалелите раждания, този брой е напълно достатъчен.

Множество са причините за критичния недостиг на медицински сестри. Сред тях са не само увеличаващият се брой на възрастните и на хроничните заболявания, но и това, че професията е непривлекателна за младите хора. Здравните власти са категорични, че част от проблемите могат да бъдат отстранени. Например, ниското заплащане, свръхнатоварването, професионалното прегаряне. Мерките могат да помогнат още и да спре пренебрежително отношение и недооценяването на медицинските сестри.

Цели и приоритети

Големите цели са до 2030 г., какъвто е хоризонтът на този документ, професията „Медицинска сестра“ да стане привлекателна, а броят да се увеличи с 30% или с 8571 нови попълнения, както и системата на висшето образование да осигури възможност годишно броят на студентите да бъде 1800.

Тези цели могат да бъдат постигнати чрез съответните приоритети. Първият от тях е свързан с повишаване на привлекателността на професията. Според авторите това може да стане с добро заплащане, развита система за кариерно развитие, намаляване на свръхнатовареността. Вторият приоритет е насочен към условията за обучение и възможностите държавата да поеме финансово обучението на бъдещите медицински сестри.

 >>>Здравеопазване 2022 – възможна ли е реформата

Мерките, които ще бъдат предприети, за да се осъществи всичко това, са :

• повишаване на заплатите като минималното основно възнаграждение е 90 на сто от средната работна заплата
• създаване на правна възможност НЗОК да финансира пряко амбулаториите за здравни грижи
• създаване на методика за определяне броя на здравните специалисти
• стимулиране на болници и общини да работят за активно за привличане и задържане на медицинските сестрински
• специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ да бъдат определени за защитени
• прилагане на Национална комуникационна програма за връщане на престижа на професията

В заключение авторите подчертават, че тъй като критичната липса на медицински сестри е сложен проблем, а за решаването му се изисква прилагането на комплекс от мерки, са нужни усилията на всички страни, институции и организации.

Сменете името

Сред множеството идеи на здравното ведомство за промяна на общественото мнение и връщане престижа на професията, е и обществена дискусия за смяна на името на професията „Медицинска сестра“.

Възможно ли е смяната на името да промени отношението към професията? Едва ли. Председателката на Асоциацията на българските медицински сестри Мая Илиева определи идеята като абсурдна. А тя си е точно такава, защото ако нищо друго не е мръднало и на йота, едва ли названието „медицински асистент“ ще върне сестрите на работа или ще повиши доверието в тях. Подобно е и мнението на читателите на Националния здравен портал „Фрамар“, които са се включили в анкетата до момента. Най-много от гласувалите смятат, че няма нужда от промяна, не са малко и хората, според които подобна дискусия е безполезна и не променя нищо.

>>>Как да се промени наименованието "медицинска сестра"?

И са прави, защото смяна на името без реални действия, смислени политики и истинска реформа, е поредната имитация на работа.

Мая Илиева за стратегията

Медицинската сестра, която от години води битки със системата като я нарича „здравеопасна“, определя стратегията така: „Старата песен на нов глас“. Защото няма нищо различно, още по-малко конкретно, но и защото: „Набляга се повече на обучението, но не и всичко, което следва след приключването му. Основното са заплатите. Как задържаш медицинска сестра, когато една касиерка в хранителен магазин взима 2000 лв. заплата, но с тази разлика, че не отговаря за човешки живот“.

>>>Мая Илиева: Съсловието на медицинските сестри е в дълбока кома, време е да се пробуди

Мая Илиева е категорична, че е нужно държавно решение, с което да бъде фиксирана една заплата, под която работодателите нямат право да осигуряват сестрите. Според синдикалната лидерка в НЗОК има средства, които иначе потъват в бездънна яма. Въпрос на политика е, как ще бъдат разпределени.

„Болниците с общинско и държавно участие трябва да бъдат запазени, а това ще стане ако заплащането на сестрите е наистина добро, както са добри и условията на труд. Това е начин да бъдат стимулирани повече млади хора да упражняват професията“, казва Мая Илиева и отново напомня, че няма кадри, защото условията за работа не стават.

>>>След две години протести на медицинските сестри - равносметката

Професията изчезва, затова е нужно по-специално отношение, а защитен вид означава точно това. „Не просто държавата да плати обучението, а после каквато дойде. Затова докато не оправят условията на труд, не започнат стриктно да спазват Кодекса на труда, не променят остарелите наредби и не започнат да гледат на нас като на специалисти, а не като на хора втора ръка и слуги, нищо няма да се промени“, казва Мая и допълва, че след като става дума за професия, която очевидно липсва на пазара на труда, условията, които се предлагат трябва да са различни.

Александър Александров

Председателят на УС на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ) Александър Александров казва, че стратегията не би могла да свърши работа. „Няма да работи, защото показва лошо виждане за здравеопазването. Не може да се надгражда една професия с друга, която е концептуално различна. Лекарските асистенти нямат нищо общо с медицинските сестри. Записано е, че сестрите ще се обучават три години, а после ще надграждат до лекарски асистенти. Това е хаос и е абсурдно. Как ще увеличат броя на сестрите, като ще имат друга професия“, пита Александър Александров.

От БСЛАФ излязоха и със специално становище, в което не приемат описанието в стратегията на мястото на лекарските асистенти. „Те са обучавани да лекуват, а не да се грижат. Професиите на медицинска сестра, акушерка и лекарски асистент са различни по отговорностите, ангажиментите, задълженията, компетенциите и приложението на знанията“, категорични са от организацията и напомнят, че лекарските асистенти поставят диагнози, изписват лекарства, консултират и са втори след лекарите.

Становището на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи

В становище до министър Кондева от БАПЗГ изразяват задоволство от разработената стратегия. Подчертават, че проблемът е обоснован добре и изразяват положително становище по отношение на целите и приоритетите.

Припомнят, че от години настояват за изготвянето и приемането на подобен документ.

Обръщат внимание на растящия брой лечебни заведения на фона на намаляващия брой медицински сестри.

„В България процесът на възпроизвеждане на медицински специалисти по здравни грижи беше прекъснат поради редица недалновидни политически решения и липса на ясна визия за развитието на системата на здравеопазването. Кадровата криза отдавна е в ход и ескалира, но до момента не се намери политическа воля за решаването й.“

Общо шест причини за липса на интерес към професиите на медицинска сестра и акушерка посочва БАПЗГ в становището и предлага конкретни решения за всяка една.

Например, когато става дума за достойното заплащане, едно от възможните решения е изготвяне на оценка и остойностяване труда на сестри и акушерки по предварително разработена методика. Ниският обществен престиж може да бъде преборен като се постави акцент върху професионалните компетентности и незаменимата роля на тези професии. По-добра работна среда може да се постигне чрез приемането на нормативен документ, който определя минималния брой медицински специалисти по длъжностни категории и чрез приемането на здравна карта и медицински стандарт „Здравни грижи“. Друг от проблемите, посочени от БАПЗГ, е свързан с оценка на работата и с психологическия климат на работното място.

>>>Снежана Николова: Няма да спрем да се борим за достойнството на професията

Не на последно място поставят и липсата на сестри и акушерки в извънболничната помощ. Възможните решения тук са свързани с възстановяването на патронажните грижи, в създаването на центрове за здравно-социални услуги и в подкрепа на създадените амбулаторни и групови практики по здравни грижи с дейности, които НЗОК финансира.

В края на становището от съсловната организация изразяват надежда за следващи разговори със здравния министър и екипът му, за да бъде съставен план за приемане на стратегията.