Мая Илиева: Съсловието на медицинските сестри е в дълбока кома, време е да се пробуди

След повече от три години протести, отворени писма до управляващите на всички нива, шествия, палаткови лагери и подписки медицинските сестри излизат отново на протест пред здравното министерство на 13 октомври 2021 г.

Протестът на 13 октомври 2021 г.

Протест на медицински сестри. Поредният. Така е от три години. Този път чашата на търпението прелива след като вече десет месеца Синдикатът на българските медицински специалисти (СБМС) води тежки и безрезултатни преговори за подписване на нов колективен трудов договор в бургаската областна болница. Исканията от март 2020 г. не са изпълнени.

„Няма шанс да се договорим. Въртележката с финансирането на болниците ни препраща към работодателите, те вдигат ръце и казват, че пари няма, а хората остават на произвола на съдбата. Тези безкрайни преговори ни омръзнаха и логично ситуацията ескалира“, сподели председателката на СБМС Мая Илиева. Затова и на днешния 12 октомври медицинските сестри излязоха на протест пред Университетската областна болница в Бургас.

„Протестираме в Бургас, както ще го направим на 13 октомври 2021 г. в София пред министерството на здравеопазването, защото там са уведомени за всичко, което става във всяка една болница в България. Всички по веригата знаят. Проблемът е, че не желаят да направят промяната“, категорична е Мая Илиева. Защо, питам жената, която доказа, че знае как да води битки за достойнството на професията и на хората, които я олицетворяват. Отговорът на Мая е: „Защото има много пари, интереси и лобита в нашата сфера. Защо трябваше да се открие поредната частна болница в Бургас, особено като знаем, че персонал няма. На кого е нужна? Изобщо някой интересува ли се кой ще работи в тези болници?“

Въпросите, които поставя Мая Илиева, вълнуват цялото съсловие. Важни са отговорите, а още по-важно е кой ще наеме най-накрая да отговори честно.

Проблемите

Не за първи път проблемите са поставени на масата и изречени ясно от хората, които олицетворяват системата. И вероятно така ще продължи до момента, в който не само бъдат чути, но и започнат реални действия за решаването им.
Знаете ли, пита Мая Илиева, защо искат да премахнат стандартите? И отговаря: „Защото нито една болница не отговаря на тях. Ако тръгнат да проверяват ще закрият всички болници в страната.“ Абсурдно е. И за съжаление този абсурд е добре известен на управляващите на всички нива.

Според Мая Илиева ниското заплащане е умишлено, за да може сестрите да работят поне на две места, за да закърпят бюджета си, но и да се попълнят екипите. „Една нескончаема въртележка е. Голяма перачница на пари, при това публични.“

Но и тази въртележка не е в състояние да скрие драматичната липса на медицински сестри. „Професията изчезва. От 150 завършили само три остават в България, останалите на секундата се отправят в чужбина, където ги посрещат с радост“, обяснява председателката на синдиката и се възмущава, че всички твърдят как най-големият проблем е липсата на медицински сестри, но реално не се прави нищо. „Няма смисъл да увеличават бройките в университетите, не в тях е проблемът, а в заминаването за чужбина на всички завършили.“

Липсата на сестри рефлектира върху пациентите и качеството на здравната грижа. „Хората са прави да роптаят. Аз виждам за какво става дума в болниците, но когато си изтощен, не си на себе си. Нямаш време да обгрижваш, просто правиш най-важното. Няма как една сестра да се грижи за 50 души. Няма как!“
И няма как да говорим за качество, за сестринството в най-чистият му вид – не само ангажирано с медицинските процедури по терапията, но и полагащо грижи, демонстриращо съпричастност и подкрепа, даряващо топлина.

Исканията

Протестиращите се надяват на среща със служебния министър на здравеопазването. За да представят на д-р Стойчо Кацаров за пореден път исканията си.

• Първото от тях е свързано със заплатите. „Искаме гарантирана от държавата заплата, както е при учителите. Тя да е основата, върху която ще се допълва според натовареността и работата в най-тежките звена“, пояснява Мая Илиева.
• Второто искане е да бъде утвърден стандарт за всяка специалност, свързан с отношението медицинска сестра – пациент, а не сестра – лекар. Защото, подчертава синдикалистката, нашите отношения са с пациентите.
• Промяна в наредбата, която регулират 7-часовото работно време на сестрите в реанимациите. „Трябваше само да се допълни „реанимационни сестри“, нищо друго. Обещаха и така и не го направиха досега“.
• Продължават да настояват за осигуряване на купони за храна при дежурство.

Надеждата

Питам Мая Илиева дали не е уморена след толкова битки и протести. „Понякога усещам умора, но никога няма да се откажа“, категорична е медицинската сестра. И сега таи надежда, че все пак ще се срещнат с министъра, за да поставят проблемите отново. „Говорим за хората, които изнесоха пандемията от COVID-19 на гърба си, а мнозина се простиха с живота си. Време е да спрем да се въртим в този кошмар – поставяне на искания, обещания, резултат нула.“ Промяна в здравеопазването ще има, ако управляващите не се страхуват. Ако се намери човек, който ще започне да закрива болници, казва Мая. А дотогава тя и всички като нея продължават с битката за достойнството на професията, на която са се посветили.

За съсловието

„От месеци ние, от Синдиката на българските медицински специалисти, обикаляме страната и се срещаме с хората на място, за да ги събудим. Защото съсловието ни е в дълбока кома. Свикнало е да работи и изпълнява команди без да мисли много. Това трябва да се промени. Вече започнаха да разбират. Крайно време е да сме обединени, да скачаме като една в защита на всеки, който има проблем. Вижте гърците как действат“, разказва председателката на СБМС.

Няма да стане изведнъж, но фактът, че успяха да създадат структури в толкова много болници, говори ясно, че процесът на излизане от комата е започнал. „Няма как да допуснем да се държат с нас като с роби. Ние сме професионалисти, които искат да работят достойно. И понеже все с Европа се сравняваме, защо не сравним заплатите и социалните придобивки там и тук.

Директорът на болницата в Бургас отказва да увеличи заплатите, защото трябвало да плаща тока. Само че НЗОК дава пари за медицинска дейност, не за ток и консумативи.“ Да, не бива да е така, но се прави. И това е едно от нещата, на които Мая и всички като нея се противопоставят.

„Важното е да не спираме, да не се отказваме, да водим битките си до края“, категорична е жената, която поведе сестринството в една от най-важните битки – за авторитета на професията.