Д-р Димитър Димитров, шеф на МБАЛ "Св. Анна" : Трудът на медиците, било то лекари, медицински сестри или санитари, все още не е оценен

  Започна ли да се случва реформата в родното здравеопазване? Кога лекарите ни ще вземат достойни заплати и болниците ще станат европейски? Защо ни се свиди за здраве и кога ще станем по-отговорни като пациенти? Отговорите дава д-р Димитър Димитров, шеф на МБАЛ "Св. Анна" в София и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването.

   - Д-р Димитров, стартира е-здравеопазването. Първо кардиолозите, а сега и АГ специалистите в "Шейново" ще отчитат работата си и ще слагат електронния си подпис. Можем ли да очакваме по-качествени медицински услуги?

  - Безспорно, защото лекарите, които извършват интервенциите, ще излязат от анонимност. Вече ще се знае на момента всяка диагноза, която докторът поставя, назначеното лечение, извършените медицински дейности. Бели престилки няма да могат да се крият зад гърба на колегите си и пропуските им да остават безнаказани.

   - Добре ли е да има класация на лекарите, така че пациентите да могат да избират сред най-добрите?

  - Абсолютно задължително е. Това ще става на базата на тяхната квалификация и работа. Според мен най-важната класация се прави от пациентите. Те безпогрешно разбират кой си върши добре работата и не пестят думите на благодарност.

   - Специалистите в големите болници неведнъж са поставяли въпроса, че им се налага да лекуват пациенти с усложнения, които преди това са били лекувани в малка районна болница. Трябва ли да се оптимизира броят на лечебниците?

 - Крайно време е да се направи оценка кои са добрите болници и как да се оптимизират. А тези, които не работят, да се закрият. И тук става въпрос не само за болниците в провинцията, но и в София. Пациентите от столицата и страната предпочитат големите университетски центрове, но каква е ефективността на градските болници например? На този въпрос трябва да си отговорим. Когато се оптимизират разходите за здраве, ще може да се повишат и възнагражденията на лекарите. Така повечето ще предпочетат да се реализират тук, а не в чужбина. Трябва да се правят усилия за задържането на младите лекари. Имам чувството, че половината от гилдията вече са в пенсионна възраст и дефицитът на квалифицирани кадри ще става все по-осезаем.

   - Здравното министерство обмисля нова система за формиране на лекарските заплати, които да не са обвързани пряко с клиничните пътеки. Вие какво мислите?

  - Трудът на медиците, било то лекари, медицински сестри или санитари, все още не е оценен. Според мен заплащането трябва да стъпи на часова ставка, както е в другите европейски страни.

  - Колко получават лекарите в "Св. Анна"?

  - Средната брутна заплата е 1724 лв. за лекарите и 894 лв. за сестрите.

  - Министър Константинов изтъкна наскоро, че лекарите в Бърза помощ са по-зле платени. И обмисля да "зачисли" центровете за спешна помощ към областните болници. А със спестените пари да се вдигнат заплатите...

  - Не е вярно, че лекарите в Спешна помощ взимат по-малки заплати от болничните доктори. В колективния трудов договор е залегнало началната основна заплата за всеки лекар без специалност да е 580 лв., с една специалност - 680 лв., с две - 800 лв. Парите отгоре, които взимат медиците в болниците, са правопропорционални на извършените от тях дейности и качеството им. Принципно идеята да се намали администрацията не е лоша, но все пак спешната помощ е твърде специфична. Там се налага да се правят обществени поръчки за гориво, ремонт на линейките и други дейности, които ще натоварят ангажиментите на болниците. Във всички страни на ЕС спешната помощ е към общините и финансирането идва от там. Държавата също дава рамо, например за хеликоптерите, които гълтат много средства. Друг е въпросът, че линейките в София трябва да са позиционирани към болниците и така ще стигат много по-бързо до пациентите. Ние имаме готово, напълно оборудвано звено за реаномобили, но засега стои празно.

  - Имате ли готовност да бъдете сред първите болници, които ще работят по метода на диагностично-свързаните групи (ДСГ) и с какво той е по-добър като инструмент за плащане на медицинските дейности от клиничните пътеки?

 - Да, надявам се "Св. Анна" да бъде сред първите, които ще работят по ДСГ. Хубавото е, че се плащат всички направени разходи по лечението, което е комплексно. Лекува се не само основното заболяване, но и придружаващите. Наскоро посетих германската "Клиникум Аугсбург" към университета "Лудвиг-Максимилян" в Мюнхен и се убедих в ефективността на метода. Там в сметката влизат не само операцията и консумативите, но и трудът на медиците, който у нас все още няма оценка. В Германия хирургът може да вземе до 54% от стойността на операцията, която е част от ДСГ. Документацията е солидна - описва се всяка манипулация до последното памуче. Всеки ден в 17,30 ч болничното ръководство знае какви разходи са направени и какви постъпления са постъпили в касата на болницата.

   - Новият начин на заплащане ще позволи пациентите да се лекуват по-качествено, но ще гълта повече пари. Няма ли да забуксува НЗОК?

  - Това е въпрос на разчети, но при нас здравната вноска е най-малка в ЕС - 8% от нисък БВП. В Германия "данък здраве" е 14,7%. В тази криза обаче увеличението на вноската едва ли е най-удачното решение...

   - А откъде ще дойдат повече пари за системата?

  - Ще дам за пример пак Германия. Там с доходи над 41 000 евро са задължени да се осигуряват освен в централната здравна каса, и във втори фонд. У нас частните фондове все още не са пуснати в играта. Ако се приложи немската система, допълнителните фондове биха могли да поемат скъпите консумативи и други разходи, които не са по силите на НЗОК. Пари могат да се спестят и като се премахнат дублиращите структури в болниците. Според мен е разумно тези, които работят на територията на бившата Медицинска академия - "Александровска", "Св. Екатерина", "Майчин дом", Инфекциозна болница, Белодробната болница, "Св. Иван Рилски" - да бъдат обслужвани от една администрация. Двете болници в Стара Загора са в една сграда и също би трябвало да имат обща администрация.

   - Семейните лекари скочиха срещу намаленото финансиране, което се предвижда да получат догодина...

  - Болничната и доболничната помощ са скачени съдове и реформата трябва да върви паралелно. Има резон да се дадат повече пари за профилактика, защото това ще спести средства за болнично лечение. Джипитата трябва да повишат квалификацията си. В ЕС те имат по 2-3 специалности и лекуват успешно сериозни диагнози.

   - Продължават ли да идват във вашите клиники здравно неосигурени пациенти?

  - Всеки пети пациент, който постъпва при нас, е с нередовни здравни вноски. Плащам на трима социални работници, които да разговарят с тях и да ги убеждават да си платят пропуснатите вноски. За щастие, повечето го правят. Неплащането на данък здраве трябва да се криминализира, какъвто е подходът при другите налози. Доколкото знам, около 1 млн. души са извън системата. Почти всеки може да си позволи да даде за здраве 12-15 лв. на месец. Има пациенти, които идват в болницата пияни с колите си. Как може да имаш пари за кола, за алкохол, а за здраве да нямаш? Няма логика другите неща да се слагат на преден план, за сметка на здравето.

   - Но има и бедни хора, които нямат пари за здравни вноски. С тях какво се случва?

  - От началото на годината 134 пациенти са подали молби, че са бедни. Оказа се, че 130 от тях отговаряха на критериите. Различни общини от страната, където живеят ни възстановиха разходите за тяхното лечение.

  - Успявате ли да се справите като мениджър в условията на криза?

  - Условията са трудни, но съм доволен, че завършихме първото деветмесечие с печалба 1 млн. и 70 000 лв. При това, успяхме да направим доста ремонти за сметка на болницата. Сменихме тръбите на парната централа. Спрените течове веднага дадоха бързо положителен резултат - за година сме спестили 200 000 лв. от сметките за вода. За следващата година сме подали в министерството 24 проекта както по линия на ЕС, така и вътрешни, и се надяваме да получат одобрение.