Мая Илиева: Изговорихме всичко за системата на здравеопазването у нас, искаме действия

За четвърта поредна година на 1 март 2022 г. медицинските сестри излизат на протест. Той ще бъде различен, защото ще е мълчалив. Както казва председателката на Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС) Мая Илиева, през последните четири години те са казали всичко, което е възможно. За системата, за работещите в нея, за пациентите, за политиците и за обществото.

Жената, която се превърна в лице на протестите от началото им, признава, че твърде малко неща са се променили. Омагьосаният кръг продължава. Протести, срещи, разговори, обещания, които биват забравяни бързо и не се изпълняват, лицемерие и фалш.

>>>Мая Илиева: Всичко, свързано със здравеопазването, вони!

И в крайна сметка липса на реални действия, които да дадат ясен знак, че започват промени. Промени, които ще направят възможно системата вместо здравеопасна, да се превърне в здравеопазваща.

Ден преди мълчаливия протест разговаряме с Мая Илиева. Тя не крие разочарованието си от факта, че все още не вижда хора, готови да се жертват в името на реалните реформи в българското здравеопазване. През 2019-а направи същата констатация, заявявайки, че някой трябва да си сложи главата в торбата и да започне истинска реформа в здравеопазването.

>>>Мая Илиева: Някой трябва да си сложи главата в торбата и да започне истинската реформа в здравеопазването

В същото време критиките й са насочени не само към политиците, но и към представителите на нейното съсловие. То не е излязло от състоянието на кома, макар да има и леко пропукване. Медицинската сестра е категорична, че единствено обединени, представителите на професията са в състояние да защитят правата си.

За последните няколко години и особено след избухването на пандемията от COVID-19 темата за българското здравеопазване се превърна във водеща. Вероятно наистина не е останало нищо, което вече да не е казано. Сега отново е време за равносметка.

Проблемите са ясни, ясни са и причините системата да стигне до състояние в което е повече заплаха, отколкото спасение за нуждаещите се и болни българи. Говоренето е важно, защото една от причините за краха на общественото здравеопазване у нас е точно продължителното мълчание и страхът да бъдат посочени язвите.

Вече е време за действия. Реални, смислени, професионални. Действия на хора, готови да водят битки в името на здравето и на нацията.

Мая Илиева все още не ги вижда, но вероятно живее с надеждата, че все пак ще се появят. Време е.

На 1 март 2022-а организирате поредния си протест през Министерството на здравеопазването. Казвате, че той ще е мълчалив. Защо, г-жо Илиева?

Ще протестираме мълчаливо, защото за тези четири години още 4000 медицински сестри напуснаха системата, защото пандемията от COVID-19 отне много животи от нашето съсловие и защото вече не сме под критичния минимум, а копаем дъното. И защото не знам как ще съществува тази професия, а и тъй като изговорихме всичко пред всички институции и вече не ни се говори. Искаме действия. Ще поискаме срещи за последно с новите управляващи, с които все още не сме разговаряли очи в очи – министъра на здравеопазването Асена Сербезова и министър-председателя Кирил Петков.

Наистина ли нищо не се промени за тези четири години и кое беше онова, което Ви пречупи и кое Ви даде сили да продължите?

В един момент ме пречупи безхаберието на съсловието, но в същото време то беше, и което ме върна обратно. Оказа се, че на места, където колегите са борбени и искат промяна, водим битките докрай и ги печелим, а там, където не се интересуват, дори не започваме. Тяхно трябва да е желанието, не може ние сами да дърпаме каруцата. Има моменти, в които си казвам, че това е моята кауза и си обичам професията, но се питам защо го правя при това за сметка на личните ми средства и времето за детето, семейството, близките. Когато обаче ми звъннат колеги, започнали битката, нещата се променят. Ето заради това има смисъл.

През 2021 г. казахте, че съсловието е изпаднало в дълбока кома. Продължава ли да е така?

На много места вече не е така, но все още я има, за съжаление. Мисля, че няма как толкова бързо да пречупим 30 години мълчание, навеждане и робуване. Но пропукване има. Ето пример, на 24 февруари 2022 г. създадохме нова структура на Синдиката на българските медицински специалисти. Много се радвам, че е в София, защото се оказа, че столицата е най-пасивна. Може би защото колегите тук са малко по-добре платени, имат възможността да избират работните си места и да доработват и не се вълнуват особено от протести и искания. Усещам промяна, явно защото вече осъзнават, че няма накъде. Останали са по една сестра на 50 болни при пика на COVID вълните. Разбират, че физически и психически не издържат и трябва да си търсят правата, защото работодателите по никакъв начин не ни щадят, не се интересуват колко сестри са на график, важното е да е поне една. Структурата е в Инфекциозна болница. Най-хубавото е, че всички са обединени– от главната сестра, през старшите до редовите. На много места срещаме отпор точно от главни и старши сестри, което е абсурдно, защото те са част от нашето съсловие.

Г-жо Илиева, вие, медицинските сестри, успяхте да разкъсате мълчанието, посочихте и дефектите на системата. Имате ли усещането, че промените са започнали, но и че българите разбраха за тях?

Дефектите на системата наистина излязоха наяве благодарение на нас. За съжаление хората ги усетиха по време на пандемията. Тогава се сблъскаха най-много с липсата на кадри и с некачественото здравеопазване. Видяха още как съществува клинична пътека за едно определено заболяване, а другите не съществуват . И в момента продължават да се сблъскват. Кризата се задълбочи. Добре е, че сега публично се говори за това дори от политическите сили.

Всички говорят за реформа. Категорична съм, че няма да е лесно, ако изобщо започне. Ние се опитахме през служебното правителство да поискаме въвеждането на стандарти. Причината е, че колегите изнемогват през последните две години, че ни превръщат в неволни убийци, сами виждаме, че допускаме грешки, когато пациентите са много, виждаме и как липсва качеството. Въвеждането на стандартите обаче води след себе си нещо, което няма да се хареса на много хора.

Защо?

Когато има стандарти, изисквания за определен брой медицински сестри и пациенти, тогава лечебните заведения няма да могат да функционират, без да бъдат изпълнени тези стандарти, а това означава, че половината от болниците трябва да бъдат затворени. И въпросът е, кои ще могат да изпълнят изискванията ако въобще бъдат въведени, защото до момента освен приказки друго няма. Темата се прехвърля от един на друг министър, минава през министерството и толкова. Важно е, защото стандартите ще донесат качество на обслужването. Другото е кадрите да се върнат в системата, а затова е нужно да се гарантират финанси, които като база да бъдат нормални за професията, за образованието и квалификацията на сестрите. Не може да учиш четири години и да получаваш заплата с 50 лв. над минималната в страната. Не може да зависим от преминалите болни. Затова държим държавата да ни гарантира минимума от бюджета, а не от търговското дружество, защото дори ако политиците решат да започнат реформа за статута на лечебните заведения, няма да стане за ден или два, а кадрите трябва да се върнат веднага. Знаете ли, че има много колеги, които се преквалифицираха? Направиха го заради ниското заплащане и лошите условия на труд.

Те ще се върнат ако има промени в системата. Тогава тя може да заработи по-добре. Ето това да направят, а не от министерството да ми говорят, че ще докарат сестри от Молдова и Украйна. Задръжте тези, които имате тук, защо трябва да внасяте отвън? Да, но никой не прави нищо да задържи тези, които са тук, което на мен ми говори, че има някакво споразумение, картел или не знам какво. Да работим на две-три места, да поддържаме системата и да функционират тези болници, които са собственост на лекари в повечето случаи, които са на властови позиции и отново от тях зависи дали ще бъдат изпълнени исканията ни. И се въртим в едни омагьосан кръг.

Какви изводи си правите въз основа на всичко, което сте чула от новите управляващи за бъдещи реформи и изобщо за функционирането на здравната система?

Честно да Ви кажа в момента не правя никакви изводи. Това са само приказки, които сме чували и преди. Докато не започнат да говорят с експерти, с хората от системата и със съсловията, няма какво да коментирам. Всъщност, ние направихме среща при председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Присъстваха хора от всички съсловия и той обеща, че тези срещи ще са редовни, но до момента втора не е имало. Даваме им карт бланш. Нека навлязат в проблемите, да се запознаят с цялата информация, която за тях е нова, да видят всички писма и документи, които ние сме изпращали през последните години, в които посочваме конкретни проблеми и правим предложения. И ако няма реакция, отново ще протестираме. Ние винаги започваме с добро и с разговори. Хубаво е, че през последните две години синдикатът ни става все по-голям, все повече структури се създават, на много места колегите са подписали колективни трудови договори, на други пък водят съдебни дела. Най-важното е, че вече не се страхуват.

Това, че колегите Ви не се страхуват, е наистина успех, но си мисля, че във вихъра на битките се роди и още едно добро нещо и това е Синдикатът на българските медицински специалисти. Права ли съм?

Да. Борим се да съберем и обединим съсловието в него, защото разбрахме, че само обединени можем да победим. Представете си, че всички медицински сестри се съберем в този синдиката. До ден днешен помним как стачкуваха учителите. Когато сега те поискат увеличение на заплатите, например, нещата се решават бързо, защото всички знаят на какво са способни. Ако ние кажем, че няма да работим един час или един ден? Какво ще се случи? Ами, няма да имаме проблеми, няма да се налага да обикаляме институциите и да слушаме лъжливи обещания, с които само се печели време.

Докога системата в България ще бъде здравеопасна, както я нарекохте?

Здравеопасна ще бъде дотогава, докато финансовите интереси са водещи. Когато пациентът бъде поставен начело и се промени приоритетът на здравеопазването като цяло, тогава може би наистина ще имаме една добра и наистина здравеопазваща системи. Докато финансовият интерес е водещ, няма шанс нещо да се промени.

Ден преди мълчаливия протест какво бихте искала да кажете на политиците и колегите си?

На политиците искам да кажа, че те са избрани от хората и затова са на тези властови позиции. Там са да защитават нашите интереси, затова когато имаме проблеми, те трябва да бъдат решавани от тях. Не само да са на заплата, да дават голи обещания и да се налага да излизаме на улицата. Нека този път наистина се гледат обществените интереси, не личните, лобистките или корпоративните. А на колегите ми се иска да кажа, че е крайно време да разберат, че сме отделно съсловие и професия, независеща от никой. Съсловието трябва само да си извоюва правата и ако иска те наистина да се зачитат да скачаме като един и да бъдем обединени. И още искам да им кажа в никакъв случай да не се страхуват и да не остават в състоянието на кома, в която някои са от десетилетия.

Вярвате ли, че това, за което говорите, ще се случи и ще бъде направена реформа, която ще постави в центъра на здравеопазването човека?

Мисля, че е възможно, ако зависи от хора, които не работят в системата. Защото работещите в нея са обвързани и интересите са водещи за тях. Но тези хора трябва да бъдат напътствани от експерти от съсловията. Не само лекарското, а експертно мнение за проблемите в здравеопазването да има от всички, работещи в системата. За да имаш куража да направиш реформата не трябва да работиш в сектор здравеопазване.

От години говорите за корупцията в здравеопазването. Дали е възможно тази порочна практика да бъде пресечена и мислите ли, че обществото стана по-нетърпимо към нея?

Да, така е. Виждаме постоянно хора, който дават гласност за корупционни практики. В повечето случаи разчитам на обществото отколкото на контролните органи. Все пак се надявам, те да си вършат качествено работата и по-често да се самосезират. Надявам се още да бъда променени законите, защото дори проверката да е качествена, санкциите не отговарят на тежестта на нарушението. Те трябва да се повишат, включително да има и отнемане на права. Не само финансово или административно да е наказанието, което бързо ще отмине. Мисля си, че ни предстои много тежка работа. Реформа не се прави за година, доста ще минат, но трябва да се започне отнякъде при това от хора, готови да се жертват.

Виждате ли такива хора?

Засега не, за съжаление.