Пациентите ще са потърпевши, докато НЗОК не финансира практиките на медицинските сестри

Липсата на финансиране от Здравната каса на индивидуалните практики на медицинските сестри и акушерките лишава здравноосигурените и нуждаещите се от медицинска грижа българи. Вместо за хората, претърпели инсулт, инфаркт, тежка операция или страдащи от онкологично заболяване да бъдат полагани безплатни грижи, те са принудени да си плащат. За съжаление не всеки може. Защо от Лекарския съюз са категорично против практиките да бъдат финансирани от НЗОК и твърдя, че „субординацията е изключително важна, за да бъде гарантирана комплексната здравна грижа за пациентите“, е въпрос, който все някога ще намери своя отговор.

За самостоятелните практики на медицински сестри и акушерки

От момента, в който съсловната организация на лекарите представи публично позицията си по отношение на финансирането от страна на НЗОК на амбулаториите за здравни грижи на медицинските сестри и акушерки, започна поредният разлом сред работещите в системата на здравеопазването у нас.

БЛС е категорично против подобно финансиране и в своето становище от края на април 2025 г. представя „правни, здравно-организационни и икономически съображения срещу предложението медицинските сестри и акушерките да бъдат самостоятелни изпълнителни на медицинска помощ с право на пряко договаряне с НЗОК.“ От Лекарския съюз твърдят, че подобна реформа ще има негативни последици. На първо място поставят субординацията, според която лекарят ръководи лечебния процес, а сестрите и акушерките изпълняват дейности, които той им възлага. Другите аргументи са, че подобно действие ще има отрицателни последици върху кадровия дефицит в системата, тъй като става дума за „съществено преразпределение на човешкия ресурс“, както и това, че не бива да се извършва промяна на здравната система без анализ и оценка на въздействието.

От съсловната организация на лекарите смятат, че всички негативни последици, свързани с желанието самостоятелните практики да бъдат финансирани от Здравната каса, могат да бъдат предотвратени когато сестри и акушерки сключват договори с лечебни заведения.

Първи остро реагираха от Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС). В официална позиция те питат а с какво право и на какво основание БЛС твърди, че медицинските сестри не могат да управляват собствената си практика и определят изреченото в становището като срамно. Припомнят, че няма нужда от допълнителен коментар по отношение на правната обоснованост на дейностите, които се извършват в самостоятелните практики, тъй като „Наредба №1 от 2011 г. ясно и категорично регламентира обхвата на професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Правната рамка е ясна. Всичко останало е опит за натиск и дискриминация от страна на БЛС.“

На 1 май 2025 г. своята позиция представиха и от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. „БАПЗГ остро възразява срещу позицията на БЛС. Смятаме, че в нея се съдържат откровено неверни, обидни и манипулативни твърдения, които нямат за цел да доведат до изграждането на една по-добра система на здравеопазването, а до запазване на статуквото, което не обслужва нито интересите на пациентите, нито на голяма част от работещите специалисти в нея“, пишат от БАПЗГ и подчертават, че никога не са искали разширяване на професионалните им правомощия, а настояват за възможност да упражняват спокойно и добросъвестно уменията си.

>>>Снежана Николова: Няма да спрем да се борим за достойнството на професията

„БЛС дори не си познават нормативната уредба. Ние отдавна имаме самостоятелни практики, въпросът е само във финансирането“, казва председателката на Синдиката на българските медицински специалисти Мая Илиева и подчертава, че не това е основният проблем.

След среща, организирана от НЗОК и проведена на 9 май 2025 г., в която участват представители на МЗ, на БЛС и на БАПЗГ, става ясно, че в подготвения в момента анекс към Националния рамков договор БЛС дава възможност индивидуалните практики да сключват договори с практики на общопрактикуващите лекари. Управителят на Здравната каса заявява, че желанието му е съсловните организации да постигнат съгласие.

От съобщението не става ясно каква е позицията на БАПЗГ.

Още в първите дни на май бившият управител на НЗОК проф. Петко Салчев написа: „Когато не разбираш разликата между медицинска услуга и здравна грижа, създаваш обществен проблем. Българските сестри и акушерки са абсолютно прави!“

Протестът

12 май 2025 г. Точно в 12 часа в Деня на сестринството е протестът, организиран от Синдиката на българските медицински специалисти. „Достойнство, не мълчание“ е мотото му.

„Разчитам на отчаянието на част от колегите, които са на дъното в системата. Разчитам, че най-накрая ще се ядосат, ще излязат и ще заявят позицията си без страх, защото вече няма кой да ни замени. Болниците стават все повече, а ние все по-малко“, казва Мая Илиева, според която проблемите от години са едни и същи, защото никой не си прави труда да ги решава. Затварят се отделения и болници, защото специалисти няма, а в същото време не съществува адекватна държавна политика за кадрите и задържането им.

>>>След две години протести на медицинските сестри - равносметката 

Никой от всички, които сядат в стола на Министерството на здравеопазването, не прави опит да подобри условията на труд и качеството в здравеопазването, а просто премахва това, което пречи, убедена е Мая Илиева, според която диалогът е важен, но само с него не става.

„По време на кръглата маса, организирана от БАПЗГ, изговорихме за пореден път проблемите и какво трябва да стане. Никой обаче не каза как да стане. Отсъстваха и поканените от МЗ и Народното събрание. Затова смятам, че е нужен натиск!“, споделя още председателката на СБМС.

Какво искат медицинските специалисти и срещу какво протестират

И този протест като всички останали, повечето от които остават нечути, е насочен не само към смисъла на професията и нейното оцеляване, а към здравната система у нас. От години медицинските специалисти настояват за адекватно заплащане. А то е важно, защото иначе са принудени на работят на няколко места, което от своя страна води до понижаване на качеството на труда им.

Искат не празни обещания, а реални действия от страна на управляващите. Проблемите са ясни, въпросът е как ще започне решаването им. Има ли воля оттласкването от дъното да започне? Защото на всеки е ясно, че системата е прогнила, но сякаш никой не иска да поеме отговорност и я промени. Права е Мая Илиева, когато казва, че болниците се множат, а сестрите намаляват. Те не просто намаляват, стопяват се и изчезват. Може ли болница да функционира нормално, ако в нея няма медицински сестри, лаборанти, акушерки? Не, не може. Затова затварят отделения, след тях и болници.

Протестират срещу неглижирането на проблемите и срещу унищожаването на професията.

Искат нормално заплащане, добри условия на труд, ясни правила, стандарт за качествена грижа, който определя съотношението между броя на сестрите и броя на пациентите.

„И в крайна сметка не ние сме най-важните, а пациентът. Ако той е в центъра, всички около него ще си се наредят“, казва Мая Илиева. Проблемът е, че у нас пациентът не е в центъра, а в зоната на здрача.

От БАПЗГ настояват за промени, които ще им позволят да бъдат пълноправен договорен партньор на Касата. Настояват още трудът на медицинските специалисти да бъде остойностен, качеството на медицинските дейности повишено, да бъде приет Медицински стандарт по здравни грижи.

>>>Мая Илиева: Съсловието на медицинските сестри е в дълбока кома, време е да се пробуди

Нищо от изброеното не е ново. От години медицинските специалисти поставят тези проблеми, изразяват загриженост от състоянието на здравната система и предупреждават за стотиците пробойни. Предупреждават, че не просто намаляват, а изчезват. Подобни процеси с пълна сила текат и сред лекарите. Обезкръвяването на система е очевадно. А тя не може да функционира без хората в нея. Всичко това е многократно констатирано и изричано от управляващите през годините, но за съжаление няма адекватно противодействие. Липсата му се дължи на визия за поне десет години напред, но и на политики, които продължават, а не биват прекъсвани на всеки четири години.

Дали е възможна промяна? Единствено, когато работещите в системата, но и гражданите настояват затова. В противен случай властта ще продължава да гаси пожари, да замита проблемите под килима, да дава обещания, за които е сигурна, че няма да изпълни. А системата ще продължава да бъде здравеопасна.