Василена Димитрова: Дайте ни възможност да се развиваме в България!

Василена Димитрова е студентка по медицина трети курс в Медицинския университет в София. Участва и в двата национални протеста на студенти, специализанти, млади лекари и медицински специалисти. „Бъдеще в България“ е мотото на протестите, което показва по категоричен начин какво искат младите хора, посветили живота си на медицината. А техният глас е важен, защото те са бъдещето. Не става дума само за пари, макар че нещата са потресаващи по отношение заплатите на младите лекари и специализантите, а най-вече за осигуряване условия на труд, които са мотивиращи, казва Василена, която се надява най-накрая гласът им да бъде чут. Защото в противен случай ще дойде време, когато модерните и пълни с техника от последно поколение болници, ще останат празни. Няма да има нито кой да лекува, нито кой да обгрижва болните. С Василена говорим след срещата на представители на протестиращите с политическите партии на управляващите. Тепърва ще стане ясно какво е становището на студенти и специализанти за предложените им промени в закона. По-важно е дали най-накрая властта ще направи реални стъпки, за да промени системата като постави в нейния център човека и грижата за него. Василена вярва. Присъщо е на младостта й. Помня един друг протест на специализанти и млади лекари от 2019-а. Тогава д-р Александра Вълчева каза ясно, че обществото ни е в индуцирана кома, за да не усеща тежестта на политическия провал, геноцида и краха на държавата. Постави му и тежка диагноза – прогресивна деменция на съвестта. Сега не е много по-различно. Дано този път младите успеят, защото в противен случай няма да има бъдеще.

Защо протестирате, Василена?

Защото в момента бъдеще в България няма, не го виждаме. Ние, като студенти и специализанти не можем да се мотивираме да останем тук и голяма част от нас са готови да заминат в чужбина. Но виждаме, че ако го направим, системата просто ще рухне.

Какво би Ви мотивирало? Как трябва да изглежда здравната система у нас и какви да са здравните политики, за да искате да работите тук, а не в странство?

В писмото до институциите сме описали много добре какво искаме. Мисля, че то е една добра посока, в която да се върви. Свързана е основно с условията на труд, при които започваме специализацията. Не всичко е свързано с финанси, макар че видяхте фишовете, които показахме и картината е потресаваща.

Мисля, че ще се преборим по този въпрос, но главното, което искаме, е да имаме мотивиращи условия на труд. В момента те липсват. Всъщност в момента липсват парите, липсва обучението, липсва отношението. При липсата на тези три неща, няма кой да остане тук.

Как могат да бъдат компенсирани тези липси? Как реално могат да се случат нещата?

Имаме ясен план по отношение на финансите. Надяваме се да бъде подписан нов Колективен трудов договор, който да заложи по-висока основна заплата за всички медицински професии.

>>>Д-р Александра Вълчева: Обществото ни е в индуцирана кома, за да не усеща тежестта на политическия провал, геноцида и краха на държавата!

Другото, за което настояваме, е по-високо заплащане на нощния труд, което е доста мизерно сега. Проблем е, че разпределението на парите не е прозрачно и затова са нужни регулаторни механизми, които да проследяват как то се случва в болниците, защото много често до специализантите не достига нищо.

Как ще коментирате решението, според което на 15% от студентите по медицина ще бъде гарантирана работа в лечебни заведения веднага след завършването?

Запознати сме с приетото постановление от Министерски съвет. Говорихме и с народни представители. Има голяма неяснота как точно ще се случи всичко. На какъв принцип ще бъдат избрани хората, които ще подписват тези договори. Прагматично ми звучи много добре, защото би било стимулиращо да знаеш, че ще имаш работа веднага след завършването си. Много са въпросите без отговор, така че ще продължаваме да питаме.

Срещнахте се с представители на всички партии от управляващото мнозинство. Мислите ли, че има желание проблемите наистина да бъдат решени, а не просто да бъдат заметени под килима?

Според мен има желание да се помогне на младите. Все пак сме бъдещето на страната. Фактът, че след два протеста те започнаха да ни канят на срещи, на които предлагат промени, за мен означава, че желаят да направят нещо.

По време на срещата ни предложиха законопроект, който обсъждаме както с колегите, които не успяха да присъстват на срещата, така и с нашите адвокати. На 9 юни 2025 г. представяме становището си по него. Засега това е единственото, което мога да кажа.

Защо избрахте да учите медицина, Василена?

Не си спомням момент, в който да не съм мислила, че няма да уча медицина. Бях в пети клас, когато реших, че ще ставам доктор. Не знам дали е провокирано от множеството филми по темата, които съм гледала, но наистина не помня да съм искала друго. Цял живот съм с представата, че ще бъда лекар. И това се сбъдва.

Как точно си представяте бъдещето като лекар?

Завършила съм немска гимназия. За мен винаги е съществувала възможността да замина за Германия, да уча, работя и живея там. Когато бях в 12 клас, осъзнах, че искам да остана на мястото, където съм родена, да работя за хората, които живеят тук и да дам всичко от себе си. И да, представям си бъдещето в България, виждам го по-светло, ако нещата, които искаме се случат. Това ще бъде изключително мотивиращо, защото означава, че управляващите са ни чули и нещо се е променило в следствие именно на това. А това означава, че системата се развива и променя благодарение на младите хора. За мен това е особено важно.

Решихте ли какво ще специализирате?

Да, имам ясна представа. Искам да специализирам съдебна медицина, но и не гарантирам, че нещата няма да се променят.

Вероятно, имате много време още. Кажете ми, Василена, Вие студентите доволни ли сте от качеството на образованието по медицина?

Всеки може да открие и негативни и позитивни страни. Мисля, че това, което говори за обучението у нас, е колко лесно се пласираме на пазара на труда на Запад и колко бързо ни гълтат като кадри. Значи обучението е действително добро.

Имате поглед върху здравната система и като студентка по медицина, и като пациент. Кои са най-сериозните й дефекти, според Вас?

От моя гледна точка сериозен дефект на системата е голямата възможност за спекулации с хоспитализации и клинични пътеки, но и липсата на надзор над тях.

Трябва ли да има коренна промяна в системата на общественото здравеопазване?

Темата се дъвче от десетилетия. Един от основните проблеми е, че болниците са регистрирани като търговски дружества. Не би трябвало да е така, защото целта на едно търговско дружество е да има печалба.

Какво е мнението Ви за продължаващато роене на болници у на?

Не разбирам как на фона на огромния недостиг на персонал, се появяват нови и нови лечебни заведения. Показателен за случващото се в системата е фактът, че сме на първо място по брой болници на глава от населението.

Вярвате ли, че сега не само ще има преговори, но ще се стигне до нещо конкретно и реално?

Вярвам.

И на финала, какво бихте искала да кажете на министъра на здравеопазването и на депутатите?

Апелирам към всички тях да ни дадат възможност да се развиваме в България. Ние го искаме!