Мая Илиева: Няма да се откажем, ще протестираме докато ни чуят!

Тя се превърна в лицето на протестите на медицинските сестри. Дори беше уволнена. Подкрепиха я хиляди и тогава на моя въпрос какво й дава сили, отговори, че именно това я крепи, дават й надежда и колегите й, които са загърбили страха и са решени да воюват за правата си. Тя е Мая Илиева и всеки ден е пред палатката, разпъната пред здравното министерство. Категорична е, че няма да се откажат, защото системата трябва най-накрая да се промени. Да заработи в името на българите, да се грижи за тях. В момента тя и колегите й са пред очите на всички, в центъра на столицата на европейска България и пред сградата на институцията, която трябва да се грижи за добруването им. Да, те са видими, както са ясни и проблемите, и неправдите, срещу които се изправиха жените в бели престилки. Големият въпрос е, ще бъдат ли чути? А още по-същественият е, след като (и ако) ги чуят, дали управляващите ще имат волята наистина да направят така, че системата да не убива, а да съхранява, запазва и да се грижи за хората и живота им? Въпроси, на които предстои да научим отговорите. А сега разговаряме с Мая Илиева минути след като е приключила срещата им в Народното събрание.

Госпожо Илиева, току- що приключи срещата ви с депутати от парламентарните групи на „Воля“ и на Обединените патриоти. Какво е усещането?

Получихме обещание и от двете групи, че ще ни подкрепят за промените в закона за съсловните организации. От парламентарната група на „Воля“казаха, че са добре запознати с проблемите ни, за тях здравеопазването е приоритет и те застават зад нас безпрекословно. И с Обединени патриоти имаме доста допирни точки. С тях ни предстоят още срещи, защото поискаха да им предоставим механизмите, с които те да ни съдействат. Става дума най-вече за увеличението на заплатите на медицинските сестри, които да бъдат гарантирани от държавата и какви са начините, по които това може да се случи.

Стана ясно, че медицински сестри от болницата в Карлово и от „Токуда“ напускат. Какво знаете Вие за това?

Още на 13 септември медицинските сестри и лекарите от Детското отделение в карловската болница са подали оставки. За да се стигне до тук те са провели събрания първо с директора, после с кмета и общинските съветници. Обещали им, че ще увеличат заплатите със сто лева, а останалите пари ще бъдат дадени от допълнителните приходи на болница. За съжаление обещанието не е изпълнено. Вчера (25 септември 2019 г.) е трябвало да бъде подадена една декларация от страна на работодателя, с която той да се ангажира, че ще изпълни тези обещания, но те така и не са я получили. Парите от министерството по наредбата за планински район са отпуснати, но се оказва, че са използвани за увеличение на заплати на администрацията, за погасяване на дългове на болници и за други направления, само не и за увеличение на заплатите на медицинските сестри.

Да разбирам, че онези много милиони, за които говореха и премиерът, и здравният министър, реално не стигнаха до съсловието?

За съжаление изобщо не стигнаха до медицинските сестри.

А колко са напусналите сестри в „Токуда“?

Доколкото съм запозната вчера 21 медицински сестри, старшата сестра и няколко от санитарите от отделението за реанимация са подали оставка. Проблемът е, че това е едно много тежко звено. Мога да разбера защо колегите са решили да напуснат, тъй като и за бях в подобно отделение. Повечето работят на график и половина и не са с намалено работно време. Все още реанимациите работят на 8, а не на 7 часа, както трябва да е.

При толкова голям брой напускащи не означава ли, че реанимацията в „Токуда“ не може да функционира?

В момента те са в предизвестие, все още не са напуснали, днес са имали среща с ръководството на болницата и търсят начини да решат проблема. Но това показва колко нечовешки са условията, при които те работят. Така е не само в „Токуда“, а в повечето болници. Липсата на кадри води до огромен психически и физически стрес за работещите, те са пренатоварени. Истината е, че вече не издържаме. И най-вероятно ще има още оставки.

И други Ваши колеги са на същото мнение, а и всеки, който следи отблизо ситуацията, разбира, че тя постепенно започва да излиза извън контрол. Призовахте колегите си да напуснат национално представителните синдикални организации. Защо го направихте, г-жо Илиева?

Шест години съм била председател на синдикална организация в „Токуда“ и за да ме уволнят работодателите са поискали имунитета ми от КНСБ. Д-р Кокалов трябваше да ми разпише удостоверение за легитимност, което е нужно на всеки председател, за да може да преговоря със своя работодател. Бях убедена, че няма да го направи, както бях убедена, че ще ме уволнят, защото си позволих да искам оставката на д-р Кокалов, да извадя доста неща на светло. За съжаление КНСБ и работодателите от „Токуда“ са си стиснали ръцете и намериха начин да ме уволнят. Искам да Ви кажа, че те през всички тези години търсеха начин да бъда отстранена, защото си позволявах да предизвиквам проверки от различни институции. Може би е добре да кажа, че има множество становища след тези проверки, от които става ясно, че болницата или не спазва българските закони, или е на ръба на закона. За съжаление институциите, на които това е работа, не се самосезират, така почти никой не контролира. И едва ли някой ще си позволи да проверява частна болница.

Добре е, че има хора като Вас, които пускат сигнали.

Сигурно, но не е добре, че недоверието към тези институции е огромно. За голямо съжаление аз потърсих съдействие от тях при първия ни протест на 1 март, нямам отговор на официалното писмо, а неофициално беше казано, че не могат да подкрепят протест, организиран в социалните мрежи. След това се видя, че нашите искания са напълно адекватни към ситуацията в която се намира в момента здравеопазването. Странно е синдикатите в България да не защитават правата на работниците.

Протестът ви продължава. Докога?

Преди два дни пред здравното министерство говорихме на хората. Обяснихме им как работим по 24 часа без да спим, по колко пациенти обслужваме и как това не е качествена грижа, как милосърдието си е отишло, как протестът е не само за нас и не е само за заплати, а и за тях. Имаше опашка от хора, които се разписват на подписката ни. Опашка имаше, разбирате ли? Хората вече знаят за какво точно протестираме. Затова ще продължаваме да им разказваме.

В това не се съмнявам, но надявате ли се, че здравното министерство ще разбере, ще направи опит да ви чуе?

Доколкото ми е известно днес отново са събрани всички директори на болници в МЗ. Предполагам онзи ден министърът ни е слушал и сигурно е чул, когато обяснявахме как се краде и къде отиват парите. Мисля, че търсят начини да решат проблемите ни, но се надявам да имат и волята да го направят, защото ние всички сме наясно, че за да се случи това ще са нужни и законодателни промени, които не са много приятни на господа управляващите.

Важното е, че не се отказвате!

Не, няма да се откажем. Получаваме подкрепа от цялата страна. Днес на палатката при нас са колеги от Варна и Пловдив. Ние сме тук всеки ден и продължаваме до момента, в който ни чуят.