След две години протести на медицинските сестри - равносметката

Медицинските сестри протестират отново на днешния 1 март 2021 г. Те бяха пред здравното министерство, за да изрекат ясно за пореден път, че нито едно от исканията им, поставени през 2019-а, не е изпълнено.

Протестите

Демонстрацията на медицинските сестри на 1 март 2019 г. събра представителите на съсловието, решили, че повече не могат да мълчат, че е крайно време хората да разберат истината. А тя, изречена от жените в бели престилки в над 40 български града, беше, че здравната система отдавна се е превърна в здавеопасна или както се изрази Мая Илиева „всичко, свързано със здравеопазването, вони“. Още в началото протестиращите поставиха ясно исканията си, свързани с увеличение на заплатите, с промяна на неработещата здравна система, с искания за ясни правила за съсловието, със законодателни промени. А най-вече поискаха да се върне достойнството на професията.

Към протестите се присъединиха още и фелдшери, кинезитерапевти, лаборанти.

Действията на жените в бели престилки бяха неглижирани и пренебрегвани. Някои от тях като Мая Илиева изгубиха работата си. В един момент властта реши да ги забележи и се започнаха онези срещи, лишени от смисъл, които никога и нищо не решават. Обещания, които не се изпълняват, преливане от пусто в празно, думи, празни и кухи думи и липса на воля да започне решаването на проблемите.

Другият удар върху всички, които бяха пред здравното министерство дойде от собственото им съсловие и неговото безразличие и страх. Затова, когато се стигна до онази срамна ситуация през март 2020 г. с петте жени, прекарали нощта в стаята, където заседава парламентарната комисия по здравеопазване и обявили гражданско неподчинение, стана ясно, че системата е не просто на ръба, тя отдавна е вътре в пропастта.

Отношението на властта към жените тогава трудно може да бъде квалифицирано. А те изкрещяха, защото им беше омръзнало да бъдат лъгани, да се правят, че ги слушат, но да не ги чуват, да са невидими, да поставят ултиматуми, да дават последен шанс на здравното министерство, да искат оставки. Бяха разочаровани от бездушието на обществото и дълбоката летаргия, в която е изпаднало, от страха.

Разочаровани бяха и от безразличието на обществото, независимо от факта, че през цялото време водеха битка и в негово име – за качествени здравни услуги.

И днес, и по време на всички протести, медицинските специалисти настояват държавата да не абдикира от задълженията си, да изготви визия и дългосрочна стратегия, да задържи специалистите в системата, защото с действията си до момента единственото, което прави е да ги гони от страната. И днес продължава да бъде в сила надписът над един от плакатите, който издигнаха преди две години медицинските сестри - „Не ни прокуждайте от Родината! Искаме да останем и работим тук!“

Равносметката

Сред малкото положителни резултати за съсловието със сигурност е създаването на Синдиката на българските медицински специалисти. Новата организация обедини представителите на професията, които нямат намерение да свеждат глави, а искат да отстояват правата на съсловието. И въпреки острата реакция, атаките и уволненията новият синдикат зае своето място.

След толкова дни на протести системата продължава да бъде каквато беше. И пандемията от COVID-19 показа ясно колко тежка и дълбока е кризата в нея. И слепите видяха, и глухите чуха за проблемите, за липсващите медицински сестри и лекари, за условията в болниците, за това, че въпреки милиардите, които се наливат за здравеопазване, нищо не е както трябва.

И защото нищо не се промени, защото се замазват очите, а проблемите се замитат бързо под килима с надеждата, че скоро ще бъдат забравени, а медицинските специалисти продължават с последни сили както да работят на няколко места, така и да воюват за достойнството и честта на съсловието, затова те отново протестират на днешния 1 март 2021 г.