Стачката в МБАЛ – Добрич – лакмус за системата и обществото

От 14 октомври 2022 г. медицинските специалисти в МБАЛ – Добрич стачкуват. Повече от месец те са пред погледа на властта, на колегите си от страната и на обществото. И не само останаха неразбрани и не получиха подкрепа, с изключение на колегите си от болници в различни градове, но и са подложени на натиск, заплахи, съдебно производство и неглижиране от страна на обществото. Обществото, което би трябвало да бъде особено загрижено и съпричастно със случващото се, защото всеки от членовете му попада в определен момент от живота си в болница и няма как да не се вълнува от качеството на медицинските услуги. И защото е ясно, че това качество едва ли ще е високо, ако за болните се грижат,съсипани и недоспали медицински специалисти, които сами съзнават, че от изтощение не са в състояние да работят според професионалните стандарти.

Стачката на медицинските специалисти в Добрич

Началото на предупредителните стачни действия на сестри и санитари от болницата в Добрич започна ентусиазирано. За нея бяха уведомени както ръководството, така и здравният министър, президентът, премиерът и омбудсманът. По предварително утвърден график всеки ден по 1 час над 80 души прекъсваха работата си, за да заявят ясно, че искат достойно заплащане за труда си.

>>>Снежана Николова: Няма да спрем да се борим за достойнството на професията 

От Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС) поискаха Арбитражната комисия да се произнесе за бъдещите ефективни стачни действия. Направиха го, защото ръководството на болницата отказа да преговаря с медицинските сестри. Тогава председателката на СБМС Мая Илиева заяви, че няма как да започнат ефективна стачка, ако условията за нея не са договорени. След като не става с ръководството, те се обръщат към Арбитражната комисия.

Решението е дейността на лечебното заведение да остане в същия обем, а протестите да се провеждат по начин, който не пречи на лечението на болните. Това означава, че директорът трябва да намери заместници на стачкуващите.
Междувременно 136 от служителите получават искове и така научават, че ръководството е завело дело срещу тях.

Бордът на директорите смята, че действията им са незаконни. До първото дело, насрочено за 9 ноември 2022-а, много от стачкуващите биват заплашвани и притискани да се откажат. Първото дело беше отложено за 16 ноември, заради нередовно призоваване на двама от ответниците, но на него стана ясно, че болницата оттегля исковете срещу 52 души, които писмено са заявили, че се отказват от стачни действия. На 16 ноември стана ясно, че делото ще се гледа на 30 ноември.

От 136 души, които участват в предупредителните стачни действия, сега ефективно стачкуват 54.

Мая Илиева за стачката и силата да отстояваш с достойнство правата си

„Заведеното дело беше използвано от работодателя за сплашване и принуда хората да се откажат. Заплашвал ги е. Накарал ги е подпишат заявления, че се отказват, за да оттегли той иска си. Сега подсъдими са 54-ма. Възмутена съм!“, казва Мая Илиева и пита как е възможно от морална гледна точка директорът да даде на съд хората, от които зависи съществуването на болницата. Председателката на СБМС е възмутена още и от факта, че д-р Желязков не търси диалог с тях. „Видно е, че е подкрепен от Министерството на здравеопазването, което няколко пъти се уведомявали за ситуацията в Добрич“.

Между другото това отношение стана ясно по време на изслушването на министър Меджидиев в парламентарната комисия по здравеопазване, когато той изрази задоволството си от работата на директора на добричката болница.

В същото време Мая Илиева определя положението там като трагично. Повечето от сестрите работят извънредно, на втори трудов договор, дават дежурства. Има звена, в които работят само по една сестра и двама лекари.

Директорът не може да накара хората да се откажат от правата си, категорична е Мая Илиева, според която съсловието на медицинските специалисти е имало голямата възможност да направи промяната, защото: „От Добрич зависеше, какво ще се случи в останалите болници, за да видят колегите каква сила са. Но те за пореден път се уплашиха. Уплашиха се от думите на един директор, без да помислят, че те го държат в ръцете си, а не той тях, защото няма как да бъдат заменени.“

И все пак надежда има. И тя е в останалите, които въпреки заплахите и натиска, продължават да стачкуват ефективно.

„Колкото и да са малко, те показват, че независимо от съда и от това, че ще останат без заплати, няма да се откажат от правата си. Защото всеки има право на стачка и това не е престъпление!“

Председателката на Синдиката припомня още, че от години говорят за наличието на картел на работодателите, който е срещу останалите съсловия в здравеопазването и случващото се в Добрич е поредното доказателство за това.

Състоянието на здравеопазването зависи от хората, които са на властови позиции. Какво правят те в момента, пита медицинската сестра, която от години води битки. Нейният отговор е, че полагат усилия да съществуват колкото може повече болници, но за съжаление това са празни структури, без кадри. „Знаем, че здравеопазването е най-големият бизнес в България, но прекалиха! Да не говорим за хилядите зависимости. А истината е, че машината работи срещу хората, които я носят на гърба си“.

Питам Мая Илиева дали очаква реакция от страна на обществото. „Отчаяна съм от обществото, което не реагира по никакъв начин. Питам къде са пациентските организации у нас и защо те не реагираха на случващото се?“

>>>След две години протести на медицинските сестри - равносметката

Да, въпросът е резонен. Защото всички и отдавна знаят всичко. Картината е ясна. Една медицинска сестра работи в няколко отделения и на повече от един трудов договор, обслужва 40, а някъде и 50 пациенти, често работи 24 часа. Липсата на лекари и сестри е известна. Тя бива констатирана в доклади, стратегии и по форуми. Проблемът е, че реалните действия на властта водят не до привличане, а до напускане на медицинските работници от системата. Така че, рискът много скоро да има болници, съществуващи единствено като сгради, е напълно реален.

Нали за никого не е тайна и това, че правата на медицинските специалисти се нарушават системно. Парадоксът е, че когато те застават с лицата си, за да ги защитят, биват атакувани.

Подкрепата за добричките сестри

Стачкуващите в Добрич продължават да получават подкрепа. Колегите им от над десет града в страната застават зад тях и ги подкрепят постоянно. „Стачката е право, а не престъпление“, пишат членовете на СБМС и на Автономната работническа конфедерация и се обръщат към всички здравни работници и немедицински персонал от цялата страна с призив да подкрепят колегите си от Добрич. „Недопустимо е да се нарушават конституционни права като се потушават стачни действия с репресии, натиск, изнудване, заплахи и съд. Смятаме, че са нужни спешни реформи от страна на държавата, които могат да бъдат постигнати единствено чрез обединен натиск на служителите в системата на здравеопазването“, пишат от Свищов.

С отворено писмо до държавните институции и медиите излязоха и от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В него се напомня, че има съдебно дело срещу стачкуващи за достойни заплати медицински специалисти докато здравната система и работещите в нея агонизират, а дейността на много от болниците се крепи на героичните усилия на работещите в тях. И питат: „Кой от набързо сменящите се политици ще поеме отговорност за системната каша, за унижението да си работещ и да си пациент в родното здравеопазване, за непосилно скъпите здравни услуги и твърде евтиния труд, за чудовищните диспропорции в системата?“ И още питат къде са държавата и обществото?

Къде са държавата и обществото

Къде са? Държавата не за първи път демонстрира неглижиране на проблемите. Докато медицинските специалисти в Добрич стачкуват като в същото време биват унижавани, обиждани и заплашвани, а колегите им в страната организират акции в тяхна подкрепа, така наречените управляващи си играят на политика. Вихрят се политически страсти, правят се жалки опити да се внуши желание за консенсус и воля да има правителство. Правителство, което за пореден път ще заяви колко силно желае да реши проблемите, за които ще забрави много бързо. Или още по-лошото, ще действа по добра българска традиция новите управляващи да сложат черта на решенията на старите и всичко да започне отначало. И така десетилетия. Без да се случи толкова нужният и смислен разговор за системата на общественото ни здравеопазване.

>>>Българското здравеопазване - пореден месец в плен на приспивното клатене

А обществото мълчи. Защото отдавна е изгубило инстинктите си. Смазано, изтерзано и апатично то не е в състояние не само да демонстрира съпричастност и човещина или да реагира при всеки знак, когато биват потъпкани права, но и вече е задействало програмата на собственото си самоунищожение. Затова мълчи.

Колкото и да намаляха ефективно стачкуващите в Добрич, фактът, че продължават да го правят е знак, че все още има медицински специалисти, които държат на достойнството на професията и са решени да не спират битката в нейно име.