Генна терапия лекува успешно деца с рядко заболяване

Акценти

Експериментална генна терапия възстановява и поддържа функцията на имунната система при десетки деца с рядко и фатално имунно заболяване, сочи проучване, публикувано в New England Journal of Medicine. Лечението, разработено от изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), Лондонския университетски колеж и болница Great Ormond Street, е приложено на 62 деца, родени с тежък комбиниран имунен дефицит на аденозиндеаминаза (ADA-SCID).

ADA-SCID се причинява от мутации в гена ADA, кодиращ синтеза на аденозиндеаминаза – ензим, необходим за нормалната имунна функция. Децата, диагностицирани със заболяването, страдат от имунна недостатъчност, което ги прави изключително уязвими към различни инфекции. Съществуващите терапии за ADA-SCID – трансплантация на костен мозък или седмични ензимни инжекции – са скъпи и рискови, но без лечение заболяването често е фатално през първите две години от живота. Експерименталната генна терапия обаче предлага нов подход.

Какво представлява генната терапия

Лечението включва извличане на кръвни стволови клетки от пациента – които създават всички видове кръвни и имунни клетки – и използването на модифициран лентивирус, който доставя здраво копие на гена ADA. Коригираните клетки се инфузират (вливат) обратно, което позволява производството на здрави имунни клетки, способни да се борят с инфекциите.

След процедурата са необходими шест до дванадесет месеца, за да се възстанови напълно нормалната функция на имунната система.

Трайна имунната функция и добър профил на безопасност

В периода между 2012 и 2019 г. експерименталната генна терапия е приложена на 62 деца, като при 59 имунната функция остава стабилна след първоначалния период на възстановяване и не се съобщава за сериозни усложнения, ограничаващи лечението. В трите случая, в които генната терапия не е ефективна, са възобновени стандартните грижи, като при две от децата е извършена трансплантация на костен мозък.

„Най-забележителното е, че имунната функция остава напълно стабилна след първоначалния период на възстановяване от три до шест месеца.“, коментира д-р Доналд Кон, изтъкнат професор по педиатрия, който работи по разработването на генни терапии за ADA-SCID и други кръвни заболявания в продължение на 40 години. „Тези резултати са това, на което се надявахме, когато започнахме да разработваме този подход.“

Повечето от съобщените нежелани реакции са леки или умерени и са свързани с рутинни подготвителни процедури, а не със самата генна терапия.

Проучването представлява най-голямото и най-дългото проследяване на генна терапия от този вид до момента – общо 474 пациентогодини, включително петима пациенти, които са получили терапията преди повече от десетилетие.

Подобряване на достъпа

По време на проучването над половината от лекуваните деца получават замразени коригирани стволови клетки, като резултатите им са подобни на тези, при които не е приложена криоконсервация (замразяване). Успехът на метода има важни последици за това терапията да бъде по-достъпна за пациентите по целия свят.

„Подходът със замразяване позволява стволовите клетки да бъдат локално събрани, след което обработени в производствено съоръжение и изпратени до най-близката на пациентите болница.“, коментира д-р Кейтлин Масюк. „Това премахва необходимостта пациентите и техните семейства да пътуват на дълги разстояния до специализирани центрове.“

Подходът със замразени клетки позволява и по-цялостно тестване и контрол на качеството преди лечението, както и по-прецизно дозиране на химиотерапията, използвана за подготовка на пациентите.

Пътят към одобрението на терапията

С подкрепата на Калифорнийския институт за регенеративна медицина, екипът на UCLA работи усилено в посока получаване на одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA).

„Нашата цел е тази терапия да бъде одобрена от FDA в рамките на две до три години.“, споделя Кон. „Данните от клиничните изпитвания категорично подкрепят одобрението на генната терапия.“

Живот, който генната терапия направи възможен

Единадесетгодишната Елиана Начем от Фредериксбърг, щата Вирджиния, започва шести клас с мечти да стане художничка – един обикновен живот, който някога е изглеждал напълно невъзможен.

След като Елиана е диагностицирана с ADA-SCID през 2014 г., когато е едва на три месеца, тя живее в пълна изолация. Без домашни любимци, без контакт с външния свят, с постоянно работещи въздушни филтри и стерилизирани играчки и храна.

„Трябваше да се разделим с кучето и котката си, тя не можеше да излиза навън и аз трябваше да спра да кърмя.“, спомня си майка й Каролайн. „Адаптираното мляко трябваше да се консумира в рамките на един час или да се изхвърли. Всичко, което можеше да съдържа микроби, беше опасно за нея.“

Изправени пред избор между генна терапия и трансплантация на костен мозък, Каролайн и съпругът й Джеф внимателно проучват и двете възможности. Телефонно обаждане от д-р Кон относно убедителни нови резултати от друг пациент се оказва решаващо.

„Данните бяха абсолютно зашеметяващи – като букет цветя по телефона.“, споделя Каролайн. „Почти за една нощ решихме, че трябва да го направим.“

През септември 2014 г., когато е на 10-месечна възраст, Елиана получава коригирани стволови клетки в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Каролайн и Джеф описват наблюдението на инфузията като „прераждането“ на дъщеря им – нейните собствени генетично модифицирани клетки, носещи обещанието за нормален живот. „Спомням си, че си помислих, че се е родила отново и сега просто можем да я гледаме как расте.“, споделя майката.

Десетилетие по-късно това обещание е изпълнено. Въпреки някои усложнения по време на възстановяването, Елиана посещава държавно училище, играе баскетбол и води живота, за който родителите й някога са могли само да мечтаят.