Близо половината от самоубийствата не се дължат на психично заболяване

Акценти

Учени от Университета на Юта установяват, че голяма част от хората, които се самоубиват, попадат в непознат досега рисков профил, защото никога преди това не са имали суицидни мисли или поведение. Генетичен анализ на повече от 2700 смъртни случая разкрива, че те са били с нисък риск от развитие на психични разстройства, които обикновено тласкат пациентите към самоубийство.

Екипът смята, че съществуват биологични механизми и такива, свързани със заобикалящата среда, които също могат да доведат до самоубийство.

Около 50% от самоубилите се хора не са страдали от психично нарушение

Специалистите уточняват, че част от самоубилите се са правили опит да сложат край на живота си по-рано, но близо половината не са имали суицидни мисли или поведение, нито пък са били диагностицирани с психични нарушения, известни с това че повишават риска от самоубийство, като депресия например. Техните близки и приятели също не са забелязали признаци, които подсказват, че искат да се самоубият.

Настоящото генетично проучване установява, че тази нова рискова група остава незабелязана и съответно нелекувана от специалистите психиатри, защото рисковите фактори са различни.

От направените изчисления става ясно, че хората, които са се самоубили, без да са имали суицидни мисли, са били изложени на по-малък генетичен риск от психични нарушения, асоциирани с мисли за самоубийство.

„Има много хора, които може би са застрашени от самоубийство, но това не означава, че лекарят е пропуснал да забележи и диагностицира, че страдат от депресия например. Те просто наистина не страдат от депресия“, пояснява професорът по психиатрия д-р Хилъри Куун от Университета на Юта, която е и първи автор на изследването.

Според Куун това е важна отправна точка при разглеждането на нови рискови фактори, които тласкат към извършване на самоубийство. Ако резултатите от проучването се приложат в клиничната практика, ще бъдат спасени стотици животи, категорични са учените.

Скрит риск от самоубийство

Макар връзката да е доказана и в по-стари изследвания, все още не е ясно защо хора, които не са имали суицидни мисли, са решили да сложат край на живота си. Някои учени предполагат, че това са недиагностицирани пациенти с депресия или тревожност.

Според колегите на д-р Куун обаче обяснението е по-различно. Те смятат, че тук роля играят различни генетични рискови фактори. От задълбочения анализ на анонимни генетични данни за повече от 2700 души, починали вследствие на самоубийство, става ясно, че онези, които са се самоубили, без да имат суицидни мисли преди това, са били с много по-нисък риск от голямо депресивно разстройство, тревожност, болест на Алцхаймер или посттравматично стресово разстройство. Анализът показва още, че рискът от по-леки нарушения, като потиснатост и невротизъм, при жертвите от тази рискова група не е по-голям, отколкото при останалите хора.

Заключенията насочват вниманието на специалистите в съвсем друга посока. „Масовото схващане е, че превенцията на самоубийствата се изчерпва с добрия скрининг на психични заболявания, като депресията, но това би било вярно, ако всички хора са изложени на един и същи риск. От нашето изследване разбрахме, че част от жертвите всъщност са изложени на съвсем различни рискови фактори, което означава, че скринингът не би ги спасил“, допълва Куун.

Подкрепа за най-силно застрашените от самоубийство

Учените от Университета на Юта възнамеряват да проведат още едно изследване, което да е изцяло фокусирано върху тази скрита рискова група.

Има клинични данни, според които рискът от самоубийство е свързан с някои труднолечими заболявания като хроничната болка. Проф. Куун разглежда още няколко физически състояния, като възпаления и респираторни нарушения, които също могат да повлияят на риска. Тя споделя, че предстои да се анализират и личностните черти, които правят някои хора по-малко податливи на самоубийство.

Психиатърът все пак уточнява, че индивидуалните генетични рискови фактори, свързани със склонността към самоубийство, оказват твърде слаб ефект върху степента на риска. Тя допълва, че няма ген или комбинация от гени, които да тласкат човека да сложи край на живота си. Не по-малко важни са социалните фактори и заобикалящата среда и начинът, по който се преплитат с индивидуалните биологични особености. Изучаването на взаимодействието между различните рискови фактори е ключът към идентифицирането на най-силно застрашените от самоубийство.