Кръвен тест идентифицира лица с по-висок риск за суицидни намерения

Учените откриха начин за идентифициране на пациентите с голямо депресивно разстройство, които са изложени на най-голям риск от суицидно поведение. Това е възможно на основа на кръвен тест, откриващ биологични маркери за суицидни мисли при хора, страдащи от депресия.

Данните са от изследване на учени от Калифорнийския университет в Сан Диего, които установяват тясна връзка между клетъчния метаболизъм и депресията. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Translational Psychiatry, 15 декември 2023г..

Основни факти от проучването

• Идентифицирани са специфични метаболити в кръвта като биомаркери за депресия и повишен риск от самоубийство.
• Установени са и полово базирани различия в метаболитното въздействие на депресията.
• Предполага се ключово участие на митохондралната дисфункция в суицидните мисли.
• Установените метаболитни нарушения могат да се използват за персонализиране на подходите за превенция и лечение.

Основания за изследователския интерес

Повечето хора с голямо депресивно разстройство се повлияват добре от медикаментозна и/или психотерапия. Но при 15% разстройството е рефрактерно на обичайно използваната терапия и повлияването му е слабо или никакво. При повечето пациенти с резистентна на лечение депресия се появяват суицидни мисли и 30% от тях правят опит за самоубийство поне веднъж в живота си.

>>> 5 причини, заради които хората правят опити за самоубийство

Учените са установили, че психичните заболявания, включително голямото депресивно разстройство засягат не само мозъчните функции, но и физически повлияват цялото тяло. „Психичните заболявания като депресията оказват въздействие и се движат далеч отвъд мозъка“, казва Robert Naviaux, професор в Катедрата по медицина, педиатрия и патология в Медицинския Университет на Сан Диего, и водещ участник в проучването.

И допълва: „Преди около десет години беше трудно да се изследва как химията на цялото тяло влияе върху поведението и състоянието на ума ни, но съвременните технологии, като метаболомиката, ни помагат да слушаме разговорите на клетките на родния им език, който е биохимията“.

В наши дни с възможностите на съвременните технологии, като метаболомиката, измерването на маркерите на клетъчния метаболизъм се превръща във важен подход за изследване на психичните заболявания и разработване на иновативни методи за тяхната диагностика, лечение и профилактика.

Повече за проучването

Проучването включва 99 пациенти с рефрактерно на лечение голямо депресивно разстройство и суицидна идея (52 жени и 47 мъже) и 94 здрави контроли, съответстващи по възраст и пол на първата група. Средна възраст на участниците е 29 години.

Осъществена е насочена широкоспектърна метаболомика с измерване на 672 плазмени метаболита, 448 от които са открити и при мъже и жени. Сред стотици различни биохимикали, циркулиращи в кръвта на хора с депресия, бяха открити само пет, които могат да бъдат използвани като биомаркери за идентифициране на пациенти с депресия и суицидни мисли. Петте използвани метаболити са различни при мъже и жени. Фибробластният растежен фактор 21 (FGF21) и факторът на растежна диференциация 15 (GDF15) са измервани като биомаркери за митохондриална дисфункция.

Диагностичната точност на плазмената метаболомика е над 90%

Въпреки установените полови различия в метаболитните маркери, сигнализиращи за суицидна идея, има някои еднакви и при двата пола. Това са например увеличените биомаркери за митохондриална дисфункция, която възниква, когато функцията на тези основни клетъчни структури, произвеждащи енергия, е нарушена. Предишни проучвания свързват депресията с повишен оксидативен стрес в клетките, а новото в това проучване е асоциацията на редуктивния стрес с метаболитната характеристика на суицидните мисли. Това подчертава важността на изследването на биомаркери за митохондриалната дисфункция като предиктор на риска от самоубийство.

Митохондриите произвеждат АТФ (аденозинтрифосфат), основното енергийно органично съединение на всички клетки. АТФ също е важна молекула за междуклетъчна комуникация и изследователите предполагат, че тази функция е дисрегулирана при хора със суицидни мисли.

„Когато АТФ е вътре в клетката, той действа като източник на енергия, но извън клетката е сигнал за опасност, който активира десетки защитни пътища в отговор на определен стрес.“, казва, един от аворите на публикацията.

„Предполагаме, че опитите за самоубийство може наистина да са част от по-голям физиологичен импулс за спиране на реакцията на стрес, която е станала непоносима на клетъчно ниво.“, добавя Naviaux.

>>> Мисли за самоубийство – кои са причините и кога да потърсите помощ

Седемдесет и пет процента от намерените метаболомни аномалии са индивидуализирани. В отделни индивиди са открити дефицити на CoQ10, флавин аденин динуклеотид (FAD), цитрулин, лутеин, карнитин или фолат. Голяма част от тези метаболити се предлагат като хранителни добавки, например карнитин, лутеин, CoQ10, и учените се интересуват от възможността персонализирано лечение с тези съставки да коригира метаболитните дефицити.

„Но нито един от тези метаболити не е магически куршум, който напълно ще обърне депресията на някого“, уточнява Naviaux
„Резултатите показват, че можем да работим, за да тласнем метаболизма в правилната посока и да помогнем на пациентите да реагират по-добре на лечението. В контекста на самоубийството това може да е достатъчно, за да попречи на хората да преминат този праг.“, допълва друг автор на проучването.

В допълнение на възможността за индивидуализизане на терапията на депресията, изследването може да помогне на учените да създадат лекарства, повлияващи на митохондриалната дисфункция и така да лекуват депресията на метаболитно ниво. Това би могло да има широки последици за цялостното човешко здраве, като се има предвид, че много хронични заболявания са придружени от депресивни разстройства. Тези заболявания сами по себе си не са животозастрашаващи, освен ако не водят до мисли и действия за самоубийство. „Ако метаболомиката може да се използва за идентифициране на хората в най-голям риск, това в крайна сметка ще помогне да спасим повече животи“, считат изследователите.

Резултатите от проучването се добавят към нарастващия брой проучвания, които показват връзката между митохондриалната дисфункция, депресията и контрола на импулсите и самоубийството. Разработването на метаболитни интервенции за подобряване на лечението на тежкото депресивно разстройство може да се счита за разкрита нова изследователска цел.

Използваемостта на кръвните биомаркери, индикиращи повишен риск от мисли за самоубийство, трябва да бъдат потвърдени в по-нататъшни изследвания, но авторите на настоящото изследване се надяват, че техните открития един ден ще помогнат за спасяването на човешки животи.