Ранното разпознаване на суицидни мисли при децата намалява риска от самоубийство

Акценти

Адам Брайънт Милър, доцент в катедрата по психиатрия към Медицинския факултет на Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, и неговият екип провеждат изследване, за да разберат как се появяват суицидни мисли и поведение при деца под 10-годишна възраст. Учените установяват, че колкото по-рано се забележат признаците за проблеми с психичното здраве, толкова по-голям е шансът опитите за самоубийство да бъдат предотвратени, а справянето с психичните проблеми – по-лесно.

Разпознаването на първите признаци за психични проблеми предотвратява самоубийство

Идеята дете да мисли за самоубийство е невъобразима. Статистиката обаче показва тревожни данни, според които значителен брой деца (включително на крехката възраст от 5 години) сериозно обмислят да сложат край на живота си. 

Милър казва, че обикновено в тийнейджърските години се проявяват тревожност и депресия, но, ако признаците за проблеми с психичното здраве бъдат забелязани в ранна възраст, може да се предотврати самоубийство. Затова той поставя фокуса на изследванията си върху разпознаването на първите предупредителни знаци.

Проучването, в което Милър и екипът му се опитват да разберат как се появяват ранните суицидни мисли и поведение при малките деца, е публикувано в JAACAP Open. Резултатите от него показват, че 34% от децата съобщават за пасивни суицидни идеи (мисли за смърт), а 33% – за активни (специфичен план за отнемане на живота).

Според Милър тези данни очертават необходимостта възрастните, които полагат грижи за децата, както и специалистите, да бъдат наблюдателни и да следят внимателно за признаци за суицидни мисли при децата.

Редица проучвания показват, че прилагането на подходящо лечение навреме и ранното оказване на подкрепа дават по-добри резултати, отколкото, ако специализираната грижа започне на по-късен етап, когато признаците за психични проблеми вече са ясно изразени.

"Надяваме се, че тези открития, заедно с нашите текущи изследвания, ще ни помогнат да разработим още по-ефективни начини за оценка на суицидните мисли и поведение при деца в предучилищна и училищна възраст", добавя специалистът.

Какви са резултатите от проучването

В проучването участват 98 деца от 5- до 10-годишна възраст и хората, които се грижат за тях.

Учените оценяват вероятността от поява на суицидни мисли и поведение, както и безопасността на изследването за участниците. Децата са избирани предвид потенциалното им излагане на комплицирани ситуации, като насилие и малтретиране. Екипът цели да установи дали децата могат да разбират и да отговарят на въпроси по тези сериозни теми, как се чувстват родителите и хората, които се грижат за децата, по отношение на процеса и дали подобни въпроси могат да доведат до някакви вредни последици за участниците.

С помощта на специалисти, учените задават на децата и на възрастните въпроси, свързани със самонараняване, като използват подходящи за възрастта на участниците въпросници.

Въпреки че подходът със задаване на въпроси като "Мислили ли сте за смъртта?" или "Мислили ли сте да се самоубиете?" се използва при по-големи деца, Милър и колегите му проверяват дали по-малките ги разбират и дали са в състояние да отговорят на тях. Освен това учените са поискали информация за поява на суицидни мисли, за планове или опити за самоубийство при децата, като попитали както самите деца, така и хората, които се грижат за тях.

Заключенията са, че 34% от децата съобщават за пасивни суицидни мисли, като 31% от възрастните, които се грижат за тях, са забелязали такива. За активни мисли за самоубийство признават 33% от децата, 14% от възрастните съобщават за такива у децата. Когато отговарят на въпроси, свързани със самоубийство, 5% от децата казват, че са правили план да сложат край на живота си, като едно дете съобщава, че вече е опитало да се самоубие.

Участниците в проучването са наблюдавани в продължение на седмица, като не са установени вредни ефекти от изследването върху тях. Въпреки че няколко деца са изразили краткотрайно любопитство или леки промени в поведението след изследването, няма доказателства за траен дистрес. Дори някои от възрастните са забелязали известни подобрения в настроението на детето, за което се грижат. Като цяло, резултатите сочат, че въпросите за смъртта и самоубийството са приемливи за повечето от възрастните, включени в изследването, въпреки че някои чувстват неудобство, когато се обсъждат тези теми.

Милър съветва родителите да разговарят с децата си, да ги попитат дали някога са мислили за самонараняване. Ако е имало такива мисли, те не бива да бъдат пренебрегвани и децата не трябва да бъдат оставяни да се справят сами с тях. Родителите не трябва да осъждат децата, нека ги уверят, че възрастните могат да им помогнат за преодоляване на проблема.

Ако се наблюдават промени в настроението и/или в поведението на детето, се препоръчва консултация със специалист по психично здраве.