Ранното разпознаване на суицидни мисли при децата намалява риска от самоубийство

Акценти

Изследователи провеждат проучване, с което се опитват да разберат как се появяват суицидни мисли и поведение при деца под 10-годишна възраст. Те откриват, че в колкото по-ранна възраст се забележат признаците, толкова по-добре могат да се предотвратят подобни опити и по-лесно могат да се лекуват в юношеските години.

Ранното реагиране на проблемите предотвратява самоубийство

Идеята дете да мисли или да предприема действия да се самоубие е невъобразима. И все пак по последни данни значителен брой деца сериозно обмислят или ще се опитат да сложат край на живота си, дори на крехката възраст от 5 години. За Адам Брайънт Милър, доцент в катедрата по психиатрия и изследовател в Медицинския факултет на Университета на Северна Каролина, тази статистика е дълбоко тревожна. Той вярва, че е от огромно значение да се разпознават предупредителните знаци по-рано и е поставил това във фокуса на своите изследвания.

Адам Милър е научил от професионалния си опит, че изчакването проблемите с психичното здраве да се проявят в тийнейджърските години, може да доведе до ситуации, в които те да са по-трудни за лечение. Затова смята, че обръщането на внимание на по-ранното развитие на детето, преди симптомите да се проявят напълно, дава по-голям шанс за помощ и за предотвратяване на самоубийство.

Милър и колегите му публикуват своето проучване в JAACAP Open, в което се опитват да разберат как се появяват ранните суицидни мисли и поведение при малките деца. Техните открития показват, че 34% от децата съобщават за пасивни суицидни идеи (мисли за смърт), а 33% - за активни (специфичен план за отнемане на живота). Според Милър тези данни показват нуждата лицата, полагащи грижи за малките момчета и момичета, и лекарите да бъдат много наблюдателни и внимателни за възможността децата да изпитват мисли за самоубийство. Утешителното е, че много проучвания сочат, че ранната интервенция при проблеми с психичното здраве е по-ефективна от чакането до по-късно. "Надяваме се, че тези открития, заедно с нашите текущи изследвания, ще ни помогнат да разработим още по-ефективни начини за оценка на суицидните мисли и поведение при деца в предучилищна и училищна възраст", добавя специалистът.

Какви са резултатите от проучването

В проучването участват 98 деца от 5- до 10-годишна възраст заедно с хората, които се грижат за тях. Изследователите наблюдавали и оценявали осъществимостта и приемливостта на суицидни мисли и поведение, както и дали самото изследване е безопасно за участниците. Малките момчета и момичета са избирани въз основа на потенциалното им излагане на комплицирани ситуации, като насилие и малтретиране. Екипът е целял да види дали децата могат да разбират и да отговарят на въпроси по тези сериозни теми, как се чувстват родителите и хората, грижещи се за тях, по отношение на процеса и дали подобни въпроси могат да окажат някаква вреда след това.

Заключенията на изследователския екип са, че 31% от полагащите грижи и 34% от децата съобщават за наличието на пасивни суицидни мисли. По отношение на активните мисли за самоубийство - за такива съобщават 14% от полагащите грижи и 33% от малките участници. Когато отговарят на въпроси, свързани с планиране и опити за отнемане на живота, 5% от децата казват, че са правили план за самоубийство, като едно дете съобщава и за направен от него опит. След едноседмичното проследяване не са установени никакви вредни ефекти за участниците.

С помощта на подходящи за възрастта въпросници и на специалисти изследователите питали малките момчета и момичета и грижещите се за тях хора за мисли и поведения, свързани със самонараняване. Въпреки че въпроси като "Мислили ли сте за смъртта?" или "Мислили ли сте да се самоубиете?" се използват при по-големи деца, Милър и колегите му искали да проверят дали по-малките ги разбират и дали са в състояние да отговорят на тях. От екипа се интересували и от преживяванията на детето през целия му живот, които имат връзка със суицидни мисли, планове, опити и други самонараняващи се поведения.

Милър посочва, че този начин на задаване на въпроси не е навредил. Въпреки че няколко деца са изразили краткотрайно любопитство или леки промени в поведението след изследването, няма доказателства за траен дистрес или повишен риск. В същото време някои от родителите и хората, които се грижат за децата, са забелязали леки подобрения в тяхното настроение. Като цяло, резултатите сочат, че въпросите за смъртта и самоубийството са горе-долу приемливи за повечето от възрастните, придружаващи децата, въпреки че някои чувстват неудобство, когато се обсъждат тези теми.

Как да постъпват родителите в такива ситуации

"Все още сме в ранните етапи на тази работа, но бих насърчил родителите, които може да имат притеснения, да попитат децата си дали някога са имали подобни страшни мисли. Това е важно, защото показва, че полагащият грижи е отворен да приеме тези мисли сериозно. Ако ги игнорираме или се преструваме, че не съществуват, децата са оставени да се справят сами с тях. Трябва да подхождаме към тези разговори без осъждане и да уверим децата, че възрастните в живота им могат да помогнат", казва Милър.

Ако родителите забелязват необичайно поведение или настроение у детето си, препоръката е да се консултират с медицински или психично-здравен специалист. Педиатърът също е добро начало, тъй като той може да насочи и да помогне за свързването на семейството с подходящите контакти за помощ.

Резултатите показват, че ранната оценка на мисли, свързани със самонараняване, и суицидно поведение може да бъде направена безопасно и да помогне за установяването на деца, които имат нужда от подкрепа. Затова е необходимо да има и повече изследвания, за да се разберат и идентифицират тези поведения още в техния зародиш, особено при малолетни и непълнолетни, намиращи се в сложни ситуации.