Как интерфероните влияят на имунния отговор на ваксините

Екип от Центъра по ваксинология на Женевския университет (UNIGE) и Университетските болници в Женева (HUG) установява, че вродената имунната система на някои хора е по-чувствителна и реагира по-лесно преди ваксинацията, а процесът се характеризира с повишен отговор към интерферона, протеин, който присъства естествено в организма. И колкото по-силен е отговорът, толкова по-голям е рискът от появата на преходни странични ефекти след поставянето на ваксината. Учените търсят за пореден път отговор на въпроса какво определя кой получава странични ефекти и кой не. Проучването им показва, че откриват фактори в човешката имунна система, които правят страничните ефекти от ваксината по-вероятни.

Реакциите след ваксинация

При някои хора реакциите, които възникват след поставянето на ваксина, са неприятни, но най-често са леки и временни. Резултат са от това, че ваксината активира имунната система, а това е нужно, за да се научни тялото да разпознава антигените (молекулите, характерни за вируса, който присъства във ваксината). По този начин тялото се подготвя по-добре да борбата с бъдещата инфекция.

Подобно активиране на имунната система може да провокира локално възпаление на мястото, където е поставена инжекцията и то да се зачерви и подуе. Може да доведе и до по-общи симптоми като треска или умора. Всичко това обаче е различно при всеки човек и на практика варира от липса на каквато и да е реакция до изразени грипоподбни симптоми.

„Например, ако знаем, че възрастните хора са по-малко склонни да реагират на ваксинация заради възрастово променената имунна система или че приложената доза влияе върху интензивността на страничните ефекти, то биологичните механизми, които обясняват тези разлики, не са изяснени до момента“, обяснява проф. Арно Дидильоран от Центъра по ваксинология и Катедрата по патология и имунология на Медицинския факултет на Женевския университет.

Специалистът е категоричен, че колкото повече човек притежава естествено активна система за интерферонов отговор, толкова по-вероятно е реакциите към ваксините да бъдат значителни.

Ролята на човешкия имунен капитал

Екипът на проф. Дидильоран е убеден в значимостта на научната си работа. Защото, една от важните причини да се разбере добре този процес, е, че много често именно възможните странични реакции са причина хората да се колебаят или изобщо да не искат да се ваксинират.

Изследователите започват проучването си през 2021 г. и се фокусират върху иРНК ваксините срещу COVID-19.
В изследването участват 51 доброволци, които са напълно здрави и са ваксинирани с две от ваксините срещу COVID-19 – Spikevax на Moderna и Cominarty на Pfizer/BioNTech.

Екипът наблюдава участниците в продължение на седем дни след поставянето на всяка доза, а задачата им е да забележат евентуалните реакции към ваксината. Няма големи изненади, а изследователите установяват обичайните реакции, които най-често включват болка на мястото, където е поставена инжекцията, треска, болка в мускулите и умора. По-чести са реакциите след втората доза на ваксината.

„Наблюдението ни позволи да очертаем ключовата роля на свързаната с интерферона антивируса защитна система за променливостта на изразяване на страничните ефекти. Всички ние притежаваме тази молекула в телата си, но в различни количества. Вродената имунна система ни позволява да се защитаваме срещу вирусни инфекции. А колкото по-естествено активна е системата за интерферонов отговор на даден индивид, толкова по-значителни са реакциите му към ваксините“, обяснява доц. Наташа Маделон, която е и първият автор на проучването.

Всъщност, интерферонът се освобождава от клетките, когато те са заразени с вирус. Прави го, за да предупреди съседите си и да ги подготви да се защитят.

„По причина, която все още не разбираме напълно, но която би могла да е свързана с генетични фактори, специфичен микробиом или предишен възпалителен процес, някои хора имат по-силен имунен подпис, свързан с интерферон, преди да получат ваксината, а това изглежда, че влияе върху това, колко силно реагират на ваксинацията“, допълва проф. Дидильоран.

Учени извършват и множество експерименти с мишки. Така се очертава още един интересен механизъм, който може да обясни защо реакциите към ваксината се появяват по-често след втората доза и който те обясняват подробно в статията с резултатите, публикувана в списанието Science Translational Medicine.

След първата ваксинация тялото произвежда антитела и Т-лимфоцити, които имат способността да разпознаят ваксиналния антиген. По време на поставянето на следващата доза този придобит имунитет допринася за бързото усилване на активирането на определени вродени имунни клетки. И по-специално на моноцитите, които са вид бели кръвни телца.

След това те реагират по-интензивно и привличат повече възпалителни клетки към мястото на инжектиране, а всичко това води до възпаление, което се проявява като зачервяване и болкаКакто поясняват авторите основната цел на ваксината е да подтикне имунната система да изгради специфична защита срещу вирус.

За постигането на тази цел повечето от ваксините съдържат ключова съставка, така наречения антиген. Може да е цяла вирусна частица, но може да са и само фрагменти от протеин и това изплаща предупреждение на имунната система да внимава за истинския вирус.

При иРНК ваксините процесът е по-сложен, тъй като вместо антиген, ваксините съдържат план, който позволява на клетките да произвеждат свои собствени антигени.Фактът, че ваксините насърчават този адаптивен имунен отговор, означава, че по-силна реакция и по-силни странични ефекти са по-вероятни след поставянето на втора доза. За да установят със сигурност дали този механизъм е фактор, учените трябва го потвърдят и при проучванията при хора.

• ПОЛЕЗНИ ЛИНКОВЕ

  • За ваксините и притесненията на хората
  • За ваксините и доверието в науката
  • Най-често задаваните въпроси за ваксините

  Изводите

  Постигнатото от екипа на проф. Арно Дидильоран и Наташа Маделон открива нови пътища за изследванията на ваксините. Изследователите предполагат, че е възможно много по-добре да бъдат разграничени механизмите, нужни за установяването на добър имунен отговор от тези, които са отговорни за симптомите, наблюдавани след ваксинация. Затова и учените се стремят да определят дали същите тези механизми действат и при други видове ваксини.

  

  Научната им работа ще допринесе за разработването на ваксини, които са както по-добре поносими, така и са по-ефективни. Много е важно и още нещо, свързано с липсата на симптоми след поставянето на ваксината и идеята, че това е, защото тя не работи.

  „Слабата реакция или дори липсата на симптоми след ваксинация в никакъв случай не означава, че ваксината е неефективна. Следователно само интензивността на страничните ефекти не е показател за ефективността на ваксината“, категоричен е проф. Арно Дидильоран.