Четири фактора, които увеличават риска от заразяване с коронавирус при ваксинирани хора

Две седмици след поставяне на втората доза ваксина срещу COVID-19 защитата е най-висока. В този момент се водим напълно ваксинирани. Ако обаче се разболеем от COVID-19 след завършване на имунизационния цикъл, тогава става въпрос за пробивна инфекция. Най-общо казано, пробивните инфекции са подобни на обикновените инфекции с коронавирус при неваксинирани хора – но има някои разлики. Ето за какво да внимавате, ако сте получили две дози ваксина.

Според проучване на признаците на COVID-19 петте най-чести симптома на пробивна инфекция са главоболие, хрема, кихане, възпалено гърло и загуба на обоняние. Някои от тях съвпадат с обичайните симптоми при неваксинирани хора – главоболие, възпалено гърло и хрема.

Другите два признака, които се срещат най-често при лицата, които не са ваксинирани, са висока температура и упорита кашлица. Тези два „класически“ симптома на COVID-19 са много по-рядко срещани при лицата със завършен имунизационен цикъл. Скорошно проучване установява, че при хората с пробивни инфекции вероятността от треска е с 58% по-ниска в сравнение с неваксинираните.

Рискът от хоспитализация при ваксинираните хора, инфектирани с коронавирус, е значително по-нисък. Също така е възможно да имат по-малко симптоми през началните етапи на заболяването и е по-малко вероятно да развият продължителен COVID-19.

Причините, поради които заболяването е по-леко при ваксинираните хора, може да се дължат на факта, че ваксините, дори и да не успеят да блокират инфекцията, намаляват вирусните частици в организма. Това твърдение обаче все още предстои да бъде потвърдено.

Кои фактори повишават риска от пробивна инфекция?

Изследвания в Обединеното кралство установяват, че 0,2% от населението – или един човек на всеки 500 – се заразява с коронавирус, след като е напълно ваксиниран. Но не всички са изложени на еднакъв риск. Изглежда, че четири фактора оказват влияние върху защитата срещу COVID-19 след ваксинация.

1. Тип ваксина

Първият фактор е конкретният тип ваксина, който човек е получил, и относителното намаляване на риска, което предлага всеки отделен препарат. Относителното намаляване на риска е мярка за това доколко една ваксина намалява вероятността от COVID-19 при ваксинирани лица в сравнение с неваксинирани.

Клиничните изпитвания установяват, че ваксината на „Moderna“ намалява риска от симптоматичен COVID-19 с 94%, а препаратът на „Pfizer“ с 95%. Ваксините на „Johnson & Johnson“ и „AstraZeneca“ са по-малко ефективни, понижавайки този риск съответно с 66% и 70% (въпреки че защитата, предлагана от препарата на „AstraZeneca“, изглежда нараства до 81%, ако интервалът между двете дози е по-дълъг).

2. Време след ваксинация

Споменатите цифри не представят пълната картина. Става все по-очевидно, че времето след ваксинацията също е важно и е една от причините, поради които дебатът относно поставянето бустерни дози се засилва.

Ранните изследвания, които все още са в препринт (предварително научно издание), предполагат, че защитата на ваксината на „Pfizer“ намалява постепенно през шестте месеца след ваксинацията. Друга предпубликация от Израел също допуска, че това твърдение е вярно. Твърде рано е обаче да се знае със сигурност какво се случва с ефективността на ваксината с двудозов режим след половин година, но е вероятно тя да намалее допълнително.

3. Вирусни варианти

Друг важен фактор е вариантът на вируса, с който се сблъсква човек. Горепосочената ефективност на различните ваксини е изчислена до голяма степен чрез тестването им върху оригиналния вариант на коронавирус.

Когато става дума за варианта „Алфа“, данните на „Public Health England“ показват, че две дози от ваксината на „Pfizer“ намаляват риска от симптоматично протичане на COVID-19 с 93%. Срещу варианта „Делта“ защитата пада още повече – 88%. Ефективността на ваксината на „AstraZeneca“ също се влияе от различните варианти на вируса.

Проучването на признаците на COVID-19 подкрепя гореспоменатата информация. Данните от изследването показват, че в рамките на две до четири седмици след получаване на втората доза от ваксината на „Pfizer“, рискът от симптоматично протичане на COVID-19 е с 87% по-малък при среща с варианта „Делта“. След четири до пет месеца тази цифра спада до 77%.

4. Имунна система

Важно е да се знае, че горните цифри се отнасят до средното понижаване на риска сред населението. Собственият риск зависи от нивата на имунитет и други специфични за човека фактори, като например до каква степен дадено лице е изложено на вируса.

Способността на имунната система обикновено намалява с възрастта. Дългосрочните медицински състояния също могат да нарушат отговора към ваксините. Поради това възрастните хора и лицата с компрометирана имунна система е вероятно да имат по-ниски нива на защитата срещу COVID-19, индуцирана от ваксините.

Важно е да се отбележи, че представителите на най-уязвимите групи са сред първите ваксинирани срещу коронавирус, което означава, че при тях рискът от инфекция поради намаляване на защитата е по-висок.

Трябва ли да се притесняваме?

Ваксините все още значително намаляват шансовете от заразяване с коронавирус. Също така в още по-голяма степен предпазват от хоспитализация и смърт.

Това обаче е свързано с появата на пробивни инфекции. Притеснението в случая е, че техният брой може да се увеличи, ако защитата от ваксините, както се предполага, спадне с течение на времето. Във връзка с това правителството на Обединеното кралство планира поставянето на бустерни дози на най-уязвимите, като в същото време обмисля по-широкото им прилагане. Други държави, включително Франция и Германия, вече планират да предложат бустери на групи, за които се смята, че са изложени на по-висок риск от COVID-19.

Дори и да бъдат въведени бустерните дози, това не трябва да навежда на мисълта, че ваксините не са ефективни. В момента обаче от съществено значение е държавите са насърчават ваксинацията на всички хора, отговарящи на условията, които все още не са ваксинирани.