„Пробивна“ инфекция или възможността от заразяване с коронавирус след ваксинация

Разработването на няколко ваксини срещу COVID-19 за по-малко от година даде надежда за излизане от пандемията. Това позволи фокусът да се измести към осигуряването на ваксини възможно най-бързо по целия свят. Въпреки това е малко вероятно някой от препаратите да предотврати напълно разпространението на вируса. Съществува малък риск при част от хората, ваксинирани срещу COVID-19, да се наблюдава „пробивна“ инфекция – заразяване въпреки получената ваксина, което е напълно очаквано.

Нито една ваксина не е 100% ефективна

Важно е да се осъзнае ефикасността на ваксините. Нито един препарат не предлага пълна защита на всеки имунизиран. Ваксината срещу морбили е с висока ефективност при предотвратяване на инфекция, което почти ограничава разпространението на вируса в някои страни. Въпреки това има съобщения за случаи на заразата дори при високи нива на имунизация на населението. Инфекции се регистрират не само при неваксинираните, но и при ваксинираните.

Ваксината срещу сезонен грип предлага защита от циркулиращите вируси. Проблемът тук е, че те варират, което означава, че част от ваксинираните хора могат да се разболеят, но да изкарат вируса по-леко.

Това е възможно, защото различните рамена на имунния отговор осигуряват различни защитни сили чрез производството на антитела (Y-образни протеини, които се свързват с вирусите и ги неутрализират) и Т-клетки, които намират и унищожават заразените клетки. Те са изключително важни за намаляване тежестта на заболяването.

За SARS-CoV-2 има анекдотични доказателства за „пробивни“ инфекции, но все още са малко научните публикации по въпроса. Доклад, публикуван в списание „New England Journal of Medicine“, описва два случая на COVID-19 след ваксинация, като и при двата е наблюдавана появата на леки симптоми, които отзвучават в рамките на една седмица. Проучване на Станфордския университет, което предстои да бъде прегледано от други учени, пък описва 189 случая на коронавирусна инфекция при проследени 22 729 здравни работници, като някои от тях се приписват на частичната ваксинация.

„Пробивна“ инфекция

Има две възможни обяснения за случаите на „пробивни“ инфекции.

Имунен отговор

Имунният отговор варира от човек на човек, като тази променливост подпомага реакцията на организма срещу множество микроби. Но ефективността на имунния отговор също е променлива, което може да се дължи на няколко неща, включително влошено здраве, прием на лекарства и възраст.

Имунната система при по-възрастните хора не реагира по същия начин на нови антигени и ваксини, както при по-младите. Концентрацията на неутрализиращи антитела, които блокират навлизането на вируса в клетките и неговата репликация, може да е различна при различните възрастови групи. При някои по-възрастни хора, получили двете дози от ваксините срещу COVID-19, изобщо не се произвеждат неутрализиращи антитела.

Вирусни варианти

Наличието на различни варианти на коронавируса, които успяват да избегнат имунната система дори при ваксинирани хора, също е причина за случаите на „пробивна“ инфекция. Мутирането и появата на нови варианти на РНК вирусите е очаквана. Новите мутации могат да бъдат слабо неутрализирани от имунната система, тъй като те могат да променят основните части на вируса, които се разпознават от антителата и Т-клетките.

Смята се, че новият вариант на SARS-CoV-2 (B16172), идентифициран в Индия, е по-заразен, което е повод за безпокойство. Въпреки липсата на научни изследвания има много съобщения за „пробивни“ инфекции, като в повечето случаи за причинител е спряган вариантът B16172, въпреки че все още няма категорични доказателства.

Докато масовата ваксинация остава единственият инструмент за борба с пандемията от COVID-19, все повече доказателства разкриват, че е малко вероятно ваксините да предотвратят всички инфекции. Хората, които се заразят с вируса след ваксинация, вероятно ще я изкарат по-леко, което означава, че рискът от „пробивни“ инфекции не трябва да възпира процеса на ваксинация с одобрените към момента препарати.

Допълнително проучване на причините за „пробивни“ инфекции може да помогне на учените да прецизират ваксините срещу COVID-19 или графика на бустерните дози.