Фатални грешки на управляващите във ваксинационната политика срещу COVID-19

Европейският комитет за социални права (ЕКСП) установява, че България е нарушила Европейската социална харта с ваксинационния план срещу COVID-19. При прилагането на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 е налице дискриминация на възрастните и хората с хронични заболявания. Решението е от края на юли 2025 г. и е по дело, което е заведено от коалиция от организации през 2021 г.

Фаталните грешки във ваксинационната политика на кабинета „Борисов“

Европейският комитет за социални права открива две сериозни нарушения. Екипът установява, че в Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 българското правителство поставя възрастните и хората с хронични заболявания във фаза IV на ваксинационния план. Това означава, че представителите на тези особено уязвими групи ще бъдат ваксинирани едва след работещите в министерствата, банковите чиновници, журналистите и хората от транспортния и комуникационния сектор.

Решението със сигурност може да бъде определено не само като дискриминационно, но и като фатално. Възрастните и страдащите от множество хронични заболявания са сред най-уязвимите. Забавянето на ваксинирането им в периода януари – февруари 2021 г. е причина за много високата смъртност сред тях.

„Правителството не е предоставило никакво съществено обяснение и оправдание за своето решение да не приоритизира достъпа до ваксини на възрастните и хората с хронични заболявания“, отбелязва Комитетът.

Защо точно тези уязвими групи ще бъдат ваксинирани по време на четвъртата фаза е въпрос, на който няма обоснован отговор от страна на управляващите.

„Правителството отхвърля твърденията на организацията – жалбоподател, като смята, че те не съответстват на фактическата ситуация, преобладаваща в България.“

Според ЕКСП обаче тези действия са несъвместими със задълженията на правителството по вропейската социална харта и показват явен пропуск. Високите нива на смъртност сред тези рупи показват, че има сериозен недостатък в прилагането на ефективни превантивни мерки.

През януари 2021 г. Комитетът по биоетика излиза с позиция, в която подчертава колко е важно осигуряването на равен достъп на всички до ваксини, но и насочва вниманието към приоритизирането на хората с тежки заболявания и възрастните, което е начин да се защити правото на живот и на здраве. „Тъй като сме изправени пред недостиг на ваксини, трябва да се даде приоритет на особено уязвимите групи да имат достъп, а основната цел е смъртните случаи да бъдат ограничени до минимум“, пишат от Комитета по биоетика.

Месец по-късно през февруари 2021 г. комисарят по правата на човека заявява: „По време на пандемия държавите трябва да бъдат особено внимателни към въздействието, което техните избори ще окажат върху групи с повишена уязвимост и семействата им, които поемат огромна тежест в случай на институционални недостатъци.“

Припомня и данни, според които над 95% от смъртните случаи от COVID-19 в европейския район на Световната здравна организация са сред хора над 60 години.

И ако Европейският комитет за социалните права излиза с окончателно решение за фаталните грешки на управляващите четири години по-късно, у нас още през 2021 г. лекари и здравни експерти поставиха въпроса. В интервю за „Фрамар“ известният пулмолог проф. Коста Костов заяви, че ваксинационната кампания е хаотична, противоречива и излязла извън контрол. „Освен това ваксинационният план не е емпатичен и с отношение към най-уязвимите групи – възрастни и хора с придружаващи болести. Това предопредели и хода на епидемията, която засяга най-тежко именно тези групи“, категоричен беше проф. Костов, който коментира още и информационната кампания за ваксинация. Според него няма как да бъде осъществена смислена кампания, когато няма визия, план, екип, подготовка, но и добра организация, доверие и екип от професионалисти, който да я реализира.

Именно информационната кампания е второто сериозно нарушение, констатират от Комитета.

„България не е успяла да приеме достатъчно всеобхватна комуникационна стратегия и не е отделила нужните средства за финансиране на кампания за популяризиране на ваксинацията. Дори новият министър на здравеопазването, избран през декември 2021 г. (проф. Асена Сербезова), признава провалите на правителството в организирането на информационна кампания.“

Отговорите, които правителството дава на ЕКСП, не съдържат нито обяснение, нито признание за неспособността да бъдат преодолени пропуските в комуникацията и финансирането на ефективна ваксинационна кампания. „Комитетът намира, че този постоянен пропуск не само е възпрепятствал разпространението на ключова здравна информация, но и е допринесъл за общественото колебание към ваксинирането, което потенциално е повлияло на здравните резултати на нацията“, посочват в решението членовете на ЕКСП.

Комитетът установява както общо нарушение на правото на опазване на здравето по чл. 11 от Хартата, така и дискриминация по отношение възрастните и хората с хронични заболявания. Налице е дискриминация, защото очевидно липсва адекватно определяне на приоритетите в плана.

Обявените от кабинета „Борисов“ зелени коридори също представляват дискриминационна мярка, защото: „Условията, осигурени в тези зелени коридори, са били неадекватни за възрастните и за хронично болните, които често е трябвало да чакат дълги часове на опашка особено в суровите зимни условия и без подходящи места за сядане. Тази ситуация ги е изложила на допълнителни здравословни рискове и дискомфорт, което в крайна сметка ги е обезкуражавало да се ваксинират.“

Решението на Европейският комитет за социална политика е окончателно. Ще бъде изпратено на Комитета на министрите на Съвета на Европа, а той трябва да подготви препоръки към България.

Делото

Институтът за политики на Отворено общество (OSEPI) заведе дело срещу България. Жалбата е под № 204 от 2022 г. и е подадена като част от проект, който изпълняват Българския хелзинкски комитет (БХК) в партньорство с Българската общност за либерална демокрация (БОЛД). Основата цел на проекта е да се застъпи за правата на гражданите по време на пандемията от COVID-19.

Жалбата пред ЕКСП е свързана с нарушения на чл. 11 (право на опазване на здравето) и чл. Е (недопускане на дискриминация) във връзка с чл. 11 от ревизираната Европейска социална арта на Съвета на Европа, която България подписва и ратифицира през 2000 г.
OSEPI завежда делото през 2021г. Едновременно с него върви и национално производство. То е по дело, заведено от БХК за Националния ваксинационен план. Делото все още не е завършило.

За отминалата пандемия, управлението й и поуките

COVID-19 провокира безпрецедентна световна здравна криза. Пандемията претовари здравните системи по невиждан дотогава начин и отне живота на стотици хиляди. Светът се изправи пред криза, която се развиваше пред очите на всички със скоростта на светлината и нанасяше поражения – физически, психически, икономически. Всичко това изправи правителствата пред огромни трудности. В подобна ситуация от огромно значение е кой управлява кризата. У нас, за съжаление, тя не се управляваше. Напрежението, противоречивите действия и решения, неясното говорене, премълчаването, липсата на ясна визия как да се действа така, че хората да бъдат защитени, а не стресирани, притискани и командвани, доведе до хаос с тежки последици. България е на второ място по смъртност от COVID-19. И това е пряк резултат от невъзможността на властта да се справи с кризата.

 Бързото разработване и появата на ваксините бяха спасителният пояс. Вместо да го използва по възможно най-рационалния начин в името на живота, властта се провали. Първо защото не помисли за най-уязвимите, а след това, защото с действията и бездействията си накара хората да се съмняват. Всъщност страхът и съмнението, а най-вече това, че обществото не вярваше на управляващите, доведоха до смъртта на хиляди. За съжаление никой не пое отговорност. Още по-малко се поучи от пробойните в здравната система, които пандемията извади наяве.

И сега, няколко години след края на кошмара COVID-19, голяма част от обществото продължава да изпитва противоречиви чувства към ваксините, продължава да се доверява по-често на безумни теории, но не и на научни доказателства. Прави го, защото изначално не вярва на управляващите и ги подозира в постоянна лъжа. А управляващите от своя страна съвсем не се вълнуват вярва ли им или не народът, защото в противен случай щяха честно да си признаят грешките, да предложат истината и върнат доверието в институциите.