Проф. Коста Костов: Когато се отдалечаваш от медицината, попадаш на корабокрушенския сал на популизма!

Той е един от безспорните авторитети в областта на белодробните болести. Пулмолог, но и специалист по вътрешни болести и военно-полева терапия. Специализирал в Швейцария и Германия, член на множество професионални асоциации, сред които Европейската респираторна асоциация и Американската асоциация на гръдните лекари. Председател е фондацията за респираторна медицина „INSPIRO“ и на Медицинския експертен съвет към МС по време на пандемията от COVID-19. Едновременно с това е член и на Съюза на българските писатели и е главен редактор на медицинското списание „INSPIRO“. Професионалист от класа, естет, фин талкувател и познавач на литературата, ярък публицист, но и мъж на честта, който изразява свободно мнението си и го защитава аргументирано, безкомпромисен към глупостта, безхаберието и безчестието. Той е проф. Коста Костов. С него разговаряме за COVID-19, многобройните му проявления и пораженията, които нанася на човешкото здраве и на обществото. Хаосът в управлението на епидемичната обстановка се дължи на липсата на достатъчно мъжество и професионално достойнство в ръководството и членовете на НОЩ, категоричен е той и смята, че е крайно време щабът да подаде оставка. Мерките у нас са хаотични, а пропуските са над допустимото, казва още проф. Костов, който е убеден, че без реформи в здравната система страната ни няма да бъде в състояние да се справи с която и да е здравна криза в бъдеще.

Проф. Костов, оправдано ли беше решението на НОЩ за разхлабване на мерките, предприето в момент, когато се отчита както висок ръст на заболелите, така и голям брой на настанените в болници и в интензивни отделения?

Няколко пъти вече се налага да отговарям на подобен въпрос и като лекар, ангажиран в опазването здравето на отделния пациент и загрижен за здравето на обществото, отговорът ми е категорично „не“. С това решение членовете на НОЩ показаха, че се поддават на политически популизъм, а не вземат, обосновани от реалната обстановка решения. Когато се отдалечаваш от медицината, попадаш на корабокрушенския сал на популизма. Това е като прилагане на разхлабително на болен с дизентерия. Отговорността за подобно необмислено решение е преди всичко на НОЩ, защото нито един от членовете му не се оказа на висотата на професионалното достойнство, за да се възпротиви така категорично, че да бъде чут от обществото. Хаосът в управлението на епидемичната обстановка дойде именно поради липсата на достатъчно мъжество и професионално достойнство в членовете и ръководството на НОЩ, да се противопостави на подобно решение, което изложи хиляди българи на излишен риск. Безотказното изпълняване на необосновани разпореждания показва недостиг на професионални добродетели. Мисля, че е крайно време НОЩ да подаде оставка, а Мутафчийски да понесе лична отговорност за необоснованите решения и създадения обществен риск.

Колко голям е натискът върху системата и ще издържи ли тя?

Натискът е огромен и не се споделя откровено с обществото. Болниците са пълни, интензивните сектори също, колегите изнемогват. Версията за достатъчно свободни легла и безгранична разтегливост на болниците и кадровия потенциал са опит да се прикрие реалната обстановка. Това беше предизборно говорене с политическа цел. Джордж Оруел казваше, че „целта на политическото говорене е да придава истинност на лъжите, порядъчност на убийствата и солидност на празните приказки”. Имам повишена чувствителност към подобно говорене с удобно изнесени към властта задни части.

Според Вас ще продължава ли да се увеличават вариантите на SARS-CoV-2 и как това ще се отрази върху заболеваемостта?

Да, около нас съблазнително ще продължат своя арогантен танц нови варианти на вируса, защото му отстъпихме залата за танци, а музиката я поръчва той. Затова ще ни учи да танцуваме. Не можем да спрем зловещия му танц с бавното нарастване на колективния имунитет. Някои експерти твърдят, че необходимият колективен имунитет е 70%, но новите варианти поставят нови изисквания към имунитета и не съм сигурен, че този процент на популационен имунитет ще е достатъчен. Той и така е твърде висока летва, особено за нас, българите, които кретаме с ваксинационния план на европейската опашка по всички показатели на епидемията.

Какво казва науката за новите варианти?

Те са по-контагиозни, т.е. притежават около 40% - 50% по-голям потенциал да се разпространяват сред популацията, и са поне 30% по-вирулентни, което означава с по-висок потенциал да предизвикат болест. Прави впечатление тенденцията към по-ниска възраст на боледуващите в България, което според мен се дължи на нарасналата мобилност на по-младите и по-лекомисленото отношение на тази възрастова група към необходимостта от спазване на противоепидемичните мерки. Съществена причина е и по-високата патогенност на новия вариант В.1.1.7, наречен „британски“, който поради по-високата си агресивност, слиза по-надолу във възрастовата скала и боледуват повече млади хора.

Засега ваксините се представят сравнително добре пред „британския“ вариант на вируса и макар да допускат нови заразявания, ако се случат достатъчно време след втората доза на ваксината (след 15 дни), не протичат тежко и застрашаващо живота.

Някои ваксини имат занижена ефикасност в популация, засегната от южноафриканския вариант В.1.351 (mRNK ваксините, векторната ваксина на “Janssen”), а други (AstraZeneca), дори не достигат необходимата ефикасност в популация, в която преобладава този вариант. „Бразилският“ вариант Р1 заема междинна позиция между „британския“ и „южноафриканския“ вариант, но повече данни за ефикасността на ваксините при него тепърва предстоят. Неприятен факт е появата на комбинирани мутации, съчетания от два варианта, които ще бъдат допълнително предизвикателство за придобития естествен и ваксинационен имунитет.

След повече от година пандемия как бихте определили ситуацията у нас в момента?

Тежка – за пациенти и за медици. Тежестта се подсилва от все още оскъдния терапевтичен инструментариум за справяне с вируса, наличието на достатъчно уязвимо население, потенциална мишена за вируса, бавното нарастване на колективния имунитет, недостига на ваксини, недоверието в ефекта на ваксините, лошата институционална стратегия за информиране на хората за ползата от ваксините, създаването на условия за негативизъм сред населението, което не вярва в институциите и овластените експерти, защото стана много чувствително и недоверчиво, заради многото популистки лъжи и заблуди.

Очевидно за времето от началото до днес знанията за новия вирус се увеличиха многократно. И все пак, какво още не знаете, Вие, специалистите, за COVID-19?

Нямаме лечебно средство, на което да гласуваме безрезервно доверие. Единственото антивирусно средство, прието с компромис е Ремдисивир, но той няма очакваната висока ефикасност, особено при самостоятелно приложение без кортикостероид, и ефикасността му е зависима от фазата на протичане на болестта – колкото по-рано, толкова по-добре. В късните фази лечебният ефект е силно редуциран. Не знаем и продължителността на индивидуалния имунитет след боледуване и ваксинация, не знаем колко дълго ще траят пораженията от вируса след болестта, не знаем все още достатъчно за ефикасността на ваксините при някои по-специални групи от хора – имуносупресирани, бременни, много възрастни, с придружаващи болести, деца и пр., не знаем колко дълго ще циркулират вируса и неговите варианти сред човешката популация, ще отслабне ли или ще нарасне неговата патогенност, ще изградим ли и кога популационен имунитет… Всъщност не научихме много за една година в пандемия. Това, което научихме със сигурност е, че можем да се справим с мнозинството болни, ако действаме с утвърдените от науката лечебни средства и методи, в логическа последователност и доза на приложение, без самодейни протоколи и лекарства. Това, което стана ясно за всички, че без реформа, здравната ни система няма да успее да се справи с по-тежки епидемични взривове. Много работа чака бъдещите ръководства в системата на здравеопазването. Нека помогна с една мъдрост, която често използвам в текстовете си: „Няма гаранции, че нещо ще стане по-добро, ако го променим, но няма надежда да стане по-добро, ако не го променим.“

Да насоча вниманието Ви към ваксините срещу COVID-19. Добре ли беше организирана според Вас ваксинационната кампания?

Не, разбира се, и това е всеобщото мнение. Ваксинационната кампания беше хаотична, противоречива и излезе извън контрола на военизираните подразделения и помощните тилови звена. Някога в армията се повтаряше неповторим слоган: „Не е важно какво ще направиш, а какво ще напишеш в плана“. Написаното не бе изпълнено, казаното не беше достатъчно, откровеността беше оскъдна, негативни настроения в обществото в изобилие. Всичко това породи широко разпространено недоверие в ефикасността на ваксините. Освен това, ваксинационният план не е емпатичен, с отношение към най-уязвимите групи – възрастни и с придружаващи болести. Това предопредели и хода на епидемията, която засяга най-тежко именно тези групи.

Колко сериозни поражения нанесе казусът AstraZeneca върху желанието на българите да се ваксинират?

Много тежки поражения, поради монолитното говорене за липсата на проблем. И вместо същият да бъде изяснен експертно и да се изчака спокойно решението на международните институции, разясненията бяха поднесени напористо от „експерти“, които никога не са се срещали с подобна проблематика в професионалната си дейност. Няма как обущарят да се занимава с програмиране, а програмистът да шие обувки.

Освен нежеланите реакции от ваксината на AstraZeneca какви още са причините толкова голям брой българи да не желаят да си поставят ваксина срещу COVID-19?

Нежеланите реакции не са проблем за иРНК ваксините (Пфайзер/Байонтех и Модерна) защото са предимно локални, на мястото на приложение. Системните реакции – слабост, главоболие, температура, мускулни болки – са по-редки и по-чести при по-млади хора (под 65 год.) и след втората доза. Тежките анафилактични реакции са изключително редки, около 4-10 на милион ваксинирани и са принципно противопоказание за ваксинация или същата не е препоръчителна без консултация с алерголог и специална подготовка на екипа, който извършва ваксинацията.

Проблемите са по-големи при векторната ваксина на AstraZeneca и тези проблеми са свързани с повишения брой тромбози, за които ЕМА официално се произнесе. Затова дежурните медийни експерти да престанат да убеждават в еднаквата ефикасност и безопасност на ваксините, защото много от цивилизованите страни дадоха знак, че имат друго мнение по въпроса.

Други причини за негативните настроения към ваксините е разделението и противопоставянето в обществото на „ваши“ и „наши“. Мнозина спряха да вярват на НОЩ, откъдето не винаги идваха позитивни послания, а наставническият тон създаде противодействие и недоверие. Либерално мислещите не обичат военните методи на убеждение и имат негативно отношение към заповеди и ограничения, особено, когато не са придружени с достатъчно обективна информация за налаганите мерки.

Защо у нас така и не беше осъществена смислена информационна кампания за ваксинацията, независимо от обещанието на здравния министър българите да бъдат най-добре информираните граждани в ЕС?

Мисля, че почти отговорих, но решението на този въпрос е възможно, ако има визия, план, екип, подготовка, организация, доверие и професионален екип, който да реализира това. Как да се случи такава кампания, ако условията не са налице? За подобна кампания повече се говореше, отколкото се организираше. Ваксинационната кампания беше разяснявана от травматолог, който има повърхностни познания и никаква експертиза по този въпрос. Като чуя хирург и травматолог да ми говорят за ваксини и белодробни усложнения, посягам към дистанционното.

Когато разговаряхме с Вас през юли 2020-а, Вие заявихте, че един от най-сериозните дефекти на здравната система, изведен на преден план от COVID кризата, е острият дефицит на медицински персонал. Проблемът е явен от години, а сега пролича с пълна сила и заплашва системата от срутване. Правят ли нещо управляващите, за да го решат?

Чешат се по гърба с химикала и вместо с персонал, пълнят фургони с легла. Нищоправенето представят като успешна стратегия. Болниците не са общежития и освен портиер и санитарен персонал им трябват и медици. Здравната система e пред кадрови колапс, защото в някои специалности средната възраст на специалистите е близо до пенсионната и само след няколко години ще се закриват специализирани звена и ще се търсят лекари от островите „Галапагос“.

Недостигът на медицински сестри е критичен.

Тази пандемия разкри всички дефицити в системата и отправи остро предупреждение, че ако тези дефицити не се запълнят, много скоро ще правим предаутопсионен протокол за някои специалности - пулмолози, анестезиолози и реаниматори, патолози, нефролози, инфекционисти, вирусолози, лабораторни лекари… В близко бъдеще българите ще функционират само със сърце, корем и крайници, защото няма да има лечители за другите органи и системи, определени от българската здравна система като второстепенни и ненужни.

Един от най-големите недъзи на здравната ни система е финансиране за количество, а не за качество. Не може да поставяме висока оценка на здравна система, поставяща количеството пред качеството. Резултатите се виждат в европейските класации по качествените параметри, където заемаме „челната“ последна позиция. Резултатите на тази здравна система са очевадни – най-висока детска смъртност и смъртност от сърдечно-съдови болести. Остана ни едно единствено предимство – бързият достъп до специалист, но това не подобрява здравния статус на населението.

Справят ли се управляващите с кризата в настоящия момент?

Мисля, че дадох отговор и на този въпрос и отговорът ми клони към „не“. Неуспехът беше предрешен. Не се сещам за друга държава, която да управлява епидемията с военен хирург, а главен вирусолог на националния щаб да е травматолог. Ние не сме Северна Корея. С военизирано подразделение не се ръководи либерално общество. Да погледнем епидемичните показателите на „успеха“ – брой инфектирани, починали, тестове, ваксинирани – по които сме или последни, или сред последните. При тези показатели за смъртност, ръководството на НОЩ и управляващите епидемията, трябваше да съставят ваксинационен план с преференции за най-уязвимата част от населението – възрастни над 65 години и хора с придружаващи болести.

Не може да има успех в кризата, ако не се прилагат необходимите интервенции за успешен противоепидемичен контрол, а те са: интервенции, насочени към издирване на инфектирани (тестване, проследяване на контактните, изолиране) и интервенции върху общата популация (маски и дистанция). Всеки пропуск в този комплекс, има негативен ефект върху разпространение на епидемията. В България пропуските са повече от допустимото, а мерките хаотични. Така и не се извърши проактивно тестване за откриване на безсимптомни, пресимптомни и инфектирани с оскъдна симптоматика, голяма част от които останаха неразкрити. На този негативен фон PCR тестовете са платени и скъпи.

Колко още е в състояние да издържи здравната система?

Българската здравна система е като стомашно-чревен тракт на преживно животно – пасе много и се надува до пръсване. Всички участници са се хванали в редица като в приказката „Дядо вади ряпа“. Мисля, че тази приказка на Ран Босилек е добра метафора за ефикасността на здравната ни система, която се крепи върху здравия гръб на българските лекари, медицински сестри, лаборанти и всички останали, които работят денонощно, до изнемога. Затова много млади лекари и медицински сестри напускат системата и работят в европейски страни, където зачитат достойнството и труда им.