По-силен имунен отговор от ваксини, поставени на една и съща ръка

Учени от Института за медицински изследвания Garvan и Института Kirby в Сидни, Австралия, дават отговор на въпроса, защо ако двете дози от една ваксина бъдат поставени на една и съща ръка, ефектът е много по-силен.

Изследователите установяват, че при поставянето на ваксина макрофагите (специализирани имунни клетки) се активират във вътрешността на лимфните възли, а след това насочват В-клетките така, че да реагират по-ефективно на бустерната доза, когато ваксината се прави на същата ръка. Резултатите, получени първо при мишки и потвърдени при хора, предлагат нов подход за подобряване ефекта на ваксините.

Изследването

При ваксинация в тялото се въвежда безобидна версия на патоген, така нареченият ваксинен антиген, филтрира го през лимфните възли, които от своя страна подготвят тялото за борбата с истинския патоген. Преди това изследователите установяват, че В-клетките (клетки, които помнят антигените) и имат решаващо значение за производството на антитела, които да отговорят при завръщането на инфекциите, се задържат в лимфния възел при това най-близко до мястото, където е поставена инжекцията.

С помощта на модерна интравитална образна диагностика екипът открива, че В-клетките се отправят към външния слой на локалния лимфен възел и взаимодействат с намиращите се там макрофаги.

>>>Живот без болести, предотвратими напълно чрез ваксини

Учените наблюдават, че когато бустерната доза е инжектирана на същото място, тогава подготвените макрофаги вече са в състояние на готовност. Те улавят ефективно антигена и активират В-клетките, за да произведат висококачествени антитела.

„Известно е, че макрофагите поглъщат патогени и премахват мъртвите клетки, но нашето изследване показва, че намиращите се в лимфните възли, които са най-близо до мястото на инжектирането, играят централна роля в организирането на ефективен ваксинален отговор при втората ваксинация. Затова е важно да кажем, че местоположението има значение“, казва един от авторите д-р Рама Дхени.

Първите тестове учените извършват с мишки. Следващата стъпка е да определят в каква степен резултатите, получени при изследванията, проведени с гризачите, са приложими към ваксините за хората. Така идва ред на клиничното изпитване, осъществено в Института Kirby.

В него се включват 30 доброволци. Поставят им мРНК ваксина срещу COVID-19 на Pfizer/BioNTech. Бустерната доза на 20 от доброволците е поставена на същата ръка, на която е и първата. Другите десет души биват ваксинирани на противоположната ръка.

В статията с резултатите, публикувана в списанието Cell, авторите разясняват защо се насочват към ваксината срещу COVID-19: “Респираторните патогени като SARS-CoV-2 представляват сериозно предизвикателство за успеха на ваксинацията, причината е в тяхната способност да се адаптират и да се измъкват от индуцирания от ваксината имунитет на гостоприемника. Това е сериозен проблем, защото отговорът на гостоприемника към оригиналния имуноген може да блокира бъдещи отговори и да бъде неефективен срещу тясно свързани щамове на вируса“, пишат учените.

>>>За ваксините срещу COVID-19 на Pfizer и сделката с Европейската комисия

Те уточняват още, че в проучването си те изследват клетъчните и молекулярни механизми, които допринасят за имунното отпечатване и идентифицират критична и специфична за мястото роля на субкапсуларни синусови макрофаги в субкапсуларната ниша на дрениращия лимфен възел (dLN) в регулирането на количеството и качеството на В-клетките и отговорите към антигена.

Резултатите

Резултатите показват, че хората, които биват ваксинирани на едно и също място и с двете дози, произвеждат неутрализиращи антитела срещу SARS-CoV-2 значително по-бързо. Случва се още в първата седмица след поставянето на втората доза от ваксината.

Месец след поставянето на ваксината и двете групи имат сходни нива на антитела. „Хората не бива да се притесняват, ако са ваксинирани на различно място. Изследванията ни показват, че с течение на времето разликата в защитата намалява. В същото време обаче ранната защита може да бъде от решаващо значение по време епидемия. Първите седмици от нея биха могли да окажат огромно влияние на ниво популация. Поставянето на двете дози на едно и също място ще помогне за по-бързото постигане на колективен имунитет, а това е особено важно за бързо мутиращите вируси, при които скоростта на реакцията е от съществено значение“, разяснява друг от участниците в проучването и ръководител на групата по имуногеномика на ваксините в Института Kirby д-р Мий Линг Мюние.

>>>В САЩ разрешиха бустерна доза от ваксината срещу COVID-19 на Pfizer за деца от 5 до 11 години

Антителата се оказват и по-ефективни срещу варианти като „Делта“ и „Омикрон“.

Проф. Три Фан, един от водещите автори и директор на Програмата за прецизна имунология в Института за медицински изследвания Garvan, определя работата на екипа по следния начин: „Това е фундаментално откритие за това как имунната система се организира, за да реагира по-добре на външни заплахи. Природата е създала тази брилянтна система, която ние едва сега започваме да разбираме.“ Проф. Фан е убеден, че откритото от тях ще помогне, за да бъдат подобрени бъдещите стратегии за ваксинация от една страна, а от друга: „Ако успеем да разберем как да възпроизведем или подобрим взаимодействията между В-клетките на паметта и тези макрофаги, може би ще бъдем в състояние да създадем ваксини от следващо поколение, които не изискват бустери.“