Електроконвулсивната терапия при депресия може да причини сърдечни проблеми

Акценти

Електроконвулсивната терапия за пациенти с депресия може да причини сърдечни проблеми и емоционална скованост (emotional blunting). Досега учените твърдяха, че единственият страничен ефект е загубата на краткосрочна и дългосрочна памет. Екип от Университета на Източен Лондон обаче откри още 25 възможни негативни последици, сред които сърдечносъдови нарушения, умора и емоционална скованост.

Какво представлява електроконвулсивната терапия

ЕКТ се състои в изпращането на електрически сигнали до мозъка с цел да се предизвика гърч, докато пациентът е под обща анестезия. Обикновено курсът включва 6 до 12 процедури. Всяка година във Великобритания 2500 души се подлагат на този метод за лечение на депресия, която не се повлиява от медикаменти, шизофрения, биполярно разстройство и кататония.

В изследването са включени 747 пациенти, подложени на електроконвулсивна терапия и 201 техни роднини и приятели.

Джон Рийд, автор на проучването и професор по психология, споделя: „Нашите резултати доказват, че безопасността и ефективността на ЕКТ терапия трябва да бъдат изследвани по-подробно. Още повече, че дори не знаем дали този метод е по-ефективен от плацебото. Проведените до момента наблюдения и анализи са толкова повърхностни, че ЕКТ не би имала никакъв шанс да получи одобрение от Агенцията по лекарствата във Великобритания или от FDA в САЩ, ако тепърва предстоеше да бъде узаконена, защото има твърде много неизвестни.“

Какво показва изследването върху безопасността на електроконвулсивната терапия

Близо ¼ от доброволците се оплакват от сърдечни проблеми, като аритмия, след извършване на ЕКТ, а повече от половината – от често главоболие. 76% изпитват емоционална скованост, което означава, че имат притъпени емоционални реакции. При други се наблюдават загуба на памет, затруднения при навигиране и неспособност да си спомнят думи.

„След ЕКТ животът ми се преобърна“

Сю Кънлиф се подлага на ЕКТ през 2004 г., след като е диагностицирана с тежка форма на депресия. Тя споделя, че страничните ефекти са „превърнали живота й в ад след 38-ата година“. Говорът й става неясен, ръцете й започват да треперят и не може да запази баланс. Оттогава жената е неспособна да разпознава лица, да брои пари, да следва упътвания и посока, да чете и пише добре.

„Седмица преди процедурата бях съвсем друг човек. Играех бадминтон, пишех поезия, бях активна. Шест седмици след ЕКТ падам по стълби, наранявам се, страдам от мозъчна мъгла и силна умора. Бях лекар, но вече не можех да практикувам професията си. Ограничих заниманията си, животът ми стана непълноценен“, разказва Сю.

ЕКТ методът има и поддръжници, и противници сред специалистите по психично здраве. Въпреки че помага на някои пациенти и облекчава симптомите на депресия, все още не е известно как точно терапията влияе на мозъка.

Проф. Гергел: „ЕКТ не лекува, но облекчава острите симптоми, които застрашават живота на пациента“

Професорът по психиатрия Таня Гергел от University College London отбелязва, че „няма доказателства, че ЕКТ крие сериозен риск за физическото здраве и че причинява дългосрочно увреждане на мозъка или траен когнитивен упадък.“

Според нея електроконвулсивната терапия не може да излекува пациента, но може значително да подобри състоянието му и да му даде възможност да се подложи на други форми на лечение. Самата тя страда от биполярно разстройство, но, след като става ясно, че медикаментите не помагат, решава да опита с ЕКТ. „Процедурата ми донесе сериозно облекчение, тъй като потисна острите симптоми на заболяването. Не мога да скрия обаче, че и при мен имаше страничен ефект. Имаше отрязъци от време преди процедурата, които просто не помнех. Затова смятам, че са необходими повече проучвания, именно за да се минимизират негативните последици“, допълва Таня Гергел.

При 60% от пациентите с тежка депресия настъпва подобрение след ЕКТ

Проф. Георги Киров от университета в Кардиф подчертава, че електроконвулсивната терапия е „много ефективна“ и че е забелязал значителна положителна промяна в състоянието на пациенти с тежка депресия. При 60% от тях симптомите на психичното разстройство отслабват. Той допълва, че стигмата е причина терапията да не се прилага широко във Великобритания, докато в някои северноевропейски страни тя е много популярна.

"Има солидни научни доказателства, че ЕКТ помага, и не говоря само за ранни контролирани проучвания. Мащабни мета анализи разкриват, че тя има по-голям потенциал от антидепресантите, транскраниалната магнитна стимулация, транскраниалната стимулация с постоянен ток и други“, казва още проф. Киров.

Електроконвулсивната терапия във Великобритания се прилага най-често на възрастни жени

Клиничният психолог Луси Джонстоун, която настоява за по-строга регулация на прилагането на ЕКТ, споделя, че много малко хора знаят, че процедурата продължава да се извършва. По нейни наблюдения методът се прилага най-вече върху жени в напреднала възраст, като 1/3 от тях са били принудени. Тя пояснява, че голяма част от пациентите, подложени на ЕКТ, са жертва на домашно насилие. Лекарите им предписват медикаменти, но тъй като те рядко помагат, бързо се стига до въпроса „Какво друго мога да направя?“. Така научават за електроконвулсивната терапия.

Говорител на Националния институт за качествено здравно обслужване и грижи уточнява: „ЕКТ е подходяща само за овладяване на остри симптоми при пациенти с тежка форма на депресия, чийто живот е застрашен и когато се налага да бъдат предприети бързи действия. Други условия за провеждането на процедурата са пациентът сам да настоява за нея или предишните методи за лечение да не са дали резултат.“