Ваксина срещу депресия и други психични нарушения – възможно ли е

Акценти

Когато става въпрос за физическа болест, учените имат две цели – да я излекуват и да намерят начин да я предотвратят. По отношение на психичните заболявания обаче единственото, към което фармацевтичните компании се стремят, е да усъвършенстват най-известните антидепресанти – селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRI), не и да търсят начини за превенция.

Невроученият Ребека Брахман е от малкото, които работят в тази посока. Преди осем години тя открива лекарство, което предпазва от пагубните ефекти на острия или хроничния стрес, поставяйки началото на нова научна област – превантивна психофармакология.

Днес Брахман, заедно със свои колеги, работи върху създаването на химични вещества, които биха могли да повишат устойчивостта на стрес. „Ако усилията ни се увенчаят с успех, бихме могли да създадем ваксина, която не само да ни защитава от негативните последици след преживяна травма, но и да намали случаите на депресия – водеща причина за влошаване качеството на живот според СЗО“, допълва специалистът.

Случайното откритие на Брахман

Идеята за използване на лекарства като средство за превенция срещу психични нарушения се ражда случайно по време на рутинни предварителни проучвания, които Брахман провежда върху бързодействащ антидепресант. Тя извършва научен експеримент, с който да провери дали медикаментът има дълготрайни негативни ефекти върху двигателната способност или паметта на лабораторни мишки. Резултатите от него са обнадеждаващи.

По-късно, след като организмът им се е пречистил напълно от антидепресанта, невроученият решава да проведе стрес тест, по време на който забелязва, че част от животните не реагират на стреса и изглеждат общителни и щастливи. Брахман пояснява: „Точно този стресор, който приложих по време на експеримента, обикновено отключва депресия. Първоначално си помислих, че проблемът е в него, но след проверка на данните установих, че всъщност той действа на всички мишки, освен на една конкретна група. Те сякаш бяха имунизирани срещу ефекта на стреса.“

Нов клас лекарства alexigents за превенция на депресия

Тогава Брахман осъзнава, че може би е възможно да се създаде ваксина срещу стреса, така както съществуват ваксини срещу различни заболявания. Тя решава да кръсти новия клас лекарства alexigents (от гръцката дума „alexo“, която означава „защитавам“).

Ролята на устойчивостта на стрес

Учените все още не са сигурни кои са причините за депресията, но са категорични, че устойчивостта на човека играе ключова роля за справянето с травма.

Устойчивостта на стрес е способността да се възстановяваме след преживяно травмиращо събитие и да се връщаме към състояние на хомеостаза. Устойчивостта може да ни предпази от развитие на психично разстройство, когато сме изложени на силен стрес. Тя е силно развита при едни и не толкова при други.

Дълго време учените са вярвали, че устойчивостта на стрес е свързана с липсата на стресови фактори и не е биологична особеност, която се променя във времето. Хората, отгледани в рискова среда, са попадали в категорията „застрашени от депресия“, а онези, които не са били изложени на стрес, в категорията „устойчиви“.

Брахман обаче подчертава, че рисковите фактори за депресия и факторите, които повишават човешката устойчивост, невинаги са свързани. Днес е ясно, че устойчивостта се развива в резултат на друг, активен биологичен процес, което означава, че тази наша способност може да се развива.

Според специалиста е крайно време да се промени негативната нагласа към стресовите хормони като кортизола например, защото те понякога помагат на организма. Съвместно със своя колега д-р Майкъл Лехман, тя провежда серия от още няколко научни експеримента, които показват, че при блокиране на кортикостерона (основен стресов хормон при мишките), отслабва положителният ефект от физическата активност. Известно е, че движението и физическите упражнения се отразяват благоприятно на пациенти с депресия.

Защо стресовите хормони са важни за човешкото тяло

Стресовите хормони са много важни и са част от защитната реакция на човешкото тяло. Кортизолът например осигурява допълнително количество захар за случаите, когато се нуждаем от повече енергия, и повишава кръвното налягане. Освен това той ни набавя и повече кислород, за да реагираме адекватно в ситуация на стрес и да избягаме от опасност. Пациентите с болест на Адисън например не произвеждат достатъчно кортизол, което налага поставянето на инжекция с хормона, когато попаднат в рискова ситуация, за да се предпазят от смърт вследствие на адренална криза.
Кортизолът е полезен за справяне със стреса, когато нивото му е оптимално. Ако то е твърде ниско или твърде високо, хормонът наистина може да бъде опасен.

>>> Синдром на общата адаптация – реакция на тялото при стрес

Стресовите хормони и имунната система

Брахман допълва още, че стресовите хормони се грижат за нормалното функциониране на имунната ни система. „Хората вярват, че кортизол е равносилно на стрес, а стресът винаги е нещо лошо. Те не осъзнават, че същите тези стресови хормони се срещат в противовъзпалителни кремове и лекарства за астма, а понякога се използват и при лечение на пациенти с тежък COVID-19.”

Устойчив на стрес не е онзи, който не се излага на стрес, а чиято нервна система успява бързо да се върне към предишното си състояние. Има различни начини за подобряване на устойчивостта – редовна физическа активност, качествен сън, социални контакти, здравословно хранене и т.н. За съжаление, ако сме подложени на много силен стрес, това не е достатъчно.

При някои пациенти с депресия реакцията при стрес е нарушена. В идеалния случай, тази реакция би трябвало да е автоматична, но това невинаги се случва, което е предпоставка за развитие на депресия.

Алексигентите не предпазват от стрес, а правят по-ефективна реакцията на човешкото тяло

Изводът е, че повишаването на устойчивостта може да предпази човек от депресия и посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Лекарството, което Брахман използва в своето проучване и нарича alexigent, не предпазва мишките от стрес, но им помага да реагират по-ефективно на него. Колкото по-ефективен е отговорът, толкова по-слаби са негативните ефекти от травмата.

Днес невроученият провежда тестове, които да потвърдят, че веществата могат да се използват безопасно и върху хора. Тя продължава да търси други alexigents, включително такива, които взаимодействат с нашите собствени имунни клетки.

Според специалиста профилактиката може да се окаже приложима не само в случаи на ПТСР и депресия, но и на някои мозъчни нарушения като генерализирано тревожно разстройство, следродилна депресия и дори сътресение.

>>> Хормоните и връзката им с поведението и настроението ни

Приложение на новия клас медикаменти за превенция на депресията

Междувременно Брахман и изследователи от други лаборатории извършиха тестове, за да докажат ефекта от приема на алексигентите, като засега резултатите са повече от обнадеждаващи. Ако учените потвърдят, че профилактичната терапия с алексигенти е успешна, тя би могла да се приложи върху хора от рискови групи като работници на първа линия, военни служители, бежанци, пациенти с рак и други.

„Пандемията от коронавирус причини силен травматичен стрес на всички, но най-вече на здравните работници и силно уязвимите групи. Представете си, ако можехме да предпазим поне част от тях“, казва Брахман. Тя смята, че ако тогава алексигентите са били познати на обществото, биха били спестени милиони долари за извършване на различни обществени услуги и за медицински разходи. Освен това може би щяха да спестят мъката на много семейства, загубили свои близки в този период заради психично разстройство, довело до самоубийство.

Защо промяната в предназначението на съществуващи лекарства е малко вероятна, макар и по-лесна

Специалистът предупреждава, че разработването на нови фармацевтични продукти отнема време и вероятно ще са нужни поне десет години преди новият тип лекарство да се появи на пазара. Възможно е някои вече одобрени медикаменти също да са подходящи за провеждането на подобна профилактика, но Брахман е на мнение, че промяната в предназначението на лекарствата не е рентабилна и компаниите рядко се съгласяват да го направят. Тя добавя: „Икономическият стимул просто не е достатъчен. Защо една фармацевтична компания би инвестирала в смяна на предназначението на лекарство, което ще се вземе само веднъж и би предпазило хората от заболявания, носещи сериозни приходи на фармацевтичния бизнес? Антидепресантите например се приемат до края на живота.“

Брахман смята, че идеята за превенция на психичните заболявания е революционна и приемането й ще принуди хората да променят своята нагласа и възгледи. Тя все още не може да си отговори на въпроса защо никой преди нея не е направил това откритие. Мозъкът е орган като всеки, но досега учените търсеха начини за превенция на много други заболявания, само не и на такива, свързани с него.

Мозъкът е тясно свързан с процесите в тялото

През 50-те години на миналия век става ясно, че съзнанието ни се формира от мозъка. Тогава се появяват първите антидепресанти и става ясно, че психичните нарушения могат да се лекуват с медикаменти. Защо обаче е трудно да се приеме, че мозъкът, като част от тялото, е тясно свързан с процесите в него? Научни доказателства сочат, че причина за деменцията може да са вируси, което предполага, че болестта би могла да се предотврати с ваксини и противовирусни препарати. „Ако наистина бяхме осъзнали, че мозъкът е орган, който е в постоянна връзка с останалата част на тялото, щяхме вече да знаем, че има начини да се предпазим от депресията“, завършва ученият.