Ваксините срещу COVID-19: най-често задаваните въпроси - проф. Радостина Александрова - част 2

Някои често задавани въпроси за ваксините срещу COVID-19

Ако станат достъпни повече от една ваксина, може ли приемането на две различни да повиши ефективността?

Напълно е възможно в близко бъдеще да разполагаме с повече от една ваксина срещу COVID-19. Разработваните ваксини срещу това заболяване се прилагат най-вече в две последователни дози. Кой е по-добрият избор  – две дози от една и съща ваксина или по една доза от две различни. Такова проучване не е правено и по никакъв начин не можем да дадем отговор в момента. Все пак, натрупаните до момента знания позволяват да разграничим три възможни сценария при прилагане на две различни ваксини срещу едно и също заболяване,  особено ако това се случи за кратък период от време:

• Развитие на по-силен имунен отговор. Пример за това е, когато децата получават последователно убита (инактивирана), а впоследствие и отслабена жива ваксина срещу полиомиелит;
• Имунният отговор след втората ваксина да не се различава от този, който би последвал прилагането на втора доза от оригиналната ваксина. Пример за това е използването на различна марка ваксина срещу хепатит В;
• Възможно е имунният отговор, генериран от първата ваксина да възпрепятства отговора към втората ваксина, което в някои случаи води до по-нисък имунитет. Това се наблюдава при някои пневмококови ваксини.

Ще трябва ли всяка година да се ваксинираме срещу коронавирус?

В момента няма как да отговорим на този въпрос. Проучванията във Фаза 3 на Pfizer/BioNTech и Moderna започнаха на 27 юли 2020 г. Ясно е, че 5 месеца по-късно не можем да знаем дали  след година осигурената от ваксината защита ще е все още налична. Това ще зависи и от по-нататъшната еволюция на вируса, който към момента е доста стабилен в генетично отношение. Проучванията в тази посока продължават.

Необходима ли е ваксина срещу коронавируса изобщо?

Инфекцията със SARS-CoV-2 може да протече леко или умерено тежко, но може да доведе до сериозно и дори животозастрашаващо заболяване. Станахме свидетели на изключително тежкия натиск, който вирусът оказва върху здравната система в целия свят. На практика никой от нас не е застраховат. Единственият начин за постигане на колективен имунитет е чрез ваксинация, за което са нужни безопасни и ефективни ваксини. Които, разбира се, трябва да са напълно доброволни и безплатни. Ваксинирането е особено важно за хора от рискови групи поради естеството на професията им (например медицински работници), възраст или съпътстващи заболявания.  
Според специалистите, за осигуряването на колективен имунитет срещу COVID-19 е необходимо да бъдат ваксинирани поне 60-70% от населението.  За сравнение, при морбили това ще се случи при ваксиниране на 95% от хората. Причината е, че един заразен с вируса причиняващ морбили човек е в състояние да преде инфекцията на 18-20 души, докато репродуктивното число на SARS-CoV-2 е доста по-ниско.

Кога и дали хората, които вече са били инфектирани със SARS-CoV-2 да се ваксинират? Да си сложат ли ваксина, ако вече имат антитела?

Препоръки по този въпрос дава Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (Centres for Disease Control and Prevention - CDC) - данните от клиничните проучвания показват, че РНК ваксините Pfizer/BioNTech и Moderna (за които има данни към момента) са безопасни при лица с доказана предшестваща инфекция със SARS-CoV-2. Центърът съветва ваксинирането на хора, при които инфекцията със SARS-CoV-2 протича в момента, да бъде отложено докато настъпи пълно възстановяване от заболяването (при наличие на симптоми) и са изпълнени критериите за преустановяване на карантината. Тази препоръка се отнася за хора, които развиват SARS-CoV-2 инфекция преди да получат първата доза на ваксината или в периода между приема на първата и втората доза. Според наличната информация повторно заразяване (реинфекция) е малко вероятно до 90 дни след първоначалната инфекция. Затова от CDC съветват тези хора да отложат ваксинацията за края на посочения период. Изискването за резултат от полимеразна верижна реакция и/или имунологичен тест за установяване наличието на антитела срещу вируса не е посочено като условие за поставяне на ваксината.

Колко време е необходимо, за да може ваксината да изгради имунен отговор?

Най-общо казано, развитието на имунен отговор след ваксинацията ще отнема две-три седмици. Остава отворен въпросът колко време ще продължи защитата от COVID-19.

А сега накъде? Мутациите – имаме ли основания за тревога?

До момента са идентифицирани почти 13 000 мутации в SARS-CoV-2, изолиран от почти 200 000 души в цял свят. Всеки отделен вирус съдържа средно по 7-8 такива промени (броят им рядко надхвърля 15) в сравнение с оригиналния вирус, изолиран в Китай в самото начало на януари 2020 г. Мутации може да възникнат във всяка част от вирусния геном. Специален интерес заслужават онези от тях, които засягат „шипчето“ на вируса (S или Spike белтък). Това е така, защото неутрализиращите антитела, които изграждаме, са насочени предимно срещу него. Наличните в момента ваксини също целят да предизвикат  имунитет срещу S белтъка, за да ни осигурят защита от COVID-19. При разработването им учените са имали предвид класическото шипче на оригиналния вирус, чийто геном беше разчетен в началото на 2020 г. И въпросът, дали ваксината ще действа ако S-белтъкът се промени, винаги ще бъде на дневен ред.
Това, което знаем, е, че SARS-CoV-2 мутира с по-бавен темп, например в сравнение с грипните вируси и вируса на човешкия имунодефицит. И все пак, той се изменя.  Как ще се справим ли? Предложените ваксини срещу COVID-19 често представляват една обща платформа, в която, при необходимост, съответната област (нуклеотидна последователност) може да бъде заменена с друга. Т.е. идеята е да се създаде една по-обща ваксина, която винаги може да бъде актуализирана. И още нещо – неутрализиращите антитела се изграждат срещу различни участъци на шипчето. Това дава надежда, че дори в един от тези участъци да е настъпила промяна, това не означала непременно, че създаденият от ваксината имунитет няма да работи.
Ефективността на част от най-напредналите ваксини са изпитвани в експериментални условия спрямо някои от познатите варианти на вируса – поне до момента, тревожни заключения не са направени.  

Една ваксина не е достатъчна

Към 22 декември 2020 г., по-малко от една година след разчитането на генома на SARS-CoV-2,  вече разполагаме с 233 проекта за ваксини, от които над 61 са в клинични изпитвания при хора, а повече от 10 от тях са във Фаза 3. От навлезлите в клинични проучвания ваксини най-голям е делът на субединичните ваксини (16 - 30%), следват основаните на нерепликативни вирусни вектори ваксини (9 - 16%), инактивираните вирусни ваксини (8 – 13%), РНК ваксините (8 – 13%) и ДНК ваксините (8 – 13%). Един от изследователските колективи се е насочил към създаване на отслабена жива ваксина (2%).  Няма две еднакви кандидат-ваксини, дори когато са създадени на един и същи принцип. Това е много важно, защото SARS-CoV-2 е нов за нас и не знаем коя от стратегиите и ваксините ще проработи най-добре. Затова усилията на учените по разработването на ваксини не бива да спират, дори след като първите ваксини получат разрешение за употреба. Поне по три причини: всяка следваща ваксина може да се окаже по-добра от предишните; за различните групи хора най-подходящи може да са различни ваксини; за осигуряване на защита за цялото население са нужни огромен брой ваксини. Или, както обобщават ситуацията от ръководството на Sanofi-Pasteur: „Нито една фармацевтична компания не може да се справи сама. Светът се нуждае от повече от една ваксина за борба с пандемията“. А СЗО и FDA насърчават усилията на специалистите в тази посока.

Дори след като ваксината бъде налична, ще са нужни месеци, за да се върнем към нормалния си начин на живот

Зная, че звучи разочароващо, почти като съмнение в съществуването на Дядо Коледа. Но, това е реалността. А ето и причините:
Нужно е време, за да получим по-голяма яснота по въпроса относно ефективността и продължителността на защитата, която ваксините ще ни осигурят. И трябва да бъдем настойчиви и взискателни при намирането на отговор. Защото, ако се окаже, че ваксината има краткосрочен ефект, а в същото време успокоени от поставянето й ние предприемем рисково поведение, това може да стимулира продължаването на епидемията и да постави в риск здравето ни;
По чисто технически причини производството на ваксини за огромен брой (милиарди) хора е сериозно предизвикателство. Надеждата е до края на 2021 г. да бъдат осигурени ваксини за най-застрашените представители на обществото, каквито са медицинските специалисти и възрастните хора.
Ето защо е необходимо да сме търпеливи и отговорни в спазването на мерките за ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2, колкото време е нужно. За това призова и генералният секретар на Световната здравна организация д-р Тедрос Адханом Гебреесус, който заяви във видеоклип: „Ваксината сама по себе си няма да сложи край на пандемията“.

Кога ще свърши пандемията COVID-19?

Едва ли има човек, който да не си пожелава това да се случи колкото се може по-скоро.
В опитите си да предвидят как ще се развият събитията оттук нататък, специалистите правят модели, разиграват различни сценарии в зависимост от възможното развитие на вируса, нашия имунен отговор срещу него, намесата на ваксина, предприемането на допълнителни мерки.  Прогнозите варират – от пълно овладяване на пандемията и изчезване на вируса, до периодична поява на мащабни епидемични взривове. Оптимизмът на някои експерти очертава завръщане към нормалността до пролетта на 2021 г., други са по-предпазливи в очакванията си и отместват този момент към следващата зима, трети са на мнение, че все още ни предстои дълъг път. Безспорно отговорът на този въпрос до голяма степен ще зависи от това колко бързо ще получим „надежда във флакон“ под формата на ваксина. Очакванията на Американската агенция за контрол на храни и лекарства бяха за ваксина, чиято ефективност е поне 50%. Първите докладвани резултати (например при Pfizer/BioNTech и Moderna) далеч надхвърлиха тази стойност. Което е едно прекрасно обещание за бъдещето. С ясното съзнание, че ваксинирането на милиарди хора по света би било наистина голямо предизвикателство, дори и по чисто технически съображения. Да не забравяме и неизвестните около ваксините, чиито отговори все още търсим. Но, в животът е така – едно предизвикателство си отива, а на неговото място идва друго. И най-дългият път обаче, има своята първа стъпка. И тя вече е направена. Да си пожелаем успех!

Вижте част 1 на публикацията