Лечението на безсъние може да помогне за справяне със суицидните мисли

Акценти

Проучване на Henry Ford Health – здравна организация с нестопанска цел – установява, че лечението на безсъние, включващо дигитална когнитивно-поведенческа терапия, може да помогне за справяне със суицидните мисли. Констатациите са публикувани в National Library of Medicine.

Връзката между безсънието и суицидните мисли

През последните години изследователите установяват връзка между безсънието и желанието за самонараняване или самоубийство. Налични са много доказателства, които разкриват, че хроничната липса на сън в продължение на три месеца или повече е тясно свързана със суицидни мисли и поведение. Но наличието на нарушения на съня или безсъние дори за период от две седмици също оказва влияние върху риска от самоубийство. Причините за това вероятно са многостранни, но според една от теориите липсата на сън влияе негативно на настроението и влошава способността за рационално мислене.

„Безсънието ни прави по-уязвими към претоварване.“, споделя Антъни Рефи, специалист по медицина на съня. „Действаме импулсивно и не можем да мислим ясно. Когато спим твърде малко през нощта, е изключително трудно да се справим с ежедневните стресови фактори.“

>>> Мисли за самоубийство - кои са причините и кога да потърсите помощ

Как лечението на безсъние може да помогне за справяне със суицидните мисли?

Ако безсънието може да доведе до суицидни мисли, тогава може ли лечението му да намали желанието за самоубийство? Според настоящото проучване отговорът е да.

Изследването анализира данни от 658 души с безсъние, които са подложени на дигитална когнитивно-поведенческа терапия за инсомния (CBT-I) или обучителна терапия за сън. CBT-I е стандартизирана програма, която работи с анимиран виртуален терапевт, предоставящ насоки въз основа на данни, които участниците предоставят за моделите си за сън. Програмата включва шест сесии.

Един решаващ компонент на CBT-I е контролът на стимулите. „Когато хората страдат от безсъние, с течението на времето леглото започва да се свързва с бодърстване.“, споделя д-р Рефи. „При невъзможност да заспят хората започват да се тревожат за неща, които трябва да свършат през утрешния ден, или размишляват върху минали събития. Те се въртят в леглото, гледат филм или превъртат социалните мрежи, което е напълно противоположно на съня. Ежедневното извършване на подобни действия кара мозъка и тялото да очакват подобно поведение всяка вечер.“

В края на проучването учените установяват, че участниците, при които КПТ е ефективна при безсъние, са по-склонни да се справят с мислите за самоубийство*.

„Въпреки че когнитивно-поведенческата терапия не предотвратява директно появата на нови суицидни мисли, тя подобрява значително съня на участниците, което намалява желанието за самоубийство.“, коментира д-р Рефи. „Само 1,5% от пациентите, при които КПТ е ефективна при безсъние, съобщават, че все още имат суицидни мисли.“

Въпреки обещаващите резултати, ролята на дигитална когнитивно-поведенческа терапия за инсомния както в намаляването, така и в предотвратяването на суицидни мисли остава неясна, а механизмите на лечение, улесняващи справянето с желанието за самоубийство, не са ясно идентифицирани.

*Reffi Anthony et al. Cognitive-behavioral therapy for insomnia prevents and alleviates suicidal ideation: insomnia remission is a suicidolytic mechanism. National Library of Medicine. 2022.