Расовата дискриминация и самоубийствата - има ли връзка?

Във време на горещи дискусии по повод расовата дискриминация, се провеждат изследвания, които разкриват, че много хора са склонни към самоубийство, защото се чувстват различни или изолирани.

Разбира се, емоционалната зрялост и психическата стабилност също влияят върху избора им.

През последното десетилетие броят на самоубийствата сред представителите на малцинствата в САЩ нарасна значително, най-вече сред тъмнокожите. При афроамериканците на възраст 15-24 години самоубийството е третата основна причина за смърт. Всяка година около 3 000 тъмнокожи американци сами слагат край на живота си.

Какво разкриват проучванията?

Проведени са две независими проучвания, ръководени от Ясмин Брукс, кандидат на науките в изследователска лаборатория. Те са публикувани в списанията „Suicide and Life-Threatening Behavior“ и „Cultural Diversity and Ethnic Minority Psychology“, които са водещи в областта на самоубийствата и културната психология.

„Откритията ни доказват, че за тъмнокожите американски граждани, жертви на расова дискриминация, тя е достатъчно силен стимул да превъзмогнат вродения човешки страх от смъртта като единствен начин да се справят със ситуацията. Те са много по-склонни да се самонаранят заради неприятни преживявания, които са ги карали да се чувстват унизително“, пояснява Рийда Уокър, професор по психология и ръководител на Звеното за култура, рискове и устойчивост към Хюстънския университет. Уокър е един от водещите изследователи в Америка по културните и расовите въпроси, психичното здраве и самоубийствата.

Склонност и способност за извършване на самоубийство: дискриминационният акт като болезнено и провокативно събитие

В проучването екипът измерва и оценява връзката между личните преживявания, в резултат на дискриминация, и усещането за готовност да извършат самоубийство. В него участват 172 афроамериканци и 272 американци, които трябва да попълнят въпросници, засягащи техните лични преживявания и опит.

От резултатите става ясно, че за американците дискриминацията създава известно емоционално напрежение, докато за афроамериканците нейните форми са изключително болезнени.  Уокър споделя, че при тъмнокожите дискриминацията може да отключи депресия, а при американците със светла кожа дискриминационните актове не се свързват единствено или основно със склонност към самоубийство.

В отделно, но паралелно провеждано, изследване Уокър и колегите й разглеждат начините, по които ефектите от расизма биха могли да бъдат смекчени.

Успокояващият ефект на прошката

Проучванията върху начините, по които афроамериканците биха могли да се справят с дискриминацията и състоянието на депресия, до която тя ги води, са оскъдни. В едно от тях са включени 101 тъмнокожи колежани, които споделят личните си преживявания и чувства. Уокър и екипът й се фокусират върху това доколко прошката може да облекчи депресията.

Способността да простят, тоест да прерамкират дадено събитие, не означава да оправдаят, да търсят примирение или да освободят виновника от последиците от собствените му действия. Уокър смята, че прилагането на вътрешни техники за справяне е изключително важно за маргинализираните общности, които ежедневно се сблъскват с актове на расова дискриминация срещу себе си.

Заключението от изследването им доказва, че прошката, като устойчив механизъм за справяне, може да помогне много в намаляване броя на афроамериканците, страдащи от депресия и сблъскали се с расовата дискриминация лице в лице.

Умението да простят, както и да прерамкират и погледнат на случилото се от друг ъгъл, би предпазило малцинствата от продължителна мисловно предъвкване (руминация).

„В един по-добър, приемащ, свят расизмът не би съществувал. Дотогава психологическите инструменти са жизненоважни за справяне с острите и дългосрочни емоционални последици от расовата дискриминация сред афроамериканците“, заключава Уокър.