Бащата на хапчето антибебе, проф. Карл Джераси: Самоубийството е особена смърт, която носи послания към оцелелите

  Идеята за това интервю дойде малко преди 88-ия рожден ден на бащата на хапчето антибебе проф. Карл Джераси. Оказа се, че не е толкова лесно да хванеш на едно място учения, роден във Виена от баща българин и майка виенчанка. "Той кръстосва света със завидна енергичност, за да чете лекции, да представя книгите и пиесите си, да участва в дискусии. И не престава да пише", казва племенникът му Яков Джераси, който съдейства за откриването на прочутия си чичо.

  Намирам проф. Карл Джераси във Виена. Почетният професор в Станфордския университет и автор на над 1200 научни публикации и 7 монографии, е в австрийската столица на път от Тел Авив към Берлин, за да чете лекция и да присъства на поредното представление на пиесата си "Кислород".

  Проф. Джераси е член на Академията на науките и на Академията на науките и изкуствата на САЩ, както и на Кралското общество в Лондон. Носител на 26 почетни докторски титли и други отличия. През последните 23 г. написва десетки къси разкази и стихове, няколко романа и пиеси. Основател на артпрограма в Калифорния, в която от 1982 г. са участвали над 2000 творци. Живее между Сан Франциско, Виена и Лондон.

  - Докато Ви издирвах за това интервю, проф. Джераси, видях супернатоварената Ви програма чак до декември 2012 г., която включва пътувания и лекции между Сан Франциско, Лондон, Виена, Париж, Тел Авив, Ню Йорк и Отава. Откъде намирате тази енергия на 88?

  - Може би от българската част от гените ми. Баща ми почина на 96 г. при катастрофа, а неговата майка и моя баба - на 101. Очевидно имам много добра закваска. Освен това обичам и ям много кисело мляко с лактобацилус булгарикум.

 - Откъде намирате българско мляко по света?

 - Квася си.

 - Сериозно ли говорите?

 - Абсолютно. Използвам стара българска рецепта. Купувам обезмаслено мляко, сварявам го, чакам го да поизстине, слагам пръст в него, така че да мога да търпя, добавям закваска от предишно мляко, оставям го цяла нощ и на другия ден имам готов буркан. Това е едно от малкото български неща, които все още правя.

 - Кои са другите?

 - Понякога обичам да хапвам чушки или гювеч. Освен това ми е останало нещо от българския. Аз сигурно съм единственият човек по света, който е забравял езика 2 пъти. Роден съм във Виена, но са ме довели в София, когато съм бил на няколко месеца Когато започнах да говоря, естествено, говорех немски, защото майка ми беше виенчанка, но по някое време проговорих и на български, защото живеех в такава среда и баща ми беше българин. Когато бях на 4-5 г. родителите ми се разведоха и аз заминах с майка ми във Виена.

 - Връщахте ли се в България?

 - Да, прекарвах летата в София, при семейството на баща ми. През 1938 г., когато нацистите дойдоха, трябваше да напусна Австрия. За да стане това, баща ми се ожени повторно за майка ми и дойдох в България. Останах там почти година и половина. И въпреки че ходех в Американския колеж и говорехме английски в клас, повечето от съучениците ми бяха българи и извън училище говорехме български и се справях доста добре. После напуснах, но през годините, когато идвах, много думи се връщаха отново.

  - Кои например?

  - Още си спомням любеница, макар че вие казвате диня. Помня още "всичко хубаво", "така е в живота", "голяма работа", "как си", "добър ден, добър вечер, лека нощ". Мога да си поръчам и храна в ресторант, защото все още разпознавам кирилицата. Така че не съм съвсем безпомощен. Ако стоя 6 месеца, България ще се завърне в мен.

 Три от моите пиеси се играят в София и когато идвах да ги гледам, установих, че разпознавам 30-40 на сто от българския.

 - А какви са най-живите ви спомени от Американския колеж?

 - О, това време си спомням много добре. Бях на 15 г. и мога да кажа, че всичките ми спомени са позитивни. Освен това мога да направя сравнение с начина, по който бях приет в България в сравнение с други страни. Моето име бе очевидно еврейско. Получих прекрасно образование и дори ще ви разкрия една тайна. Бях завършил първите 2 г. в колежа, когато заминах за Америка. Там помислиха, че вече съм завършил средно образование и ме приеха веднага в колеж в Ню Джърси. Така никога не завърших гимназия, но първите 2 г. ми бяха достатъчни, за да достигна много високо ниво. Когато се връщам в България, съм впечатлен от нивото на образование, което продължават да дават Американският колеж в София и Американският университет в Благоевград. Америка направи доста лоши неща в последните години, но тези 2 училища са сред най-добрия й принос за България.

 - Кои лоши неща имате предвид?

 - Не бях доволен от 8-те години на президента Буш, както и от войната в Ирак. Не съм доволен от това, което става политически в САЩ. Непрекъснатата битка за надмощие между демократи и републиканци, които не постигат консенсус за нищо, е много лош пример.

 - Какво мислите за президента Обама?

 - Мисля, че той е един от най-интелигентните президенти, които сме имали. Започна една реформа, за която трябва да бъде приветстван - здравното осигуряване. САЩ са единствената от напредналите страни, в която около 40-45 млн. души нямат здравни осигуровки. Това е ужасно. Ние имаме най-скъпата здравна система в света, плащаме 3 пъти повече от останалите страни.

 Президентът Обама се старае да промени това и да осигури здравна помощ за милиони - така се грижи за малцинството. Изборите през 2012 г. ще са абсолютно фундаментални за Америка. Ако републиканец влезе в Белия дом и републиканците имат мнозинство в Сената, това ще бъде близко до катастрофата. Не казвам, че всички трябва да са демократи, но трябва да има сътрудничество.

 - Вие сте един от малкото световни експерти, интервюирани в последните месеци, които харесват Обама. Повечето го критикуваха...

 - Защо?

 - Главно заради икономическата му политика - голяма част от световната криза стана през неговия мандат...

 - Но тя бе наследена от Буш! Освен това как могат хората да очакват добра икономика, когато не са склонни да плащат данъци, които да подпомогнат икономиката? Ние сме страна, в която има огромно несъответствие между бедни и богати - 50% от страната е притежавана от 5% от хората. Обама се опитва да промени това. Той иска да обложи богатите с по-големи данъци, а те надават вой срещу това. Аз съм напълно подготвен, че трябва да плащам повече.

 - Какви са прогнозите Ви за следващите избори?

 - Обама вероятно ще спечели, защото републиканците стават все по-зле и по-зле. Не вярвам, че голяма част от американците са толкова глупави, за да не разбират това. Кого спрягат републиканците за изборите - Мит Ромни и Нют Гингрич. Става въпрос за морала на тези хора. Ромни си сменя непрекъснато мнението, Гингрич критикува сексуалните афери на Бил Клинтън, а самият той има сексуална афера. Неговата даже е по-лоша, защото съпругата му бе на смъртно легло, умираща от рак. Това не е моята чаша чай.

 - Мнозина смятат, че Вашето най-голямо постижение е създаването на контрацептивното хапче, но не знаят, че като младеж участвате в работата над антихистамина, който помага на милиони алергични...

 - Много неща слагат драматичен отпечатък върху моя живот. Вече споменях как успях да се спася от нацистите и съвършено случайно избегнах 2 г. от образованието си. През 1938 г. имах ски инцидент на Витоша, който преобърна живота ми. Докато някои мои връстници трябваше да отидат в армията, аз имах възможността да уча в колеж, който завърших на 19 г. и после продължих в САЩ. След това бях късметлия да ме приемат да работя в "Циба" с още 3-4 човека. Това бе чудесно чувство - почти в началото на своя живот се оказах на място, за което хиляди си мечтаят. Така изведнъж се оказа, че емиграцията и ски инцидентът не са толкова лоши, колкото изглеждаха в началото. Нещо подобно бе самоубийството на дъщеря ми през 1978 г. В резултат на него реших, че трябва да направя нещо.

 - Какво бе то?

 - Започнах да пиша. Самоубийството е особена смърт, която носи послания към оцелелите. И смъртта на последната ми съпруга, която бе професор по литература, сложи отпечатък върху по-нататъшните ми занимания. Щастлив съм, че започнах да се занимавам с писане в по-зряла възраст. Тогава човек е много по-опитен, има повече идеи, срещнал е повече хора. Оттогава написах 5 новели, 9 пиеси и други книги.

 - Това е пример как човек, сполетян от нещастието, може да оцелее...

 - След смъртта на дъщеря ми и жена ми се обърнах към работата. Пътувам, изнасям лекции. Животът, който живея сега, е форма на терапия. Така срещам нови хора, които не само са социално интересни, но и доста по-млади. Почти не се виждам с хора на 70-80-90 г. Това има невероятно позитивен ефект върху мен - мисля, действам и изглеждам много по-млад, отколкото съм всъщност.

 - Хапчето антибебе търсено откритие ли е, или го измислихте случайно?

 - Публикувал съм 2 автобиографии, в които разказвам всичко до най-малките подробности. Това бе моят живот преди 60 г., но понеже ме питате, ще кажа, че няма нещо като откритие на хапчето. Химиците не са майката на хапчето, а бащата. Нищо нямаше да се случи, ако химиците не бяха решили. Моят принос към хапчето е изцяло химичен, не биологичен. Това дойде после, защото клиничните експерименти дойдоха по-късно. Това всъщност се случи в Мексико, аз бях само на 27 г.

 - Защо в Мексико?

 - Поканиха ме, защото работех върху синтеза на кортизона и трябваше да продължа работата върху него. Това лекарство бе много по-сензационно от хапчето, защото последствията от хапчето станаха очевидни след 10 г. Цялата работа бе свързана с произвеждането на прогестерон. Знае се, че жените не могат да забременяват по време на бременност. Но тогава фармацевтичните компании не се интересуваха много от нашия нов метод, защото след войната хората искаха да имат деца. Но прогестеронът се използва в медицината не само за предпазване от бременност, а за лечение на менструални нарушения. По време на бременност жените се нуждаят от прогестерон, за да създадат правилната среда за развитието на зародиша. Ние - мексиканецът Луис Мирамонтес, унгарецът Джордж Розенкранц и моя милост, успяхме да създадем субстанцията през октомври 1951 г.

 - Какво стана после?

 - След това я пратихме на много биолози, които се заинтересуваха от различни аспекти. Един от тях - Пинкас, се заинтересува от контрацептивния аспект. После се появи лекарството, което през 1957 г. бе одобрено от FDA (американската агенция за храните и лекарствата - бел. авт.) като лекарство за лечение на менструални разстройства и безплодие и едва 4 г. по-късно бе одобрено като контрацептив.

 - Вие сте добър пример на учен, който обръща своите научни находки в добри търговски дейности, без да нарушава академичните стандарти...

 - Да, аз съм малко полигамен не по отношение на брачен статус, а професионално - винаги съм се интересувал от практическото приложение на това, което измислям, и за щастие бях в позиция, в която можех да го правя. Когато се върнах от Мексико в САЩ, започнах работа в университета "Станфорд", а лабораторията ми бе на 5 минути път оттам. "Станфорд", който е частен, ми позволи този двоен живот, защото, ако това бе държавен университет, това не би било възможно. Така че работех на 2 фронта, но държах отделени двете неща, за да няма конфликт на интереси.

 - Ще бъде ли създадено скоро хапче за мъже?

 - Непрекъснато мисля за това. Преди около 2 седмици бях в Израел за лекция "Хапчето за мъже - къде отиваме?" Публикувал съм някои мисли по този въпрос, но моето вътрешно чувство е, че няма да има хапче за мъже.

 Не само защото това не е научен проблем - научно ние знаем как да го създадем, но и защото не мисля, че фармацевтичните компании ще се заинтересуват от него. Не защото няма да има достатъчно мъже, които да се интересуват.

 - А защо тогава?

 - Проблемът би бил съвсем различен. За жените през 60-те г. първият въпрос е бил: ако вземам хапчето сега, какво ще се случи след 4-5 г., ще мога ли да забременея отново? Отговорът е "да". Как стоят нещата за мъжа - какво ще стане, ако един 18-20-годишен мъж взема хапчето в продължение на 40-50 г.? Ще може ли отново да има деца? Другият въпрос, който ще си задават мъжете, е какво ще стане с моята потентност? Дори когато не вземат хапче, след време потентността на мъжете намалява, но ако го вземат, винаги ще мислят, че това се дължи на таблетката. Ще се питат още какво ще се случи с простатата, как това ще се отрази на риска от рак. Няма да се знае дали хапчето увеличава, или намалява риска. За да се отговори, трябва да се направят масови експерименти 5-10 г., а това ще коства стотици милиони, даже милиарди долари.

 - Не се ли чувствате виновен, че в много страни вашето хапче доведе до демографски срив?

 - Едва ли демографският срив е резултат от хапчето, по-скоро е комбинация от много други фактори. България и Австрия например са 2 страни със сравнително еднакви параметри - България е 7,2 млн., а Австрия - около 8,4 млн. Средният брой на деца в семейството е около 1,4, а за да се репродуцира едно семейство трябва да има поне по 2,1 деца. Така че нито България, нито Австрия или друга страна в Европа, с изключение на Албания, се репродуцира. Средният брой на децата в 1 семейство в Европа е 1,5. С емиграцията това става още по-тежко - в определени страни като България и Румъния, от които емигрирането на младежи е масово, населението застарява дори повече. През 2050 г. около 30-35% от хората ще бъдат над 65 г. Кой ще работи тогава? Българското население намалява много по-бързо от всяка друга страна по света. Вече е изчислено, че през 2050 г. българите ще са около 5,5 млн. Това е катастрофално, защото България не само ще бъде много по-малка, но и много по-стара страна.

 - Споделяли ли сте с управляващите в България как да преодолеем тази ситуация?

 - Съветвам австрийското правителство в тази насока. Казвам им, че ако не променят политиката си към имигрантите, след 100 г. това ще е равно на самоубийство на нацията. Другата опция е да създадат условия хората да имат повече деца. За България една от възможностите е да се приемат емигрантски групи от Турция към България Това не е съвсем необичайно - и двете страни са на пътя между Азия и Европа, а в България има голямо турско малцинство, което до голяма степен е интегрирано - турци и българи имат добро съвместно съществуване. Не говоря за фундаменталисти, които могат да заплашат етническия мир, а за хора, за които животът в България би могъл да бъде привлекателен.

- Планирате ли скоро идване в София?

- Неотдавна завърших деветата си пиеса - "Недостатъчност". Ако някой театър прояви интерес към нея, това би било добър повод.