Доц. Спас Спасов: Колкото повече пари можем да вложим в здравната система, толкова по-добро качество ще получаваме

Рано или късно Националната здравноосигурителна каса ще трябва да отговори ясно какво лечение ще бъде извършвано с парите, събирани от българските пациенти, а не работата в здравеопазването да върви половинчато. Това коментира в интервю доц. Спас Спасков, бившият директор на „Пирогов".

Основният проблем наистина е във финансирането на здравеопазването, посочи доц. Спасков, според когото това е ясен знак, че е нужно по-активното включване на доброволното здравно осигуряване в системата. По думите му е разбираемо, че българинът не проявява интерес към частното здравно осигуряване, тъй като НЗОК не дава ясен отговор какво тя плаща със събрания ресурс и какво от лечението не може да поеме.

Колко години ръководихте „Пирогов" и работихте общо там?

Общо в болницата работих 27 години, от които 17 в управлението - 10 години като заместник-директор и седем години като директор на болницата.

Може ли да кажете, че имаше години, в които нещата по-лесно вървяха? Това е много тежка за управление структура. Знаем, че изискванията и очакванията към „Пирогов" и от пациенти, и институции са винаги големи, а парите винаги не достигат.

Това е изключителна болница, която помага на много хора. Персоналът, който работи, е с може би най-добрата от практическа гледна точка квалификация в страната и това, което казвам, не зависи от това кой управлява болницата. Това е една машина, която работи и работи по мое мнение много добре.

Имаше ли години обаче, в които беше по-лесно или парите са били повече?

Бих казал, че най-леките и изпълнени с ентусиазъм години бяха годините в началото - 90-91-ва, 92-ра година. Ентусиазмът беше страхотен. Очакванията за реформа бяха непрекъснато в устата ни и непрекъснато ние виждахме светлото бъдеще. В това време ние имахме подкрепата както на обществото, така и на управляващите над нас, персоналът ни вярваше изключително много и затова казвам, че това бяха може би най-приятните и леките години за работа в болницата.

Преди седмица темата предизвика интерес с проверка, която се оказа тече не само в „Пирогов", но може би понеже камерите натам се насочиха.

Избягвам да коментирам болницата не за друго, а защото всеки мой коментар може да бъде тълкуван по различни начини. Не гледам към болницата като към някаква перспектива за себе си. Аз съм от хората, които не се обръщат назад, а гледат напред и поради тази причина не съм запознат точно какво се случва там. По-скоро разсъжденията ми носят общия характер. И затова считам, че не всичко, което се изговаря, е съвсем точно.

Ако говорим за проблеми и за тази болница, и за останалите, основният и за здравеопазването като цяло проблем е финансирането. И аз мисля, че все пак това, че ни отчитат на предпоследно място по някакви индекси, не знам какви са, все пак е успех, защото не е на последно, тъй като финансиране ние сме на последно място.

Сърбия е след нас.

Не бива да мислим, че качеството пада от небето. То се купува. Колкото повече пари можем да вложим в здравната система, толкова по-добро качество ще получаваме. Качеството е адекватно на това, което се влага като средства и не трябва да мислим, че хората, които работят в организацията на здравеопазването, са злонамерени и непременно мислят само лоши неща. Всички, които са работили, работят и ще работят в здравната система, искат да се получи нещо добро и качествено. Тогава обаче, когато финансовият ресурс е силно ограничен, а той е такъв, той е толкова ограничен, че дори и тези обвинения, които валят за злоупотреби, не биха нарушили по някакъв начин това съотношение пари-качество.

Винаги, когато се обсъжда болната тема за хала на родното здравеопазване, се противопоставят двете тези, кое е по-големият проблем - че сме толкова бедни, или че толкова години се лутаме в посоката на реформата. Много мандатно се гледа, всеки идва със своите намерения, някои дори не успяват да ги стартират, не говоря да ги завършат.

Това е изключителният проблем на лутането и на липсата на национален консенсус по проблема здравеопазване. До известна степен този национален консенсус, ако говорим като цяло, се постигна с това, че в България ще има здравно-осигурителна система. Първоначалният тежък спор беше дали да останем на бюджетен механизъм на финансиране или да бъде здравно-осигурителна система.

Преди десет години се отговори на този въпрос.

И двата начина имат своите предимства и недостатъци. Преди малко повече от десет години дойде отговорът и това всъщност беше реална реформа. Ние сега можем да говорим за подобряване на действащата система, а не тотално за реформа, ако, разбира се, не решим в един миг и да кажем няма здравно осигуряване, има бюджетно финансиране. Аз се засмях, защото не вярвам, че това ще стане.

Но уви не се прави и стъпка напред. От години се говори за частното здравно осигуряване, за този втори стълб, за пускане на още каси, за това...

Аз самият нямам отговор защо се бави този процес, не за друго, а защото отново се връщам - финансирането и натрупването на средства в системата на здравеопазването е много съществен елемент от избраната здравна система.

Той е важен и за пациента да може да избере кой да му управлява парите дори.

Точно така и затова мисля, че бързите крачки, които трябва да се направят, са да се даде възможност да се набират повече средства. И единият от механизмите, когато има здравно-осигурителна система, е да се даде възможността за по-активна работа на доброволните здравно-осигурителни дружества. По този начин ще се събере по-голям ресурс от средства и това неминуемо ще доведе до подобряване на качеството на здравното обслужване.

По Ваши наблюдения българинът проявява ли активен интерес към това доброволно осигуряване?

Не. Не проявява и то е съвсем разбираемо, тъй като националната система с националната здравно-осигурителна каса не дава ясен отговор на това какво тя плаща със събрания ресурс. Ресурсът е ограничен. В никакъв случай не трябва да мислим, че с парите, които се събират в НЗОК, би могло да се осъществи някакво чудо и по мое мнение НЗОК ще трябва рано или късно да определи какво ще се извършва с тези пари, а не работата да върви половинчато. Много отдавна се определи, че НЗОК плаща някъде около 60 на сто от разходите на болниците за лечение на пациентите. Имаше такъв доклад на Министерство на финансите, така че не е някаква измислица от работещите в болничната система. Никой не даде обаче отговор какво се прави с останалите 40 процента, как те ще бъдат запълнени и какво ще се случва. И изведнъж ударът попадна по възможно най-лошия начин върху директорите на лечебните заведения. Всъщност директорите на лечебните заведения са редовният гръмоотвод.

Там са бомбите със закъснител, както каза Стефан Константинов.

Идеята според мен беше такава: когато се моделира това, което се случва сега, идеята беше такава, че в никакъв случай не трябва да се допусне фалит на НЗОК, затова тя ще плаща колкото може, а болниците по-скоро периодично ще се дофинансират от държавата. А тогава, когато пък директорът не ни е приятен, ще го обвиним много лесно в това, че е лош мениджър и ще го сменим. Това не е проблем на една политическа сила, това е проблем от 2002-2003-2004 година насам върви като проблем и той се знае, непрекъснато го обсъждаме, говорим за него. За съжаление обаче пътищата, по които може да се реши този проблем, не са толкова лицеприятни и популярни. Извършването на такава реорганизация на плащания, подобряване на действащата система могат да станат тогава, когато една политическа сила влезе в началото на нейния мандат, абсолютно разбираемо от политическа гледна точка. В края на мандата могат да се правят само неща, които носят характеристиката на доброто.

И е така, и не е така. С Илко Семерджиев неотдавна говорихме, че част от реформата тогава е извършена в края на Костовото правителство.

Не беше в края, а в средата. Като основното тогава беше абсолютната увереност, че ще има следващ мандат. И затова се предприе тогава тази мярка и аз приветствам това решение, то беше правилното решение, независимо че е по средата на мандата.

Сега стигаме до една година до края на мандата на това правителство. Освен че получи съвет новият здравен министър от предишния да не прави особено резки реформи, няма и много време първо, и второ, ако изключим сектора на спешната помощ, другаде е трудно да се окаже помощ на здравеопазването.

Не е възможно да правим чисто секторни промени и да бъдем щастливи от това. По-скоро трябва да се тръгне към парите, с които ще се работи. Неприлично е много един лекар да говори за пари, но те стоят в основата на проблемите.

Кое би било успех да бъде свършено до края на този мандат според Вас?

При всяко положение ще се правят действия, подобни на това с бързата помощ. Това, което се прави сега с бързата помощ, е добро.

За хората остана усещането, че да, ще повишат леко заплатите на лекарите с 20 процента.

Когато говорим за системата, в тази система ние трябва да търсим това всички играчи в нея да бъдат доволни. Ние не можем да направим система, от която само пациентите ще бъдат доволни, а лекарите няма да са доволни и обратното и да настане благополучието. Заплатите на работещите в спешната помощ изостанаха изключително много. Да не говорим, че за тях стана много трудно да имат и допълнителнo някакви възможности за изкарване на пари и поради тази причина имаме отлив на лекари от тази дейност.

Отделно са и обект на страхотни атаки. Тъкмо заради проблема с ефективността на бързата помощ.

То е съвсем естествено, тъй като няма достатъчно хора.

Пребити лекари имаше неотдавна.

Това го е имало винаги.

Но предупредиха, че ескалира.

Включително и във времето на социализма имаше пребити, ограбени лекари и така нататък. Аз съм работил, давал съм дежурства в бързата помощ някога, така че ми е позната работата на лекарите там и тези проблеми и тогава даже ги имаше. Това, което е важното, което се прави в момента, са две неща. Ще се повиши малко заплатата, ще стане малко по-привлекателно от тази гледна точка, но се прави друго нещо, което според мен е много съществено - дава се възможността на тези лекари да специализират каквото биха желали. Това е нещо изключително важно за лекарите.

Преди са нямали тази свобода.

Тази свобода я нямаха за известен период от време и това отблъсна лекарите от там. Младият човек иска да се учи и тогава, когато го забием в линейката, той няма от кого да краде занаята. Освен това отнемаме и мечтите му.

Тоест прогнозата Ви е, че това ще върне интереса?

Частично ще върне, заедно със заплатите. Заплатите - тези 20 на сто, са по възможностите на правителството, защото и с това трябва да се съобразяваме. Не са прекалено много, все нещичко добавят, но основното за мен е това - младият лекар иска да специализира и тогава, когато работи в спешната помощ, той ще може да прави това.

Дано всичко това да обърне изобщо нагласата на лекарите, защото наскоро стана ясно, че всеки пети лекар мисли да отиде да работи зад граница, което е друг сериозен проблем.

Аз мисля, че зад граница се стремят да отидат младите лекари и една от причините е тази, че повече могат да се учат там. Тук е много трудно за младия лекар да започне специализацията си. И ако се създаде възможност да специализира тук, ние ще ги имаме тук тези лекари. Ако не, ще започнем да търсим лекари от чужбина, защото трябва работата да се върши. Тогава, когато се направи пропуск в някое място, се получава вакуум, а при отворените в момента възможности, както български лекари ще отиват в чужбина, така от някъде ще дойдат и други лекари. Неминуемо става. Това го има в момента, включително и в частни клиники, в които идват и работят лекари от чужбина.