Васил Пандов: Липсата на правова държава съсипва здравеопазването

Васил Пандов завършва Юридическия факултет на Софийския университет, специализира в Университета Кеймбридж, Великобритания, и в Академията по международно право в Хага, Нидерландия. Доктор по право от 2013-а. От 2009-а е преподавател по международно частно право в Юридическия факултет на СУ. Адвокат в Софийската адвокатска колегия. В различни периоди е адвокат на Лекарския и на Фармацевтичния съюз. През 2022 г. по време на правителството на Кирил Петков той е началник на кабинета на здравния министър Асена Сербезова. В този период оглавява и Надзорния съвет на НЗОК. Доц. Пандов е депутат от партия „Продължаваме промяната“ в 48, 49 и 51 Народно събрание.

Депутатът от Коалицията „ПП-ДБ“, който познава добре механизмите и начините на действие и на изпълнителната, и на законодателната власт, казва, че липсата на правова държава води до липса на вяра, че здравеопазването може да бъде справедлива и работеща по правилата система. Категоричен е, че нещата, които партията му предлага са смислени и в състояние да доведат до промяна, но и да направят процесите прозрачни. Стига някой да ги чуе и приеме. Сред петте каузи, зад които застава Васил Пандов, са по-добрият достъп на пациентите и намаляването на доплащанията, достойните възнаграждения за всички медицински специалисти, профилактиката и намаляването на детската смъртност.

С разговора с депутата Васил Пандов продължаваме поредицата от интервюта с народните представители за българското здравеопазване. Въпросите към всички тях са едни и същи, а отговорите им ще покажат как изглежда системата днес през погледа на хората, от които зависи тя да бъде подредена, смислена и в нейния център да бъде човекът.

Г-н Пандов, липсата на кадри в здравеопазването е сред най-тежките проблеми, които вещаят криза. Какво е решението му?

Решението е целенасочени действия в няколко основни направления. Първото, разбира се, е увеличението на възнаграждението на медицинските специалисти. От 2022 г. ние, от „Продължаваме промяната“, полагаме сизифовски усилия в това отношение. Първо през 2022 г. сключихме нов Колективен трудов договор (КТД) в здравеопазването, в който възнагражденията бяха увеличени с над 50%, например, на лекар от 1300 лв. на 2000 лв. Тези възнаграждения бяха заложени като задължителни в Националния рамков договор (НРД). Болниците обжалваха НРД и не платиха посочените възнаграждения. Огромна съпротива. По наша инициатива в Закона за здравното осигуряване бяха създадени два механизма за целево финансиране на държавните и общински болници за плащане на тези възнаграждения. Изискването за спазване на нивата по КТД беше заложено в закона и по жалби на болници се стигна до дело пред конституционния съд за това изискване, като се очаква произнасяне.
През миналата 2024 г. по наша инициатива беше приета стратегия за увеличаване на медицинските сестри и акушерките до 2030 г., която предвижда и повишение на заплатите на медицинските специалисти.

Стигаме до тази година. В проектите на държавния бюджет и на бюджета на НЗОК предложихме целеви средства за увеличение на заплатите в структурите на Министерството на здравеопазването и за двата механизма по НЗОК за държавните и общински болници. Не бяха приети от мнозинството. Стигна се до протестите на държавните психиатрични болници и Министерството на финансите осигури „на парче“ няколко милиона за увеличение на заплатите в тези структури. Младите лекари и сестрите видяха примера и излязоха на протести. От „Продължаваме промяната“ внесохме законопроект за лечебните заведения, който предвижда лекарите да имат начална минимална заплата от 150 на сто от средната, а сестрите – 125 на сто от средната работна заплата. Управляващите внесоха алтернативен законопроект, който реално не предвижда увеличение на заплатите на лекари и медицински сестри, реално те се повишават с около 150 лева. Болниците вече плащат повече. Знаем как вицепремиерът Зафиров обеща на протестиращите лекари и сестри, че до края на юли 2025 г. законът ще бъде приет и ще осигури достойно възнаграждения. Бяха излъгани. След това през септември и до момента се прави всичко възможно темата да се затлачи в работна група и да се отлага. Проблемът е, че ако законът не бъде приет до 20 октомври, правителството няма да предвиди средства за увеличение на възнагражденията в проекта за бюджета за 2026 г. Явно това е целта на управляващите.

Имате ли визия как да привлечете младите лекари и фармацевти, които бягат в чужбина или избират административна работа?

Освен увеличение на възнагражденията е необходимо процесът по придобиване на специалност да стане обективен и прозрачен. Говоря и за приема, и за заемането на местата. Държавата трябва да осигури качество и придобиване на умения. Трябва да се финансират повече специалности, които са приоритет за държавата.

Смятате ли, че е нужна промяна във висшето образование в България и каква да е тя?

Необходимо е да се осигури качество и прозрачност в управлението на висшите училища. За съжаление имаме казус с медицинския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, при който етичната комисия на висшето училище има решение, че деканът е незаконно избран, но поради процедурни хватки и до момента това лице заема длъжността.
Медицинските висши училища имат значителни приходи от чуждестранни студенти и са добър пример. Смятам, че тези средства трябва да се разходват за новости и технологично обучение на студентите, включително за изкуствения интелект. За момента те изостават в тази насока, въпреки че има отделни добри примери.

Доболничната помощ е няколко нива под болничната, което прави профилактиката у нас неефективна. Как може да се реши това?

Много неща се направиха от партия „Продължаваме промяната“. И продължаваме да правим. През 2022-а за първи поставихме профилактиката и превенцията в центъра на здравната система. В резултат в бюджета на НЗОК се повишиха за три години 100% възнагражденията на личните лекари и специалистите. В практиката се въведе електронното здравеопазване – Националната здравноинформационна система (НЗИС), която позволява пациентите да следят своето здраве. През миналата седмица предложихме проект на Закон за здравето, който предвижда създаването на профилактичен календар, автоматизирано издаване на направления за профилактика и изследвания на пациентите от НЗИС и покани за явяване на прегледи.

Болничните заведения са неравномерно разпределени. В няколко от районите са концентрирани голям брой лечебни заведения и специалисти, в други те буквално липсват. В едни райони леглата са празни, а в други няма въобще болници. Има ли решение?

Решението е трудно, но изисква бързи действия, за които няма воля. На първо място актуализиране на националната здравна карта. Ние започнахме този процес. Министър Хинков внесе законопроект, който не беше приет. През 2023-а предложихме НЗОК да не сключва договори за нови дейности, ако няма обективна потребност според здравната карта, но това не беше прието от ГЕРБ и ДПС.

Не виждам реално никакво усилие от настоящето правителство и мнозинство да направи нещо по темата. Ние имаме концепция, но тя е свързана с наличието на мнозинство, което не съществува. В резултат все повече легла ще бъдат празни, ще върви с пълна сила надписване на дейности и т.н.

Много са болниците в тежко финансово състояние, с остаряла материална база и липса на съвременна техника. Как може да се реши проблемът?

Решението е определяне на тяхната роля в системата на болничната помощ. В Националната здравна стратегия 2030 се възприе нашата концепция за приоритетни, опорни болници и нова роля на общинските болници, които да се превърнат в така наречените регионални лечебни заведения. Населението от цялата страна ще има възможност за равен достъп до високотехнологично лечение в двадесет и осем областни града. Държавата ще развива приоритетни болници с високо ниво на оборудване и разкрити структури по различни специалности (високотехнологични центрове на болнична помощ). Със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост и с подкрепящо държавно финансиране ще бъдат повишени възможностите и обхвата на най-квалифицираното болнично лечение. Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от опорни болници в областните центрове, които ще осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Опорните лечебни заведения трябва да разполагат със структури по четирите направления на лечебната дейност: терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични, както и с действащо спешно отделение, което отговаря на утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“ и отделение по съдебна медицина и деонтология (в медицината това е теорията за юридическите, професионалните и морални права и задължения на лекарите спрямо техните пациенти и колеги).

 Ролята на общинските болници може да бъде запазена при ангажимент на общините за тяхното поддържане и при използване на ресурсите на държавния бюджет и на бюджета на НЗОК за осигуряване на медицински персонал в отдалечени и труднодостъпни райони. Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи. Много малките и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преструктурирани в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи – регионални лечебни заведения, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда. Там, където е възможно, регионалните лечебни заведения могат да останат да функционират под статута на досегашните общински болници, с разкрити отделения и запазен болничен статут, съобразно потребностите на съответното населено място. Тази наша концепция бе приета почти единодушно от 49-то Народно събрание, но управляващото мнозинство не прави нищо за нейната реализация.

Аналогичен проблем - неравномерно разпределение на аптеките на картата на България. Каква е алтернативата за селата и малките градове?

Разпределението на аптеките може да се подобри със стимули за откриване на аптеки в малки населени мести и на денонощни аптеки. С промени в Закон за здравното осигуряване през 2023-а от „Продължаваме промяната“ въведохме методика на НЗОК за финансиране на аптеки. В резултат Българския фармацевтичен съюз вече отчита, че има новооткрити аптеки в над 50 населени места.

Какво е мнението Ви за онлайн търговията с лекарствени средства (включително и отпускани по НЗОК), както и за налаганата в момента възможност за вендинг машини?

Има данни за смъртни случаи и инциденти при приемане на лекарствени продукти, закупувани от непълнолетни от вендинг машини. България има достатъчен брой аптеки. Развитието на достъпа не е чрез либерализиране на режима на вендинг машините и това беше прието от настоящото ръководство на МЗ.

Защо липсва ясен стандарт за качество на медицинските услуги, подкрепян от дигитализация и ефективна борба с корупцията и злоупотребите? Планирате ли конкретни действия и в тази посока?

Ние сме предприели действия за въвеждане на медицински правила за добра практика и стандарти по всички медицински специалности. От ПП-ДБ внесохме проект на решение след отговори от страна на министър Кирилов, че скоро ще бъдат разработени правила. Председателят на Комисия по здравеопазването не подлага на разглеждане в комисията проекта ни за решение.

Кои са вашите 5 каузи, зад които заставате, за да промените поне нещичко в сектор "Здравеопазване"?

• По – добър достъп на пациентите до здравни грижи и намаляване на доплащанията
• Достойни възнаграждения на всички медицински специалисти
• Профилактика и превенция на заболяванията
• Детско и майчино здравеопазване и намаляване на детската смъртност
• Намаляване на употребата на тютюневи изделия и наркотични вещества

Българите масово не вярват на лекарите, както и на политиците. Бъркат ли?

Проблемът е, че паралелният център на държавно управление подкопава устоите на държавата. Липсата на правова държава води до липса на вяра в това, че всяка една система, включително на здравеопазването, функционира справедливо и според правилата. Надявам се, че с нашите действия и с активната защита правата на гражданите надеждата, че държавата няма да се управлява от задкулисието, което не желае промяна, ще остане жива.