Д-р Юлиан Йорданов: Със спешните мерки, с които се гасят пожарите, системата никога няма да заработи добре

Здравната система в България е една от темите, които най-много се коментират и от които най-много боли, защото със здравето шега не бива. Но – уви! Сякаш в нашата страна, родината на неограничените възможности, е възможно дори това – знайни и незнайни хора да се шегуват с най-важното – човешкото здраве. Защото какво друго, ако не лоша шега, би довело до този невъобразим хаос, който се случва в българската здравна система? Но шегата остава за сметка на хората – пациенти и лекари. А за хората остава само едно – надеждата. Надежда, че най-после ще се случи промяната, благодарение на която няма да ни напускат най-добрите ни специалисти, няма да се затварят болници, няма да липсват направления...

Как да подредим хаоса в българското здравеопазване? Потърсихме отговор от заместник-председателя на Българския лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов.

ЗА или ПРОТИВ сте въвеждането на здравно досие за всеки пациент? Не усложнява ли това допълнително натовареното болничното обслужване?

Това, което се прави в момента, действително води до непрекъснато увеличаване на бумащината, с която трябва да се занимават лекарите и става така, че те са затрупани повече с писмена работа, отколкото с лекуване на пациенти. Непрекъснато се увеличават документите, които трябва да се попълват, сроковете, в които трябва да бъдат готови и т.н. Давам ви един конкретен пример - в момента Касата изисква в деня на изписването да бъдат дадени всички документи на пациентите. В противен случай този пациент няма да бъде отчетен по каса. Аз съм хирург. Днес имам три операции. Влизам в операционна зала в 8.30, излизам в 15 часа, като работното ми време е до 14 часа. След излизането ми от залата, аз трябва да пиша документи, защото те трябва да бъдат предадени до 12 часа. Виждате ли за каква абсурдна ситуация говорим? Другият абсурд – на пациент, който се изписва на втория или на третия ден, трябва да му се напише епикриза, а още не е дошъл хистологичният резултат. Тоест, аз мисля, че е доброкачествено заболяването, обаче хистологичният резултат, защото той дава най-меродавната информация, показва, че заболяването е злокачествено. Аз съм издал епикриза и в нея пише доброкачествено заболяване, защото така мисля аз, а след това ми идва хистологичният резултат и аз издавам втора епикриза, в която пиша, че заболяването е злокачествено. Фактически аз съм издал документ с невярно съдържание, за което пациентът може да ме съди. Ето виждате ли за какви абсурди в нашата здравна система говорим? И вместо да намаляват, те продължават да се роят! Що се касае до здравното досие – отдавна сме го казали – всеки гражданин трябва да си има електронна здравна карта и в нея да се нанася всичко. Това т.нар. здравно досие на Здравната каса е поредната недомислица, която няма да доведе до нищо положително. Нека да се направи една електронна здравна карта, в която по електронен път да бъдат нанасяни всички лекарства, които са предписани на пациента, заболявания и т.н.

Що се отнася до финансирането на болниците, няколко пъти системата беше променяна. Според вас кой е най-удачният й вариант?

Най-удачният вариант е на първо място двойно да бъде увеличена сумата за здраве. Сега е 4 процента от брутния вътрешен продукт, те трябва обаче да станат поне 8. Само така много неща в нашата здравна система ще започнат да си идват на мястото. Защото ние искаме европейско качествено здравеопазване с най-ниския разход за здраве на човек. Как да стане? Това, че все още имаме сравнително добро здравеопазване, дължим на лекарите и на медицинските сестри. Но и те започват вече да напускат страната с усилени темпове. Давам пример с колега от моето отделение, който напусна - млад специалист, който имаше желание да учи хирургия, тук получаваше 540 лева, отиде в Германия, където ще специализира и където ще му дават 3 хиляди евро. Намаляването на кадрите ще става все по-голям проблем и то не само в България, това е проблем за целия Европейски съюз. Но проблемът за нас е следният – ние нямаме никаква политика по отношение на това да задържим нашите кадри тук. И въпросът не е само до финансирането. Въпросът е също за квалификацията, за специализацията на тези млади хора, въпросът е за по-нататъшната им реализация като лекари. Това, че обществото ни беше настроено срещу лекарите и непрекъснато говореше за лекарски грешки и т.н., това също демотивира голяма част от специалистите да останат в България. Говорим също и за апаратура, за ниво на развитие на медицината, ниво на здравната система. Един от основните мотиви на лекарите, които напускат страната, е хаосът в българското здравеопазване.

В България има почти постоянен недостиг на кръв. Какъв е изходът от тази толкова опасна ситуация при един евентуален инцидент?

Това е много, много труден проблем. Едно време беше задължително кръводаряването в армията. Сега това няма как да стане. Единственото, което би помогнало, е да се мотивират хората да даряват кръв.

По думите на министъра на здравеопазването в служебния кабинет, неплащането на здравните осигуровки от работещи хора се превръща в мода. Как ще коментирате това?

За съжаление държавата за толкова години, откакто въведе този здравноосигурителен модел, не можа да се справи с проблема, който действително е много тежък, защото нашата система е изградена на солидарния модел – всички плащат, а ползват тези, които имат нужда. Освен това, здравните вноски, колкото и странно да звучи, са едни от най-ниските в Европа. Неплащането на здравни осигуровки от една толкова голяма група от хора разклаща силно здравната система. Държавата е тази, която трябва да намери начин да принуди хората да си плащат вноските. В една западна държава може да си покажеш шофьорската книжка, може да си покажеш и здравноосигурителната карта. Те са еднакво важни.

По-голямата част от хората без осигуровки са безработни, някои от тях – от години и наистина едва ли ще намерят как да платят задълженията си. Дали не трябва да се помисли за някакъв вариант на спасение от тази ситуация?

Тук отново трябва да се намеси държавата. Тя трябва да види кои от здравно неосигурените действително нямат никаква възможност да си плащат вноските, защото по конституция държавата трябва да се грижи за здравето на всички свои граждани. А тези, които просто нямат желание да си плащат, трябва да бъдат издирени и да бъдат накарани да заплатят здравните си осигуровки. Тогава хората, които реално нямат възможност да плащат вноските си, няма да бъдат проблем за държавата.

Направленията за специалист – кой е най-добрият начин за тяхното разпределяне?

Според мен не трябва да има лимит на направленията. Лимитирането означава ограничаване на здравноосигурения от здравна помощ. Но тук пак говорим за финансиране – ако има добро финансиране, лимит няма има. Лимитът се въвежда тогава, когато няма достатъчно средства. Но това, което трябва да бъде водещо при насочването на един пациент, е медицинската целесъобразност, а не ограничението в направленията.

Друг неотложен проблем е спешната помощ. Какво трябва да се направи, за да бъде подобрена работата на медицинските екипи?

През 2011 г. ние сериозно работихме по този въпрос. Тогава, пак по инициатива на Лекарския съюз, заедно с Български Червен кръст и с министъра на здравеопазването направихме

посещение в Германия, видяхме как работи тази система там. След това Министерството на здравеопазването изготви една нелоша стратегия за Спешната помощ, но се оказа, че изпълнението й ще струва на държавата 70 милиона лева. Когато чу за тази цифра, финансовият министър каза: „Пари няма“ и нещата спряха дотам. Тоест, има го като документ, има го като виждане, но трябва да се финансира и трябва да се изпълни. Важно е, защото Спешната помощ е базата на цялата медицинска помощ, която се оказва. Тя е в основата на подсигуряването на здравната помощ на населението.

Предстои сформирането на ново правителство. Бихте ли систематизирали няколко препоръки към новия здравен министър относно най-неотложните проблеми в здравеопазването? И кои според вас са най-належащите, по които трябва да се започне работа веднага?

Ние винаги сме казвали, че с временните мерки, със спешните мерки, с които се гасят пожарите, системата никога няма да заработи добре. Трябва да се направи една национална здравна стратегия, която да бъде приета от всички политически партии, независимо дали са в управлението или са в опозиция. В тази стратегия трябва да бъдат зададени сроковете за решаването на всички проблеми, както и институциите, които ще се заемат с решаването им, плюс стойността на финансирането и от къде ще дойде то. Когато това бъде разчетено съобразно прогнозите за здравния статус на населението, както и с други важни фактори и когато се върви стъпка по стъпка в тази посока, ефект ще има. С гасенето на пожарите, с това тук да затворим болница, там да видим пък как да спасим, тук не достигат направления, дай да видим как да ги увеличим, така системата се върти в един порочен кръг.