Маргарита Махаева: Няма здравеопазване, докато болниците са търговски дружества

Маргарита Махаева е депутат от партия "Възраждане". Завършва Медицинския колеж към Медицинския университет в София, след което в продължение на почти две десетилетия работи в Университетската болница за спешна помощ "Пирогов" като медицинска сестра. През 2015-а завършва право. Адвокат към Софийската адвокатска колегия.

С Маргарита Махаева продължаваме поредицата от интервюта с народните представители, посветени на здравеопазването, проблемите и възможните решения. Отговорите им са важни, защото в техните ръце е законодателството, което определя реално как функционира системата. Въпросите към представителите на всички парламентарни групи са едни и същи, а отговорите им ще очертаят картината на здравеопазването днес.

Липсата на кадри в здравеопазването е сред най-тежките проблеми, които вещаят криза. Какво е решението му?

Липсата на кадри е проблем, който се задълбочава през последните 25 - 30 г., още когато правителството на Иван Костов реши лечебните заведения да бъдат търговски дружества. Затова и оборотните болници могат да си позволят по-високо възнаграждение на персонала, а други, особено общинските, са на ръба на оцеляването, където малкото останал персонал получава минимално възнаграждение. Това се отнася най-вече за медицинските специалисти, което пък от своя страна прави професията им непривлекателна за младите кадри. Този контраст се вижда още по-добре с появата на много нови частни лечебни заведения, които буквално убиват държавните и общинските.

Решението е здравеопазването да стане отново приоритет на държавата, като няма пречка частните лечебни заведения да продължават своята дейност, където пациентите да се лекуват срещу заплащане и по свое желание. Този процес на връщане на ангажимента на държавата би бил дълъг и труден, но друг изход няма. Стигнахме до абсурда в София и големите градове да има болници на всяка крачка, а в малките общини по една, в която непрекъснато затваря някое отделение, защото няма персонал. В малките населени места дори няма здравен пункт, няма кой да измери едно кръвно налягане на местните жители. Последното сериозно нарушава конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ, а именно държавата е тази, която трябва да се погрижи за спазването на Върховния закон. И още нещо - ако се върне „разпределението“ по места и новозавършилият медик сключи договор с държавата, да речем за следващите 5 години, че ще работи там, където е необходим, мисля, че проблемът с липсата на кадри по места за няколко години може да бъде разрешен.

Имате ли визия как да привлечете младите лекари и фармацевти, които бягат в чужбина или избират административна работа?

На първо място трябва да им бъде осигурено достойно заплащане на труда. Любовта към професията е едно, но само тази любов не е достатъчна, за да си платят сметките и да издържат семействата си. В частните болници този проблем го няма или възнаграждението е поне приемливо, най-вече в по-натоварените отделения или в тези, където персоналът получава ДМС. В държавните и общинските болници (особено медицински сестри, рехабилитатори, акушерки и т.н.) получават мизерно възнаграждение и затова работят на няколко места, за да си осигурят що-годе нормален доход. Това обаче е крайно изтощително и вероятността да сгрешат от преумора нараства. Лошото е, че не могат да изтрият грешката и да започнат да пишат на нов лист. Тук става дума за човешки животи, които са в ръцете им, и обратен път няма. Затова казвам, че с достойно заплащане ще отпадне необходимостта от втора и трета работа. Що се отнася до младите лекари, и сега на места в страната се предлагат възнаграждения от порядъка на 5000 лв.-6000 лв., само че те искат да се обучават в големите градове. Човешкото тяло е еднакво и в София, и в Ямбол. Друг е въпросът, че в малките болници няма достатъчно специалисти, които да ги обучават, трябва да се помисли и за такива назначения, за да станат тези места привлекателни за младите специализанти.

Що се отнася до фармацевтите, ние, от Възраждане, предложихме в предната легислатура на Народното събрание проект на закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с който да се намали данъчната ставка за фармацевти, които имат желание да разкрият аптеки в малките населени места. Този законопроект беше отхвърлен от Народното събрание.

Смятате ли, че е нужна промяна във висшето образование в България и каква да е тя?

Да, смятам, че е добре и правилно да се завиши срокът на обучение на лекарските асистенти поне с още една година. Медицинските сестри например се обучават 4 години, а лекарите – 6. Лекарският асистент следва да е по средата предвид отговорностите, които поема. В много населени места, където няма лекар, немалка част от действията, които са в компетентността на лекаря, се извършват от фелдшерите – диагностициране, първа помощ, предписване на лекарства, лечение и т.н. Отговорността, която носят, е по-голяма от тази на сестрите, които извършват манипулации по лекарско назначение. Изключвам дейностите от сестринските самостоятелни практики.

Промяната в отпадането на таксите в университетите за медицинските специалисти е нещо, което приветствам. Малко или много желанието на един млад човек да изучава тези специалности е зависимо и от средствата и не всеки желаещ може да си го позволи. Мисля, че все пак е добре и да има някакъв подбор с полагане на изпит по биология, както беше преди години, но за съжаление вече в повечето специалности приемният изпит е отпаднал. Когато кандидат-студентът започне да се готви за приемен изпит, когато положи усилия, тогава ще стане ясно, че не записва тази специалност, защото няма какво друго да прави и че ще я завърши именно с намерението да я практикува. Сега изискването за прием на медицински специалисти е да имат завършено средно образование и се приемат по бал, което за мен е несериозно.

Доболничната помощ е няколко нива под болничната, което прави профилактиката у нас неефективна. Как може да се реши това?

За да се подобри доболничната помощ в България и да се повиши ефективността на профилактиката е необходимо цялостно реформиране. На първо място трябва да се увеличи финансирането за първичната медицинска помощ, тъй като недостигът на ресурси ограничава достъпа до качествени профилактични програми. Това включва и модернизация на медицинското оборудване, и разширяване на достъпа до диагностични услуги в извънболнични условия. На следващо място обучението и мотивацията на общопрактикуващите лекари трябва да бъдат приоритет. Качеството на прегледите и профилактичните мерки биха могли да се повишат и чрез програми за продължаващо медицинско образование и по-добро заплащане.

Също така въвеждането на задължителни профилактични програми, подкрепени от Националната здравноосигурителна каса, може да насърчи гражданите да се подлагат на редовни прегледи. Например, субсидиране на скринингови тестове за ранно откриване на хронични заболявания като диабет, хипертония и рак би имало значителен ефект. Не на последно място смятам, че подобряването на координацията между доболничната и болничната помощ е ключово, така проследяването на пациентите и предотвратяването на ненужни хоспитализации би било значително улеснено. Освен това кампании за здравна просвета могат да повишат осведомеността на населението за важността на профилактиката. И накрая, трябва да се насърчи достъпът до здравни услуги в селските райони чрез мобилни медицински екипи. Тези мерки биха намалили неравенствата и биха подобрили превенцията, като в дългосрочен план намалят натиска върху болничната система, която е и основният разход на НЗОК. Всички тези реформи обаче изискват политическа воля и координирани усилия между държавата, НЗОК и цялата медицинската общност.

Болничните заведения са неравномерно разпределени. В няколко от районите са концентрирани голям брой лечебни заведения и специалисти, в други те буквално липсват. В едни райони леглата са празни, а в други няма въобще болници. Има ли решение?

Има, разбира се. От доста години насам ние, от Възраждане, говорим, че трябва да се наложи мораториум за разкриване на нови болнични заведения и това да става съобразно Националната здравна карта – да се разкриват там, където има необходимост. Имаше през 2023 г. такъв проект на закона за лечебните заведения, но той не срещна тогава подкрепа от мнозинството в парламента. Служебното министерство на д-р Кондева смяташе, че не трябва пазарът да бъде ограничаван, а да се укрепват областните болници. Когато изкараме здравето на „пазара“, се получава именно това. Смятам, че такъв мораториум е задължителен.

Много са болниците в тежко финансово състояние, с остаряла материална база и липса на съвременна техника. Как може да се реши проблемът?

На първо време трябва да се спре кървенето – нужно е подпомагане от държавата. Дали ще е със завишаване стойността на клиничните пътеки, дали ще е със субсидиране или по друг начин, зависи от министерството на финансите и от волята на Народното събрание. Но пак казвам – този проблем трябва да се реши кардинално. С една превръзка такава голяма рана няма да заздравее лесно, тя трябва да се зашие.

Докато болниците са търговски дружества, държавата не може да ги финансира до степен да се изправят на крака. Този статут трябва да бъде променен, преди да са затворили всички държавни и общински болници, защото са толкова задлъжнели, че не виждам никакъв друг изход от тази криза.

Аналогичен проблем - неравномерно разпределение на аптеките на картата на България. Каква е алтернативата за селата и малките градове?

В нашия проект на закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който внасяме вече няколко легислатури подред сме предвидили възможността за вендинг машини в малките населени места именно като коректив на това, че не навсякъде има аптеки. Недопустимо е в 21 век да няма откъде да си купиш един панадол за болното си дете през нощта. Разбира се, става дума само за лекарства от първа необходимост, които се продават без рецепта. На последното разглеждане на законопроекта управляващите излязоха с опасения, че така няма да има контрол върху употребата и децата могат да си купуват и да употребяват неконтролирано лекарства. Само че и сега няма контрол върху употребата им. Едно дете ако иска да експериментира, може да погълне и един блистер аналгин, който купи от аптеката. Фармацевтът му го продава, но не го контролира.

Другото им предложение беше да се поставят вендинг машини вътре в самата аптека. Но питам – когато аптеката е затворена, какъв е смисълът от тази машина? Няма достъп до нея. И обратното – ако е отворена, какъв е смисълът – можеш директно да си купиш от аптеката, каквото ти е необходимо. Така или иначе този законопроект винаги се отхвърляше поради една или друга причина. Очевидно е, че настъпва нечии интереси, но ние няма да се откажем от тази идея.

Какво е мнението ви за онлайн търговията с лекарствени средства(включително и отпускани по НЗОК), както и за налаганата в момента възможност за вендинг машини?

За вендинг машините отговорих. Приветствам с две ръце тази идея, смея да твърдя, че ние първи я предложихме. Що се отнася до онлайн търговията, смятам, че няма пречка да се закупуват лекарства по интернет, които се отпускат без рецепта, стига купувачът да потвърди, че има навършени 18 години. Много от лекарствата за масова употреба имат свои аналози, които се продават само в чужбина и са значително по-достъпни като цена. Не виждам проблем с онлайн търговията, стига, пак казвам, да става дума за лекарства, за които не се изисква рецепта.

Защо липсва ясен стандарт за качество на медицинските услуги, подкрепян от дигитализация и ефективна борба с корупцията и злоупотребите? Планирате ли конкретни действия и в тази посока?

Липсата на стандарт за качеството на медицинските услуги в България се дължи на няколко фактора. Първо, здравната ни система страда от фрагментираност и липса на единни критерии за оценка на качеството, което позволява много вариации в предоставянето на тези услуги. Според мен трябва да се въведе национален стандарт за качество на медицинските услуги с ясни показатели за резултати като ниво на пациентска удовлетвореност и успеваемост на лечението, който да се изготви от висококвалифицирани специалисти. Добре е да има и повече кампании за здравна просвета, които да повишат ангажираността на пациентите.

Корупцията и злоупотребите, най-вече неправомерното отчитане на дейности пред НЗОК, допълнително подкопават доверието на обществото и ефективността на работа на медицинското съсловие. Например, всички сме наясно за съществуването на фиктивни хоспитализации, които буквално източват НЗОК, но никой не предприема реални мерки да се спре тази порочна практика. Апелираме и за прозрачни обществени поръчки, за санкции при установяване на нарушенията, както и активност на гражданското общество.

Дигитализацията към момента е бавен процес поради недостатъчно финансиране и липса на техническа инфраструктура и все пак би могла да предотвратява частично злоупотреби в системата. Ако съществува, например, мониторинг в реално време, той може да проследява дейностите на лечебните заведения, което освен че би улеснило одита, би намалило възможностите за фиктивните хоспитализации. Няма спор, че дигитализацията е важна и действително служи за улеснение, включително и в документооборота. Въпреки това ние се обявихме против идеята да се дигитализират всички документи – болнични листове, здравни книжки, резултати от изследвания и т.н. с пълно премахване на хартиения носител, с оглед затрудненото им ползване от по-възрастни пациенти само и единствено в електронен вариант или от пациенти без достъп до интернет.
Отделно от горното смятам, че борбата с корупцията изисква наистина независим орган за контрол, който да проверява финансовите потоци и отчетността на НЗОК и болниците, само че е много трудно да се създаде такъв наистина независим орган, за съжаление. От години сме свидетели на бутафорни проверки за едни лечебни заведения, а за други – на репресии с оказване на невероятен натиск за едно или друго.

Кои са вашите 5 каузи, зад които заставате, за да промените поне нещичко в сектор Здравеопазване?

• Първата и най-важна за мен кауза е да продължавам да се боря за правата на медицинските специалисти. Обществото ни явно все още не разбира, че няма ли ги тях, няма да има здравеопазване. Лекарят не може без сестрата, не може без акушерката. Те са една от брънките във веригата и ако ги няма, тя ще се скъса. Не случайно винаги съм казвала, че те са феномен – забелязват се тогава, когато ги няма.
• Второто, което много искам, е достъпна помощ в малките и труднодостъпните населени места. Живеем в европейска държава, имаме претенции да влизаме в кръга на богатите, а 1/3 от населението ни има достъп до зъболекар веднъж в седмицата, ако има късмет, и трябва да пропътува десетки километри, за да си купи аспирин. Това е срамно и абсолютно недопустимо!

• Заставам зад здравеопазване, финансирано и подкрепяно от държавата. Горчивият ни опит показва, че когато болниците са търговски дружества, краят на здравеопазването ни е неизбежен.
• Подкрепям и ще се боря за повече скринингови програми, защото още преди 30 години в Медицинския университет ме научиха, че профилактиката е най-доброто лечение.
• Няма как да не отбележа и още една моя кауза, и тя е финансиране от държавата на биомаркерите за прицелна терапия. Само когато лекарят знае с точност какъв е видът на раковата клетка, само тогава ще може да извърши качествено лечение. Всъщност те и сега се предлагат, но са безумно скъпи и са непосилни за онкоболните пациенти. Предложих го в предходния бюджет, но не се прие. Ще го предлагам и в следващия, и в по-следващия, докато стане факт, защото сме на едно от водещите места в света по онкологични заболявания, а аз вярвам, че всеки човек има право на живот. На достоен живот.

Българите масово не вярват на лекарите, както и на политиците. Бъркат ли?

Да, смятам, че бъркат. Има лекари и лекари, политици и политици. Има корумпирани лекари, има арогантни лекари, има и лекари незнаещи или неможещи. Всеки, който има тъжна лична история, ще постави много лесно всички лекари под един знаменател. Има обаче и лекари всеотдайни, отказали се от сън, спокойствие и личен живот, ако щете, само в името на медицината, на пациента и на неговото здраве. Познавам много такива достойни лекари и медицински специалисти, които заслужават цялото ми уважение и дълбок поклон до земята. Не бива да забравяме, че крехката ни здравеопазна система се крепи именно на вторите, защото те са тези, които са денонощно на наше разположение, те са тези, които изнемогват и се опитват да покрият възможно най-много отделения, за да имат пациентите възможно най-голям достъп до медицинска помощ.

Това не бива да се забравя никога от нито един пациент, защото рано или късно всеки от нас има нужда от лекаря или медицинската сестра – било за нас, било за наши близки.

Апелирам към взаимно уважение и от двете страни, защото само така можем да вървим напред като общество и да се справяме с предизвикателствата в медицината - този необятен океан от знание, опит, емпатия, разочарование, успех и всичко човешко, събрано на едно място в тази една единствена дума.