Д-р Димитър Шишков: Докато имаме клинични пътеки, няма да имаме здравеопазване

Предложената от НЗОК нова методика за финансиране на болниците събра недоволството на лекарското съсловие. Нововъведението на Здравната каса поставя лимит на всяка болница за всяка дейност. Районните колегии на БЛС скочиха срещу ограниченията, които според тях нарушават Конституцията и правата на пациентите за свободен достъп до медицинска помощ.

Интервю с д-р Димитър Шишков, ръководител на урологично отделение към МБАЛ “Пловдив”.

Д-р Шишков, кое наложи създаването на тази методика?

Абсолютната липса на пари в НЗОК и в държавата. Затова започват ограничения, които според мен са незаконни. Два-три пъти г-н Дянков взима пари от Националната каса, която едно време беше запазена със закон. Първият път беше над милиард и половина, тази година 380 милиона. Затова имаме ограничения в приема или в бюджета на всяка болница и въобще в здравеопазването.

Другият основен проблем е, че НЗОК е монополист. Тя разполага с тези пари, нямаме друга каса, която да е конкурент. А всеки трябва да бъде свободен да избира къде, при кого и как да се лекува. Моята логика,, а и на повечето медици, е че трябва да има поне 5 Каси, между които да съществува конкуренция. Тогава няма да има и лобизъм в самата НЗОК. Никой няма да бърка в нея, за да си попълни бюджета. Не смятам, че хората, които внасят парите си в НЗОК за здраве, са дали разрешение за това. От началото на годината досега Касата продължава да дължи пари на почти всяка една болница в страната. Постоянно забелязваме едни перфектни болници в столицата, почти от западен тип. Но не е така в провинцията. Ако се снимат държавни лечебни заведения, които са основните в лечението, ще се види как стоят нещата.

На този етап от Касата са изчислили, че 1,6 милиона души ще се разболеят. На каква база се правят тези изчисления? Може ли болестотворният процес да се прогнозира?

Донякъде може. Но звучи абсолютно неморално и неетично да прогнозираш тези неща като стока, като търговия. Да не говорим, че болниците са търговски дружества. Тотална глупост! Такова нещо няма никъде по света. Здравеопазването е национална стратегия, а не на Здравната каса или на финансовия министър. Всеки умен човек знае, че когато някой се разболее и не може да бъде правилно излекуван, той инвалидизира и става в тежест на държавата. Да определиш бройка за лечение е безумие. Може да има епидемия, да се случи така, че тази година спешните пациенти да са много по-малко от плановите. Всичко става в здравеопазването. Затова не можем да определим точно колко болни ще приемем в дадено отделение или болница.

Оприличавам тези реформи с един изключително болен човек, на който му слагаме малко пудра и червило, за да добие някакъв вид. Това е здравеопазването ни. Няма как да има успех.

Като говорим за прогнозиране на болни и средства, заложен е преразход от 3 процента в бюджета. Това достатъчно ли е?

Кой може да предвиди. Ако парите се съхраняват правилно в НЗОК и не се пипат, те ще бъдат достатъчни. Но какво се случва, ако дойде един човек повече? Всички отговарят абсолютно йезуитски: Ще ги лекуваме. С какво? В момента има определен брой антибиотици и болните не могат да получат други и по-скъпи. По същия начин е с консумативите. И когато работещите зададат този въпрос нагоре по йерархията, се получава един и същ отговор: Лош мениджмънт.

Много хора казват, че само се критикува, а никой нищо не прави. Да, така е. Не може на всяка крива паланка да има болница, не може всяка година да се отварят нови лечебни заведения, а в същото време управляващите и всички, които са в системата на здравеопазване да твърдят, че лекарите напускат системата и не могат да се поддържат болниците. Е, добре, като няма пари, защо е този голям интерес към отварянето на нови болници? Има много добри частни болници, които работят добре. Но повечето са за правене на пари по втория начин, а в здравеопазването все още има много за крадене. Ако има сериозен контрол при даването на разрешителни за отваряне на болници, нещата ще са по-различни. За тази цел трябва да имаме реална здравна карта на държавата. В даден район например, където няма хора, има болници. Там могат да се направят здравни центрове с добре моделирана спешна помощ.

Но живеещите там няма да се съгласят да останат без болница.

Смятам, че ако им се зададе въпрос какво искат - добро здравеопазване, хубава болница, без хлебарки, плъхове и мишки, с добър и грижовен медицински персонал, или във всяко селце да има болница, която не може да бъде издържана, те ще разберат. Народът трябва да осъзнае, че няма как да се поддържат толкова лечебници. Тук няма значение кой ще управлява, а за оптимизиране на наличните средства. В Австрия има 45 здравни каси, в град над 30 000 души няма болница. Вместо нея има добре изграден спешен център, който разполага и с хеликоптер. Един хеликоптер е 1 милион, а издръжката на болница - над 10 милиона. Проста сметка.

Трябва ли да има болница за социално слаби, д-р Шишков?

Здравеопазването в Европа и ЕС се гради основно на солидарността. Това значи, че богатите дават и за бедните. Тази теза е разработена още от Бисмарк, когато казва, че богатите трябва да се грижат за работната ръка.

Не може един работодател, който печели на гърба на работника, да не се интересува какво е здравното състояние на хората му. Защото един беден и болен човек може да бъде само в тежест на обществото. Затова трябва да има и отделно перо. То и сега уж съществува, но не и реално. Например за спешно болни, които са и социално слаби, държавата не плаща. Тя навсякъде дължи пари на болниците за такива пациенти. Трябва да се грижим за всички, нито една лечебница не трябва да връща болен човек. Затова трябва да се оптимизира броят на болниците, на спешните центрове. А това означава край на строежа на всякакви болници. Има ги достатъчно.

Според новата методика се изисква поне 30 процента спешност спрямо общия брой преминали болни. Някои ваши колеги коментират, че това е добро, други не са доволни. Вие какво мислите?

Това е пълна глупост. Как така ще се каже къде колко. Това са козметики, цифрите просто трябва да “впечатлят” хората. А хората искат да знаят къде отиват парите им от здравното осигуряване и да знаят, че ако се разболеят един ден - не дай, боже - ще бъдат обслужени качествено и от приятен и добър персонал.

Освен това истинската медицина не е в спешността, а в плановата дейност. Там се доказват специалистите. Това означава, че тези хора са търсени и че има профилактика. Искам да припомня едно обещание, дадено от г-н Дянков на един лекарски събор още преди 3 години. Тогава той излезе и каза, че от Нова година клиничните пътеки отпадат. Но още си съществуват. Докато имаме клинични пътеки, няма да има здравеопазване.