Принудата не е грижа: Завръщане на принудителното настаняване в психиатрични болници в САЩ

Джордан Дженсън е доцент по криминология от Университета на Илинос в Чикаго. Тя е и изпълнителен директор на Центъра за справедливост за хората с увреждания и различна расова принадлежност към юридическото училище Northwestern Pritzker. Научните й интереси са насочени към изграждането на доброволни, базирани на общността системи за грижа и образование.

По-долу ще ви представим нейната гледна точка по въпроса за принудителното настаняване на бездомни или хора с увреждания, за което лобират част от управляващите в САЩ.

„Тревожна тенденция се наблюдава в САЩ – завръщането на практиката да се настаняват граждани с предполагаеми психични нарушения или без дом в институции под предлог, че там ще получат необходимите здравни грижи.

Някои политици също подкрепиха идеята в свои изявления. Губернаторът Кати Хокъл настоя да се разшири кръгът от специалисти, които имат право да предприемат принудително настаняване в институции, а Робърт Кенеди-младши предложи да се създадат „центрове за подобряване благосъстоянието на гражданите“.

Макар предложенията да са облечени в различни по звучене думи, всички имат една и съща цел – да се разширят правомощията на щатите, за да могат компетентните органи да наблюдават, задържат и „лекуват“ маргинализираните групи от обществото.

Новата реформа се цели в бездомните, хората с увреждания и членовете на LGBTQIA+ общността

Те обаче не предлагат професионална и наистина адекватна помощ на страдащите, а по-скоро се използват като средство за упражняване на строг затворнически контрол, най-вече върху хора с увреждания, бездомници или членове на LGBTQIA+ общността. Точно представителите на гореспоменатите и някои други маргинализирани групи от обществото добре знаят, че зад гръмките думи „настаняване за лечение“ всъщност стои грозната истина – насилие под прикритие.

Строг контрол над хора, които не представляват реална заплаха за обществото

Какво цели Кати Хокъл със своето предложение, освен да свали прага за принудително задържане и затваряне на хора с психични проблеми? Нейната идея е да бъдат задържани граждани не защото представляват непосредствена заплаха, а защото са считани за неспособни да посрещат основните си нужди заради предполагаемо „психично заболяване“. Подобни неясни и до голяма степен субективни стандарти всъщност улесняват упражняването на държавен контрол върху бездомни хора, такива, които страдат от увреждания или пък поради някаква друга причина са извън системата, на ръба на оцеляването. Хокъл също така настоява за разширяване кръгът от специалисти, които имат право да затварят принудително хора в институции, като предлага упълномощаване и на медицинските сестри в психиатричните отделения. С други думи, те ще са задължени да се разровят в личния живот на човека, докато открият тъжните обстоятелства и събития, довели до състоянието, в което се намира в момента, и да ги изтъкнат като довод за последващо настаняване в институция.

Губернатори в подкрепа на новата реформа

Предложението на губернатора е резултат от усилията на немалка група хора в цялата страна да съживят практиката за затваряне в институции на граждани в неравностойно положение, без да е налице реално основание за това. През 2022 г. нюйоркският кмет Ерик Адамс нареди на полицаите да задържат и затварят насила в специализирани заведения граждани, които са смятани за „психично болни“, въпреки липсата на доказателства за непосредствена заплаха. В програмата за психично здраве на губернатора на Калифорния Гевин Нюсъм също е заложена точка, по която роднина, съквартирант, съпруг или друго лице има право да подаде молба до съда с искане неговият близък да бъде настанен за „лечение“.

Идеята на Робърт Кенеди-младши за „центрове за подобряване благосъстоянието на гражданите“

Постепенно тези идеи натрупаха инерция и вече се обсъждат на федерално ниво. Зад лозунга „Да направим Америка отново здрава“ стои намерението на здравния министър Робърт Кенеди-младши за създаване на „центрове за подобряване на благосъстоянието“, в които бездомни и хора със зависимости ще се „лекуват“, трудейки се. Идеята зловещо напомня институционалните ферми от 20-и век, където бяха затваряни граждани с увреждания и с различна расова принадлежност. Там, под непрекъснат надзор, те упражняваха физически труд под предлог, че това е част от тяхната рехабилитация.

Преструктурирането на здравната система ще унищожи ефективно работещите служби

Наскоро от здравното министерство съобщиха, че предстоят реформи, които ще преобразят някои от най-важните агенции и ще концентрират властта под шапката на нова структура „Администрация за здрава Америка“. Преструктурирането обаче, както и масовото уволняване на служители от системата на здравеопазването, ще се отрази крайно негативно на инфраструктурата, свързана с психичното здраве*, на услугите за хора с увреждания и на най-бедните.

20 хиляди работни места в сферата на психичното здраве вече са закрити

Реформите вече текат: 20 хиляди работни места са закрити, регионални служби са затворени, а ефективни и жизненоважни програми, насочени към хора в напреднала възраст или с увреждания, са прехвърлени в други агенции, без да е ясно кой носи отговорност за изпълнението им.

Промените не са случайни. Целта им е да премахнат защитата и подкрепата, осигурявани на най-застрашените групи от обществото, под претекст, че се търси по-висока ефективност.

Службата SAMHSA, която координира услугите за граждани със зависимости и предоставя услуги в подкрепа на психичното здраве на общностите, е пред разпад. Това от своя страна застрашава сериозно важни програми като горещата линия 988 при кризи и тази, която осигурява достъп до лечение с опиоиди.

Застрашени са правата на граждани в неравностойно положение

Сложните политически ходове са не просто строги, те са част от държавната стратегия за отнемане властта на институции, които досега са защитавали правата и са посрещали нуждите на гражданите с ниски доходи и увреждания. Федералното правителство поставя основата на една по-експанзивна система на затворнически контрол, дефиниран като „грижа“, върху тях, в която обаче отговорността е размита.

Принудата не е грижа

Тази нова форма на контрол върху граждани с предполагаеми психични нарушения се представя на обикновения човек като морално задължение на управляващите.

Последици от принудителното настаняване в психиатрични лечебни заведения

Нейните поддръжници твърдят, че е тяхна отговорност да се намесят, за да „помогнат“ на най-слабите и беззащитните. Но принудата не е грижа. Дългогодишни проучвания сочат, че нежеланото, или принудително, затваряне в лебечни заведения за пациенти с психични разстройства, често води до травма, загуба на доверие и накрая влошаване на здравословното състояние. Хоспитализацията против волята на човека се свързва с повишен риск от самоубийство и нежелание да се потърси професионална помощ. И, не на последно място, подобни реформи отклоняват вниманието от истинските причини за силния стрес на тези маргинализирани групи – крайна бедност, жилищна несигурност, криминално минало и расизъм.

Как може да се помогне на уязвимите групи

Твърдението, че броят на леглата в психиатричните болници в САЩ не са достатъчно също е с цел изместване на фокуса. Онова, от което се нуждаят хората, е кардинална промяна – от принуда към колективна грижа. Съществуват доказани във времето алтернативи: програми за ускорено осигуряване на жилище на бездомни хора, сформиране на екипи за справяне с кризи, в които не участват служители на реда, а граждани, преминали през подобни трудности в миналото, както и услуги за подобряване на психичното здраве. Всички гореизброени запазват човешкото достойнство и право на лична свобода, без да ограничават и нарушават каквито и да било права.

Както отбелязва доцентът по криминология Лиат Бен-Моше, затворите не само иззеха функцията на лудниците от миналото, те съществуват и се развиват в симбиоза. Както в лудницата, така и днес в затвора се осъществява надзор и контрол над маргинализирани групи от обществото. С тази разлика, че днес на повторната институционализация се придава терапевтичен характер. Езикът се променя, но логиката и принципът остават същите.

Политическите предложения се основават на аблеизъм и расизъм

Сега е моментът да се противопоставим и да отхвърлим идеята, че принудителното затваряне на хора е форма на грижа за тяхното здраве и сигурност. Направените политически предложения трябва да бъдат наречени с истинското им име: държавна стратегия за задържане, в основата на която стоят аблеизмът (дискриминация на хората с увреждания), расизмът и страхът от нонконформизъм.

Бедността не е патология

Ефективната грижа за общественото здраве няма нищо общо с упражняването на сила и принудителното затваряне в институция. Тя не разглежда бедността като патология. Тя има за цел да удовлетвори нуждите на хората – чрез осигуряване на жилище, здравни услуги и системи за подкрепа, които нямат задължителен характер и са достъпни за всички.

Докато в Ню Йорк текат обсъжданията във връзка с принудителното настаняване в психиатрични заведения и здравният министър продължава да настоява за упражняване на този тип затворнически контрол на федерално ниво, ние сме изправени пред дилема: Ще позволим ли да се упражнява насилие над най-уязвимите ни съграждани, замаскирано като форма на грижа за тяхното здраве, или ще създадем нещо по-добро, което стъпва на принципи като справедливост, автономност и колективно благополучие?

Системата за психично здраве, а и човешкото достойноство, зависят от решението ни.“

* Компонентите на здравната инфраструктура са сгради, технологии, достъп, медицинско оборудване, персонал и управление.