Влезе в сила медицинският стандарт по „Здравни грижи“

С обнародването в „Държавен вестник“ от 24 октомври 2025 г. медицинският стандарт по „Здравни грижи“ влезе в сила. За първи път Министерството на здравеопазването създава стандарт, който определя минималните изисквания за организацията и качеството на здравните грижи, които предоставят медицинските сестри, акушерките, лаборантите и рехабилитаторите. Още когато публикуваха проекта за обществено обсъждане от ведомството подчертаха, че регламентът въвежда методика за планирането на необходимия брой специалисти по здравни грижи в болниците. Наредбата, която регулира изискванията, е „ключова стъпка за преодоляване на недостига и неравномерното разпределение на медицинските сестри и акушерките“, подчертават от МЗ. Другият важен аргумент е, че до момента у нас няма общ стандарт, който регламентира дейността на специалистите по здравни грижи. С настоящия се въвеждат задължителни и еднакви за всички правила. При изготвянето на стандарта са използвани европейски практики, доказали своята ефективност. Методиките са разработени по предложение и с активното участие на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Прилагането на медицинския стандарт по „Здравни грижи“ не започва веднага. Лечебните заведения разполага с преходен период от една година. Времето е нужно за адаптация към към правилата. Стандартите ще бъдат въвеждани постепенно през следващите пет години.

Съсловната организация на професионалистите по здравни грижи има ангажимент към подготвянето на протоколите и алгоритмите за дейностите, необходими за да може стандартът да се прилага реално.

При публикуването на документа за обществено обсъждане в първите дни на септември 2025 г. от Министерството на здравеопазването определят медицинския стандарт като: „Нормативно определена съвкупност от изисквания за предоставянето на качествена здравна услуга и от показатели за медицинската дейност, които се определят от министъра на здравеопазването."

Брой на специалистите по здравни грижи

Според стандарта има различни изисквания за броя на специалистите по здравни грижи в отделните структури. А потребността от медицински сестри, акушерки, рентгенови и медицински лаборанти и рехабилитатори се определя според Националната здравна карта.

В интензивните отделения една медицинска сестра поема грижата за две легла за 24 часа. В детските отделения една сестра ще се грижи за шестима малки пациенти, същото е съотношението и в неонатологичните отделения. В акушеро-гинекологичните отделения една акушерка поема грижата за петима пациенти.

Изискванията за осигуреност със специалисти в лечебните заведения за извънболнична помощ се определят в зависимост от вида на заведението и медицинските дейности, които се осъществяват в него. Например, в индивидуалната или групова практика за първична медицинска помощ, когато един лекар обслужва над 1500 души или работи в труднодостъпни и отдалечени населени места, може да има един или повече медицински специалисти.

Препоръчва се в специализираните дейности за извънболничната помощ екипът да включва един лекар специалист и една медицинска сестра, а в тези по акушерство и гинекология – една акушерка.

Стандартът по отношение на рентгеновите лаборанти е един на апарат за една смяна. Същите правила са в сила и за медицинските лаборанти.

Важно е да се отбележи, че вече има възможност до 20% от необходимия брой медицински сестри да бъде допълнен от същия брой здравни асистенти, притежаващи документ за завършено професионално обучение. Аргументите на здравните власти са, че така медицинските сестри, които и без това не достигат, ще бъдат освободени от общите грижи за пациентите и ще се съсредоточат върху специфичните си професионални дейности, свързани с факта, че те са висококвалифицирани специалисти.

Изискванията към осъществяващите дейността „Здравни грижи“

В Наредбата подробно са описани различните изисквания, свързани с професионалната компетентност, дейността, квалификацията, професионалната етика и ценностите и управлението на специалистите по здравни грижи. В глава трета са посочени изискванията за осъществяването на дейността по здравни грижи, която включва събиране и предоставяне на здравна информация, промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите, медицински и здравни грижи, ранна рехабилитация, реадаптация.

Контрол на качеството на здравните грижи

Наредбата въвежда изисквания за вътрешен контрол на качеството, който се извършва от лечебните заведения. Той включва както оценка на професионалната компетентност и на етичните норми, така и проследяването на изпълнението на плана за здравни грижи.

Записано е още, че контролът включва: „Установяване на съответствието на медицинските интервенции със стандартите, процедурите, протоколите или алгоритмите за организиране и провеждане на дейности за профилактика на заболяванията, грижи за пациентите, подготовка за диагностика и интервенции.“ Определени са и видовете контрол.

Досие на пациента за здравни грижи

Специалистите по здравни грижи имат ангажимента да водят и така нареченото „Досие на пациента за здравни грижи“, което се въвежда за първи път. То представлява официален документ, който има клинично и административно значение за регистрирането, съхраняването и преноса на информация. В него се сдържат данни за наблюдението и клиничната оценка на пациента, назначеното лечение, плана за грижи и резултатите от тях.

Изискванията към лечебните заведения

Въвеждането на стандарта ще става постепенно. В следващата една година лечебните заведения трябва да съобразят работата си с него. Ръководителите им имат ангажимента да подготвят анализ за персонала, но и план как да осигурят необходимия. Пет години след приемането на наредбата, разминаването между броят на специалистите във всяко лечебно заведение и посочените в стандарта може да бъде до 30%, а след още пет години отклонението може да е 10%.

 От здравното министерство подчертават, че въвеждането на стандарта ще подобри качеството на предлаганите у нас здравни грижи. В същото време не крият, че успешното му прилагане и нужните за това ресурси са истинско предизвикателство.

Може ли стандартът да реши проблема с липсата на персонал

Възможно ли е медицинският стандарт по „Здравни грижи“ да разреши проблема с липсата на медицински сестри, който отдавна се определя като истинска катастрофа. Едва ли, защото проблемът е комплексен и е резултат от продължителното неглижиране и замитане в ъгъла на случващото се в здравеопазването, на кръпки, но не и на цялостна, задълбочена и визионерска политика, в центъра на която е човекът и грижата за него. А това включва отношение към всички съсловия от специалисти, които имат отношение към здравето на нацията. Отношение, което не разделя, а дава посока.

В мотивите към предложението за създаването на стандарта от МЗ пишат, че е „трудно да се извлекат данни от регистъра, воден от ИА „Медицински надзор“ за регистрираните лечебни заведения за извънболнична помощ.“

Подобна констатация показва ясно състоянието на системата. Иначе според Националния център по обществено здраве и анализи към края на 2023 г. в България има 319 заведения за болнична помощ, от които многопрофилните болници за активно лечение са 111, специализираните са 60.

За броя на медицинските сестри се говори непрекъснато, но картината остава драматична – те намаляват, тенденцията е трайна, а възможностите тя да се промени са равни почти на нула.

И все пак утвърждаването на стандарт е стъпка напред. Въпросът е как реално ще бъде приложен. И как ще се действа в случаите, когато стане ясно, че са нужни още медицински сестри? Откъде лечебните заведения ще си набавят нужните им специалисти по здравни грижи, е въпросът, който чака отговор.